Старобългарските азбуки

  •  

     

     

     

    Курсова работа

     

    Дисциплина: Старобългарски език

    Тема: Старобългарските азбуки. – спорни въпроси: теории и съвременно състояние.

     

     

     

    Koя е по архаична?

     

    Един от латинските извори за делото на Кирил и Методий е Залцбурския меморандум, съставен най-вероятно в 871г.в земите на Залцбурската епископия от неизвестен автор, приближен на нейните църковни дейци и най-вече на архиепископ Адалвин, подбудител на Методиевото преследване, осъждане и заточение. Обстановката, в която възкиква този документ, защитаващ правата на залцбурските архиепископи върхуДолна Панония е напрегната. Между папската курия и Източно Франкското кралство на Лудвиг Немски, подкрепян от залцбурсите архиепископи, се води борба за влияние сред покръстените славяни и други народи. По това време немските мисионери в България са изместени от папски, които по-късно са изместени от византийски.  Епископът на Пасау Херманрих, който се е върнал от българската столица Плиска, с огорчение, както и другите суфраганни епископи от Залцбург, вижда нова опасност в лицето на Методий, пратен от Цариград а след това делегиран от Рим. Авторът на З.М. Си поставя за цел да докаже, че немските архиепископи имат историческо право на духовна власт над Панония и, че Методий незаконно е назначен за архиепископ. С меморандума залцбургските църковници оправдават и ссвоя съд над Методий. З.М. Е много важен извор за кирило-методиавистиката и за слав. История. В него за пръв път се споменава обстоятелството, че Методий с новооткритата славянска азбука измества латинския език и латинското богослужение. В З.М. Се помества историческо сведение за бягството на панонския княз Прибина в България след 830г. и за проповедническата дейност на Методийв Панония. В една добавка се споменаваза смъртта на Методий(885г.).

     

    Палимсест: Пергаментов ръкопис, в който първоначалният текст е измит или изстъргани върху него е написан друг текст. Повторната употреба на един и същ пергамент през Средновековието се е налагало заради високата цена на материала. Следите от заличения текст понякога могат да се видят с просто око, а в други случаи – да се възстановят по различни фотографски или химични начини.

    Сред славянските ръкописи броят на палимпсестите е сравнително малък. Най-често славянския текст е нанесен върху изтрит гръцки текстили върху по-стар славянски глаголически текст; от втория вид са Боянският палимпсести Зографският палимсест. По-редки са случаите, когато заличеният текст е славянски и върху него е написан гръцки. Палимпсест със заличен кирилски текст и новонаписан глаголически не е откриван, от което следва, че глаголическите букви са по-архаични, а кирилските – по-нови.

     

     

    Авторство

     

    Дълго време се смята, че св. Йероним е създател на глаголицата. От Йосеф Асемани нататък учените се опитват да преодолеят този мит. Откриват се славянски извори, чрез които Копитар, Облак и други доказват,че автора е Кирил; откриват се кратките и пространни жития на Кирил Философ, където изрично е упоменато, че именно Кирил е откривател на глаголицата. Андре Вайан доказва, че това е едноличен творчески акт, а това може да се свърже с дейсността на Кирил-Философ, който е добър лингвист. За кирилицата се смята, че автор е Климент Охридски. Тази теза се лансира от Шафарик, изследващ Пространното житие на Климент Охридски., написано на гръцки език от Димитър Хомитиян, 12в. (византийско владичество; Климент Охридски е живял 9в.) и това му дава основание да твърди, че Климент Охридски е създателят на кирилската азбука. В Югозападна България култа към Климент Охридски е запазен, макар и с гръцки епископии. Димитър Хомитиян за азбуките и Климент Охридски пише, че той е измислил нов образ на буквите и точно това сведение Шафарик използва. Но когато отишли в Рим папата осветил славянските книги и била отслужена литургия на римски и на славянски и това вече сакрализира славянската азбука. Правилното тълкуване е, че е направил някаква стилизация, вероятно за да е по-бързо и с повече лигатури(съкращения).

