Свобода или слободия

  • По ваше мнение каква трябва да бъде връзката между правата и задълженията? Какво разбирате под „свобода”? Какво може да ви гарантира закона? Дайте примери за правосъдие.

    (есе)

     

     

     

     

    Всеки човек има свои права, които го определят като човешко същество. Всеки има право на образование, здарвно осигуряване, право свободно да се изразява. Но редом с тези права има и задължения.Тези задължения трябва да се изпълняват, за да не настъпи пълен хаос и анархия в държавата.

    Още след Руско -турската война в България се сформират синдикати и дружества, които имат за цел да защитават правата на хората. През този период все още нямало закони, но въпреки това хората търсели правата си по всякакъв начин. За да защитават правата си хората вдигали стачки, които не винаги завършвали с победа за хората,но поне отчасти успявали да отстоят правата си.

    Всеки недоволен от нещо гражданин казва :имам право на заплащане, има право на пенсия, дори имам право да се возя в този автобус.

    Но малко са хората, които се замилсят, че за да имат тези права те трябва да имат задължението да работят, да внасят пари в пенсионно-осигурителния фонд или да си платят билета за транспорт. Правата и задълженията са в тясна връзка, защтото не се ли изпълняват задълженията няма да имаме право на нищо.

    Въпреки правата, които по един или друг начин ни ограничват, ние сме свободни.

    А свободата е тази висша ценност, за която са се борили много българи. Това, което ние получаваме на готово. Но свободата и слободията често се бъркат.Границата между тях е много тънка и прекрачи ли се настава хаос.

    Да имаш пълната свобода на действие, но да я използваш за користни цели, нарушавайки всякакви морални и законови правила – това е слободия.

    Хората са свободни да избират къде и как да живеят, как да прекарват свободното си време и как да се забавлявт. Но прекали ли се със свободата и превърне ли се тя в слободия, тогава се случват много трагични инциденти. Най – пресен пример за това е нелепата смърт на 20 - годишния студент по фармация. Нима от толкова свобода и права, които имаме сме прекрачили границата и сме зачеркнали най -  важното си задължение – да ценим човешкия живот. А щом забравим това свое задължение, сме на една крачка от тотална деградация на населението. И колкото и тъжно да звучи, изглежда това не ни трогва.

    Още през далечната 1905 година били създадени първите закони. Тогава законите се използвали за определяне на някои норми на работа и на поведение и тези закони наистина се спазвали.

    Въпреки, че условията за жените и мъжете били различни чрез закона се следяло дали правата им са защитени.

    С течение на времето тези закони и начините на работа се изменяли малко по малко и се стигнало в наши дни да се чудим дали наистина има закони в България.

    Да, наистина на думи законът ни гарантира достойно заплащане, свобода на избор и спокоен живот. Но така ли е в действителност? Не, за съжаление.Колкото и оптимистично и успокояващо да звучи, законът не се спазва и властта почти нищо не прави по въпроса. Иска ми се да вярвам, че законите в България ни гарантират по – хубав и по – спокоен живот, но за жалост не е така.

    Въпреки,че законът дава относително широки правомошия на управляващите, те сякаш не хвърлят много усилия за изпълнението им. Което е наистина жалко. Незареинтересуваността на правителството е достатъчна гаранция, че съвсем скоро напълно ще се разпаднем като нация и дори малкото останали съвестни българи ще затънат покрай останалите, за които явно е прекалено трудно да спазват законите и да изпълняват задълженията си като граждани.

       В несгурна и все още не достатъчно развита държава като България, правосъдието идва със закъснение, което е осъдително.

    Защо чакаме да се избият хората по улиците, за да се вдигнем на протест. Нима толкова се страхуваме от правителството и от закона? Не,не вярвам.

    Но колкото и проблемна да е държавата, все пак има правосъдие, макар и малко късно.

    Ето например уволниха архитекта, подписал проекта за строежа на дискотека „Амнезия”. Преди години прибраха Ванко 1 по обвинения за склоняване към проституция и трафик на жени. Също така са арестувани убийците на студента Стоян Балтов.

    Положителното е, че въпреки всички проблеми и кризи, през които е минала и се очаква да мине страната ни се забелязва, че управляващите сякаш се събуждат и почват да полагат повече усилия за спазване на законите.

      Макар все още да ни куцат много неща и да има много дупки не само в закона, но и в управлението, които трябва да се запълват, има надежда, че ще се оправим.

      Най – важното е, че не трябва злоупотребяваме със свободата и правата си и да не забравяме задълженията си (не само към държавата, но и към хората около нас), защото стане ли това и Господ не може да ни помогне.

    Защото колкото и добра законодателна система да имаме, ако не сме се научили да спазваме законите, се обричме сами на разруха като нация. По – нататъшното развитие на законите и на държавата като цяло зависи от нас и от това каква отговорност ще поемем за собственото си ограничаване и за изпълненитето на задълженията си.

    Нека намалим слободията и полека – лека нещата ще се наредят и вече спокойно ще можем да казваме, че живеем в държава, в която законите се спазват и имаме права, но и задължения. В държава, в която няма да ни е страх да изразим мнението си спокойно или пък да ни е страх да се позабавляваме, за да не ни пресрешне някой  и не ни пребие до смърт.

    По мое мнение, ако се научим да бъдем човечни и отговорни, връзката между правата и задълженията ще бъде просто формална и ще живеем по – спокойни и по – сигурни, че законите се спазват. В крайна сметка все един трябва да започне да ги спазва, нали??