Страдание и състрадание в цикъла - Зимни вечери на Христо Смирненски

  • СТРАДАНИЕ И СЪСТРАДАНИЕ В ЦИКЪЛА “ЗИМНИ  ВЕЧЕРИ” НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

     

     

     

          Христо Смирненски написва цикъла “Зимни вечери” в края на жизнения си и творчески път.Творбата е сред най-големите му поетически постижения,наситена с много болка и съчувствие,страдание и зов за човешка милост.Сам израстнал в нищетата  и немотията на големия град,Смирненски разкрива страданието на обикновения човек.Поетът не е просто зрител,той е част от живота,който рисува,а героите му са братя по съдба.Това засилва автентичността и въздействието на стиховете му.С разбиращо съчувствие и дълбока обич е показано страданието ,породено от вечната бедност и грижи.

         Основна тема на цикъла’зимни вечери ‘ е не просто разкриването на социалната неправда, а също изразяването на искрена човешка болка към страданието на онеправданите.В творбата ясно се открояват картините на живота в крайните градски квартали-живот ,сравним само с ада.

    В началната картина поетът въвежда метафоричния образ на града.Използваното сравнение”като черна гробница”определя емоционалния тон на творбата.Поетът рисува мрачна,подтискаща картина,чиито основни характеристики са пустота,мрак,призрачност и мъгла.Всичко е замръзнало и неподвижно.Сградите със своите “жълти стъклени очи”,заскрежените дървета и жици,създават впечатление за изоставеност и за свят ,в който човек  е излишен.Зад мътните стъкла на бедните хижи лирическият говорител съзира потресаващи картини на бедност и мизерия.Животът на обитателите им е тъжен,лишен от топлина и щастие.Бедността и грижите унищожават семейната близост,липсват спокойствието и семейния уют,няма я детската невинност.Бащата не е способен да осигури прехраната на децата си,той търси забрава в пиянството,превръща се в заплаха за близките си.Определението”безхлебен”показва печалния резултат от несполуката в живота на бащата.

       Животът на хората в тази част на големия град задушава всички техни пориви и надежди за спасение.На фона на скръбта и тъгата се открояват фигурите на слепия старец и детето.Съдбата на двамата е предопределена.Животът им е “бавно потъване” сред мрака на социалния ад.

      Лирическият говорител  се слива с героите в творбата,изразявайки съпричастие към своите братя по съдба:”братя мои,бедни мои братя-

                                                    пленници на орис вечна ,зла

                                                    ледно тегне и души мъглата-

                                                    на живота сивата мъгла.”

    Мъглата присъства навсякъде.Мъглата и бедността са равнозначни.Не случайно мъглата се появява многократно и винаги е различна-“сива”,”гъста”,”бледосиня”,непрогледна’,жълтопепелява”.Плътната й  завеса трудно може да бъде “продрана”.Тя оставя отпечатък върху всичко и всички в призрачния  нощен град.

      Сякаш единствената възможна светлина е тази от свещите,запалени край ковчега на младото момиче.Градът е взел още една жертва.”Жълти скръстени ръце” разкриват честата гостенка на бедните квартали-туберкулозата.Майката плаче за своето изгубено бъдеще.

      Смирненски е особено чувствителен към детското страдание.Затова с любов и болка рисува образите на двете деца ,спрели до фенера.Малките герои не познават радостта и безгрижието на детството.Радостта е “потрошена слюда”,щастието е непознато усещане,красотата е неясна мечта,която буди в душите им “смътна почуда”.Чистите детски мечти  и надежди за по-добро бъдеще се стопяват в уличната кал,подобно на снежинките,които падат в черната локва.

       Общото на всички страдащи е,че са примирени със съдбата си,лишени са от активност.Те са хора-жертви,чиито мечти жестоко се сблъскват с реалността.

    Лирическият говорител,разказващ за техния безрадостен живот,искрено им съчувства.

    Цикълът „Зимни вечери” е вълнуващ разказ за страданието на човека, породено от «вечната бедност и грижа». Невинните жертви на социалното зло носят усещането за безкрайна скръб и безнадежност. Тяхното страдание събужда човешката съвест, придизвиква съпричастност и желание за промяна.