Светът в черно и бяло – „за” и „против”

  • Светът в черно и бяло – „за” и „против”

     

    есе

             Седя си в стаята..над клавиатурата. Понеделник е, а аз трябва да пиша есе. Да, но днес бях на изпит и сега ми се иска да поседя безцелно на компютъра. Ех, да имаше възможност тази уж умна машина да улави моите мисли, да ги прехвърли в двоичен вид и да ги запише с безброй нули и единици в паметта. След което  аз безгрижно да щракна и готово. Толкова розов е в мислите ми светът. Дали бихме могли да бъдем толкова позитивни в мислите и в действията си ежедневно, и света да не бъде сив, скучен, черно – бял. Казват, че „живота е шарен” и за мен е така. Мисля,  че да защитавам тезата "за" черно-белия свят е  кауза  предварително загубена според мен.

           Черното и бялото са крайните цветове в цветовата гама – най-тъмният и най-светлият. Какво има да се обяснява? Нали човек все се стреми към най. Все едно да кажа, че светът  е едностранчив. Всеки средно разумен би могъл да ме обори, и с право! Светът не е едностранчив и това човечеството го е осъзнало още през средновековието.   Следователно Светът не може да е само Черен или само Бял.

             Обиновено свързваме черният цвят с лошото , а белият с доброто. Ето и логиката, която следва от това – светът не е само черно или само бяло, също както и хората не са само Добри и Лоши. Тези крайности  някак си предават различните нюанси в живота. Отминало е времето на черно белите телевизори, днес вече гледаме  цветни екрани, които оцветяват пъстро живота и мечтите ни. И според мен светът наистина трябва да е шарен и разнообразен. Ежедневието ни е пълно с разноцветни световни прояви, макар че и те си имат противници, които ще кажат на черното бяло.

                Подръжник съм на тезата за "цветен" свят и смятам, че символиката на черното и бялото  предполага едно обезличаване. Веднага ме налягат мисли  свързани с творчеството на Хр. Смирненски   - цикъла "Зимни вечери", "Цветарка", "Стария музикант", където градът - гробница е студен и мрачен; старческата немощ, която в ледено-застиналия град е равносилна на "черно-бяла смърт" и т.н. В този ред на думи  творчеството на Смирненски е украсено преди всичко в черно бял нюанс, което придава на света   бездуховност. Описва добре същността на "социалните насилници" и ме подтиква да сравня двата типа живот - непринудено-бездуховен и принудено-бездуховен. Тези два типа живот  много хора ги виждат едноцветни в черно. Такива хора наричаме «черногледи», те са хора страдащи  от песимизъм. Те са болни,  непрекъснато търсят негативи във всичко, успешно ги откриват и преувеличават многократно техния реален размер. Те са се съсредоточили изцяло върху абсолютните стойности в този свят  виждат  света само в черно-бели краски, така както го е виждал Смирненски – мрак, кръст и очи молещи за Светлината, или тъмните бездни и гърчещите се тела молещи за същата тази светлина.

                   Къде трябва да бъде човек сам избира, в шарения свят където цветовете те заливат или където черното и бялото се редуват и карат душата да се лута между мрака и светлината, между любовта и омразата, между верността и предателството.         Някой подръжник на теорията „за” свят черно - бял може би ще  поспори с мен и ще  каже, че в шарения свят пъстротата рано или късно избледнява; че и най – прекрасните идеи попаднат ли в неспирния водовъртеж на антагонизма се размиват. Такъв човек ще твърди, че черно-белите филми, черният панталон и бялата риза и черно-белите клавиши на пианото са класика. А малко хора са „против” класиката.

                   Аз, обаче съм за шарения и весел свят на хората, където доброто властва и царува  нормалната нагласа на човека. За моите възприятия спрямо света веднага ще кажа, че той не е черно бял, между тези два свята съществуват хиляди други светове. Присъщо за хората е да противопоставят нещата. Всеки по личен твърде субективен критерий  дава оценки – едно е черно, а друго – бяло, и след това несправедливо разпределение определяме „за” и „против”, нищо, че в живота и света съществуват безброй цветове с техните нюанси и оттенъци. Едни по-близо до черното, други по – близо до бялото. Пъстрия и шарен свят едва ли се  интересува от нашето  одобрение или неодобрение. Разноцветните му цветове продължават да го правят интересен и различен. И точно това му е хубавото на живота, че е различен . Всеки ден ...ту си в низината, ту си на върха... дълга редица от лишения и отстояване на принципи. Това не е черно.. и не е бяло. Това е пъстра, ярка дъга от цветове, чудни мелодии, редуващи се нежни и свирепи чувства... и всеки вижда   различно  със своите очи светлина, която

    винаги се променя и то спрямо нас.