Стендал

  •  

    Стендал (на френски: Stendhal), псевдоним на Анри Мари Бейл, е френскиписател. Той е известен с прецизния психологически анализ на своите герои. Роден в Гренобъл, Франция, на 23 януари1783 година, авторът на романа Червено и черно прекарва детството си в нещастие. Мрази баща си и оплаква майка си, която е починала, докато той е бил малък. Това е драмата на неговото детство. Единственият човек, който му дава искрица надежда, е неговата по-малка сестра Полин.

    Mлади, пълни с амбиции, силни страсти и мечти за слава - такива са героите на Стендал. Често пъти поривите им са разбити, защото такава е “истината, горчивата истина”, която търси писателят. Не на всички негови съвременници са допадали честният му изказ, независимият му дух и творческата му принципност.

    Почти непризнат приживе, Стендал е бил убеден, че ще бъде истински разбран от следващите поколения. Затова вероятно посвещава творчеството си на “малцината щастливци”. Днес романите му “Червено и черно”, “Пармският манастир" и незавършеният “ЛюсиенЛьовен” го нареждат сред най-великите автори във Франция през XIX в. наред с Балзак, Юго, Флобер и Зола.

    Мечтата за слава е характерна за цялата епоха, в която един млад артилерист става генерал, а после император и най-великият пълководец на своето време. Стендал се възхищава от Наполеон. Заради него се записва още 17-годишен в армията, пътува из Германия, Италия, Австрия и го следва чак до Москва, където е свидетел на опожаряването на града, а после и на разгрома на Великата френска армия.

    По-късно Бонапарт става герой на две книги - “Животът на Наполеон” и “Спомени за Наполеон”. Атмосферата на Стендаловите романи е силно белязана от неговата личност. Писателят ненавижда монархиите и наследствените владетели. За него Наполеон е велик, защото е постигнал всичко със собствени сили, разчитайки на гения си и на историческия момент.

    И все пак, когато корсиканецът слага короната на главата си, творецът не му спестява сарказма си: “Ние твърде добре видяхме папата и императора...През целия този ден разсъждавах върху този тъй очевиден съюз на всички шарлатани - Религията, която идва да благослови тиранията, и всичко това в името на щастието на хората”, пише той в “Дневник” през 1804 година.

    Истинското име на Стендал е Анри-Мари Бейл. Той се ражда през 1783 г. в буржоазния провинциален Гренобъл. Майка му умира рано, когато е едва 7-годишен. Баща му, “човек без въображение”, го поверява на грижите на местен свещеник. За този период от живота си Стендал по-късно ще каже: “Мразех абата, мразех баща ми, който бе източник на властта на абата, мразех още повече религията, в името на която те ме тиранизираха.” Тази ненавист към църквата и йезуитщината ще извира от всичките му произведения.

    През 1796 г. Бейл влиза в Централното училище в Гренобъл. Три години по-късно заминава за Париж, за да се яви на конкурси в Политехниката. Но е силно разочарован от столицата, където се разболява тежко. Затова се записва в армията и се включва в кампанията в Италия, където е зачислен в полка на драгуните. Връщайки се в Париж, младежът опитва да си изкарва хляба с търговия и започва да пише. В тези години на временна оставка от армията живее с 5 франка на ден на тавана в сграда, която гледа към Лувъра. “Живеех уединен и луд като испанец на хиляди мили от действителния живот, вземах уроци по английски и бях без ум от Хамлет”, описва това време Стендал.

    Когато идва в столицата, младият мъж има също и намерението да преживява като “съблазнител на жени”. Някои от биографите му го определят като непоправим коцкар, обсебен от сексуалните си завоевания. Симон дьо Бовоар обаче пише за него, че е предпочитал страстта пред консумирането на връзката.

    Първата му тръпка е ВероникМоние, която го отблъсква. След това започва да ухажва АделРебюфел, но в крайна сметка става любовник на майка й. През 1805 г. идва ред на актрисата МеланиГилбер, с която Стендал отива в Марсилия, където също се пробва в търговията, но без голям успех. Това време от живота му дава обилен материал за създаването на прочутия персонаж на ЖюлиенСорел в “Червено и черно”. Всъщност единствено с Мелани Стендал живее под един покрив в продължение на около година.

    През 1800 г. писателят среща в Милано АнджелаПиетрагюа и веднага е запленен от тази “прекрасна брюнетка”. Мечтата му да я покори се сбъдва през 1811 г. Връзката им е бурна и прекъсната от похода към Москва. След завръщането му скандалите стават все по-чести и настъпва неизбежната раздяла. Стендал дори мисли за самоубийство.