Светлина в проблемната ситуация

  •  

     

    Р Е Ф Е Р А Т

     

     

     

    Тема: Светлината в проблемната ситуация

     

    Съдържание:

     

     

    1. Въведениестр. 3

     

    2. Изграждане на нова перспектива за виждане на себе си и

    своя проблемстр. 3

     

    3. Предизвикателствотостр. 4

     

    3.1.) Фрагмент № 1 – Маринастр. 5

    3.2.) Фрагмент № 2 – Пейястр. 6

    3.3.) Фрагмент № 3 – Живкостр. 7

     

    4. Заключениестр. 8

     

    5. Използвана литературастр. 8

     

     

     

    Психологическото консултиране има за своя основна цел да помогне на човека с проблем да започне да разбира проблема си – не само конкретната причина, която го е породила, не само конкретната форма на проява, но и дълбоките му корени в личността и в живота на човека, които са допринесли да стане възможна появата на проблема. Именно тези дълбоки корени стават причина различните хора, поставени в една и съща външна ситуация, да реагират по различен начин и за едни от тях да възникне проблем, а за други – не. Ето защо, психологическото консултиране, освен да помогне на конкретния индивид да открие и разбере своя конкретен проблем, му помага на базата на това разбиране да види различни алтернативи за решението на проблема, от които да избере сам тази, която е най-добра и подходяща лично за него.

    Процесът на консултиране преминава през няколко етапа в своето развитие. Всеки етап има свое съдържание, поставят се определени цели за достигане, използват се различни способности при изграждането на стратегиите за разрешаване на проблема.

    През първия етап („изследване”) започват да се изграждат подпомагащите, доверчиви отношения между консултанта и клиента, което е важно условие за споделянето и изследването на проблема и съпътстващите чувства, мисли и поведение, така, както ги вижда клиента.

    Навлизането във втория етап („разбиране”) на консултирането се свързва с изграждането на едно ново виждане за себе си и за проблема, с едно по-дълбоко разбиране на собствените мисли, чувства и поведение, с осъзнаване на скритите, неосъзнатите мисли, чуваства, преживявания и способности за „справяне” с проблема.

    На третия етап („дейност”) се изясняват целите на клиента, това, което иска да постигне и начините за тяхното осъществяване.

    В настоящата разработка ще разгледаме по-задълбочено втория стадий от психологическото консултиране, а именно изграждането на нова перспектива за виждане на себе си и на своя проблем.

    Когато човек има сериозен проблем, независимо дали проблемът е здравословен, емоционален или социален, той фокусира мислите си в него и това по своеобразен начин „стеснява” мислите му, той не е в състояние да намери алтернативи за разрешаването му. Това прави и поведението му малко или повече дезадаптивно – факт, който също намалява възможностите му за „справяне” с проблема. Човекът възприема себе си като безпомощен, като попаднал в „черна дупка”, от която не вижда изход, като неспособен да разреши проблемите си. Тези негативни преживявания и виждания за себе си още повече придават отрицателен отенък върху проблемната ситуация, в която е изпаднал, което от своя страна затваря „порочния кръг”, който се образува.

    „ Мъжът ми ми изневерява. Явно аз не съм добра съпруга, домакиня и майка...за нищо не ставам, нищо не е наред нито къщата, нито работата, нито достатъчно внимение обръщам на децата и на него, а за мен пък съвсем нямам време... безнадеждно е, той ще продължи да ми изневерява”.

    Разкъсването на този кръг може да бъде болезнено за клиента, тъй като той осъзнава, че източникът за неговото нещастие е самият той. Настоящата безнадеждност и безпомощност на човека е детерминирана от миналото – то е минало, не може да бъде променено, но в повечето случай човек се оправдава с минали събията за сегашното си, настоящото нещастие. Целта на психологическото консултиране е да ориентира човекът към бъдещето, чрез създаване на нови переспективи за възприемане на собствения „Аз”, на собствения живот и възможностите за по-добро бъдеще въобще. Създаването на ново виждане за себе си дава възможност на индивида да излезе от рамките на собствената субективност и да даде обективна оценка за състоянието си, което автоматично води до един по-различен и от различни ъгли поглед на ситуацията. Също така, човек осъзнава личната позиция, отговорността и контрола, които има върху нея. Създава се едно цялостно виждане и нов смисъл, което е основната цел на консултирането. Но, за да бъде постигната тази цел, клиентът трябва да систематизира тези възможности и да ги оформи като цели. Основно за целите е, че те трябва да бъдат самостоятелно създадени от клиента, свързани с ценностите му, отворени за изменения и под негов контрол. По този начин човек поема отговорността за своите решения, има свободата да се изразява и да действа спрямо своите разбирания и  светоусещане, също така той има правото и възможността да изменя своите цели в хода на конструирането им и те да бъдат ориентирани спрямо неговите нужди. Като цяло заявяването на целите мобилизира цялата личност, придава целенасоченост и усещане за движение, води до осмисляне на живота и даване на положителна самооценка.Самото определяне на целите активизира човека, освобождава неговото мислене от „порочния кръг”, разкрива пред самия него способностите му за разрешаване на проблемната ситуация и възможността му да изгради сам своето бъдеще.