Стихотворения с историческа тема от възрожденската литература

  • КУРСОВА РАБОТА

     

    На тема: Стихотворения с историческа тема от Възрожденска литература-Н.Геров, Г.Раковски, П.Славейков, Д.Попски, Н.Рилски

    Българска литература през Възраждането

     

    През първата половина на  в книжовния живот на българите се открояват и някои нови  тенденции. За нуждите на  се развива т.нар. даскалска поезия. Обособява се и специално учебникарско направление, в което са съсредоточени основните усилия на възрожденската интелигенция. Измежду имената на авторите на такъв вид книжнина личат тези на , , , , , . Първоначално усилията на учебникарите се насочват към превеждане и адаптиране на чужди образци, най-вече от руски, гръцки или сръбски произход, но постепенно съдържанието на възрожденските учебници се разнообразява.  Преобладаващият дял в литературния живот се пада на поезията, която е застъпена с всичките си видове – от лирическата песен до поемата (Найден Геров, Добри Чинтулов, Петко Славейков). Широка популярност придобива Георги Раковски, който отпечатва през 1857 г. поемата „Горски пътник”, Григор Пърличев, спечелил през 1860 г. с поемата „Сердарят” първа награда на годишния поетически конкурс в Атина, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Любен Каравелов (“Хубава си, моя горо”, „Преминуват годините”), Бачо Киро, Елена Мутева.

     

     през Възраждането се дели на 2 основни периода:

                         Първият продължава от средата на  до 40-те год. на 19 век и е означаван като публицистично-просветителски, с него са свързани имената на българските книжовници  и . През първия период на Възраждането се поставят основите на българското училище. Първо се появяват църковните училища, а после и светските. По същото време се издават първите български учебници, сред тях е "" от . Появява се първата българска , първите вестници и списания, ражда се интересът към българското историческото минало.

                         Вторият период на Българското възраждане е двойно по-кратък, той трае около 3 десетилетия – от 40-те год. до . Този период е наричан литературен, в него се открояват писатели като , , , ,  и др.

     

     

     

     

     

    Найден Геров

    В историята на Българското възраждане и на българската литература името Найден Геров заема по-особено и твърде почетно място. Неговите разнообразни склонности, както и ширината на делото му, колкото и да отразяват типичните стремежи на онова време, имат нещо изключително. Найден Геров е роден на   година в . Син е на килийния учител Description: D:\naiden-gerov.jpg. . Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в  през 1834–1836 година, отново в Копривщица от 1836 година - при . Добил основно образование и проявил вече склонности към науката, той на 1839 г. бива изпратен в Одеса. Като най-даровит и примерен ученик на отца Неофит, Геров бил препоръчан на живеещия в Одеса богат копривщенец Христо Стойкович, който поел издръжката му. Геров свършва гимназия и подава заявление да бъде приет в прочутия по нас Ришьолевски лицей, отпосле преобърнат в "Новороссийски университет". В заявлението си от 27 август 1840 г. до директора на лицея той пише, че желае особено да се усъвършенствува в руски език. Тук вече проличава неговата склонност към филологични занимания, която след време завладява цялото му същество. От 1841 г. той постъпва в лицея и следва камералните науки: администрация, финанси, стопанство.  Като студент той взема участие в една научна експедиция в Крим и дневникът, който държи в тоя случай, получава одобрението на Императорската Академия на науките. Свършва лицейското си образование на 1845 година с отличие, със дисертация върху приготвянето на различните видове стъкло. Едновременно със заниманията си в лицея, Найден Геров взема живо участие в живота на българската колония.  В това отношение два външни фактора са изиграли решително и благотворно влияние: руските образци и запознанството с българската народна песен. Руският език, който е тъй близък до българския, руските стихотворения, им разкриват непознатото дотогава у нас тоническо стихосложение, а народната песен, към която насочват вниманието им руски фолклористи, дава близки сюжети, чрез които да могат да излеят най-непосредствено патриотизма си и по-интимните си лични чувства.