Светът на надеждите и разочарованията

  •                                   Светът на надеждите и разочарованията

                                                               (ЕСЕ)

     

     

               Светът на надеждите – това е светът на най-съкровените желания и мечти на човека  за нещо по-светло и по-добро.Но надеждите често са съпроводени от горчиви разочарования.Надеждата е силата, която съпътства човек през целия му живот. Тя му помага да преодолее най-трудните изпитания и най-тежките моменти.едва ли човек се чувства по-наранен от тогава,когато повярва, че няма повече надежда за неговите мечти.

                Желанието и стремежът ни за нещо по-добро и вярата, че то ще се случи ни съпътстват и помагат през целия ни житейски път.Надеждата е свързана с копнежа за нещо ново и с трепетното очакване на идващата промяна.Тези чувства майсторски са описани от Николай Лилиев в неговото творчество.най-подходящ пример е стихотворението „Тихият пролетен дъжд...”. Надеждите „изгряват” в човешкото съзнание, както пролетните дъждовни капки звънят и събуждат в студената земя желанието за промяна.Пролетта е времето, когато настъпва промяна в природата, но тя може да се съпостави с промяната на душевното състояние на човека. Чрез природната картина поетът своеобразно описва и човешки чувства – на тъга, на възторг, на уплаха и разочарование.

                    Надеждата покълва в душите ни, когато имаме нужда от нея, съпроводена с много приятни емоции.Тя обаче може и да си отиде, като носи със себе си разочарование и болка:

                    С тихия пролетен дъжд

                    колко надежди изгряха

                                .  .  .

                     с тихия пролетен дъжд

                     колко  искрици изтляха!

    Да се надяваме, означава да вярваме в нещо, а когато разберем, че то е твърде нереално и непостижимо само от нас зависи дали ще се поддадем на отчаянието и болката от разочарованието.Въпреки тези чувства, в човека все пак има още надежда и когато той е готов да преодолее унинието, тя отново се възражда у него, както дългоочакваната пролет замества студената и неприветлива зима.Отчаянието е чувство,което трябва да преодоляваме, а надеждата трябва да бъде съхранявана от нас, въпреки тежките моменти.

                     Вярата в нещо добро ни помага да бъдем по-оптимистични и по-добри.Дори след най-тъмния и тежък период се появява светлината на промяната и на новото начало.Тази светлина можем да сравним с утрото, идващо непосредствено след нощта, изпълнена с тъмнина и злокобност:

                      Светло утро ти прокуди

                      всяка пара и мъгла....

    В стихотворението „Светло утро,ти прокуди...” Лилиев представя точно тази промяна – отиващата си тъмна нощ и идващото утро,носещо светлина и прояснение.То събужда „безбрежната шир”, съобщавайки за оттеглянето на вечерта.Както мъглата се вдига, виждайки изгряващото слънце,така и чувствата на разочарование и безизходица, оставяйки път на надеждата.

                      Вярата и разочарованието са чувства, които човек не може да не преживее. Животът е разнообразен, той не може да бъде изграден само от светлина и приятни чувства, но не може и да е изпълнен само с приятни емоции.Както денят и нощта, сменяйки светлина с тъмнина и пролетта, замествайки зимата, участват в кръговрата на природата, така и те се редуват в безкраен кръговрат.