    В началото е общоприето схващането, че Кирил е създател на кирилицата, която носи и неговото име. С напредването на науката, обаче се налага мнението, че Кириловото дело е глаголицата. От средата на 19в. към него се присъединяват все повече учени, макар че много от руските слависти дълго не искат да го приемат, а някои, като Соболевски, Лавров, Карски, предлагат компромисно решение, според което Кирил и Методий са автори на двете азбуки.

    По отношение на кирицата този проблем остава нерешен. Опирайки се на Краткото Климентово житие, в което се споменава, че светецът измислил по-ясни ф-ми на буквите, Шафарик и други учени, у нас Г. Бласчев и Л. Милетич, предполагат, че тези букви били кирилицата. Предположението трудно може да бъде прието, тъй като Краткото Климентово житие съдържа много исторически недостоверни твърдения, посочването на този факт липсва в Пространното Климентово житие, невероятно изглежда Климент, прекият ученик и последовател на Кирил и Методий да се откаже от тяхната азбука(осветена от папата), освен това кирилицата е по-разпространена в Североизточна, а не в Югозападна България, където е работил книжовникът. Ягич изказва схващането, че азбуката е дело на книжовник от Симеоновия кръг, за което обаче няма никакви исторически свидетелства.

     

     

    Създаване на славянските азбуки

     

    Единственият паметник посочващ годината на създаване на славянската азбука и на първите преводи, е сказанието на Черноризец Храбър „За  буквите“. Там е указана 6363г. От сътворението на света по времето на гръцкия цар Михаил, българския княз Борис, моравския княз Ростислав и блатненския княз Коцел. Й. Добровски, който познава само византийската ера, изчислявагодината от Христа с коефициент 5508, но забелязва, че получената година 855 не съвпада с царуването на Коцел, който е поел управлението след смъртта на баща си в 861г., затова смята, че годината посочена в Храбровското сказание е сбъркана. Така Шафарик въз основа на пространните жития на Кирил и Методий през 1847г. Вече смята, че началото на славянската писменост трябва да се представи през 861-862г. В обширното си изследване от 1855г, като се опира на житията, О. Бодянски приема 862г. За начало на славянското писмо. Мнението му получава голямо разпространение и дълго се смята за особено авторитетно. От втората половина на 19в. С развитието на славистиката става известна и александрийската ера. Пръв с коефициент 500 през 1859г. Изчислява годината 6363г. Хурватинът Фр. Рачки. На употребата на александрийската ера особено внимание обръща Шафарик, като превежда примери от редица сръбски текстве. Но Ягич например я смята за со известна степен съмнителна, а Гилфердинг, който по принцип е защитник на 855г изразява схващането, че посочената от Храбър година не може да се смята за съвсем точна , тъй като дори съвременниците на Кирил не могат да знаят със сигурност кога за пръв път той се е опитал да състави азбука за славяните.

     

     

    Произход на начертанията на буквите

     

    От края на 19в. Се обръща внимание на сходството на двете славянски азбуки с гръцката графика. Пряката приемственост между кирилицата и гръцкия унциал е очевидна. По-сложен е въпросът за връзката на глаголицата с гръцкия курсив и за произхода на буквите за типично славянските звукове и в двете азбуки. Като излиза от предложението, че славяните в пределите на Византия и България още преди Кирил са се опитвали да пишат с гръцки букви и по неволя са прибягнали до удвояване или комбинации т две-три букви за приблизително предаване на славянските звукове, английския ученИсак Тейлър предполага, че Кирил се е възползвал от създадената вече традиция и неговата азбука представлява стилизация на гръцкия минускул от 9в., а буквите за характерните славянски звукове са стилизирани лигатури. Теорията му намира привърженик в лицето на Ватрослав Ягич, към нея се присъединява и Д. Беляев, който изтъква необходимостта да се търсят делови провинциални византийски документи от 9в., в които има славянски думи и лични имена. Основното в теорията на Тейлър-Ягич е, че глаголицата изцяло е резултат от стилизация на гръцкия минускул, всеки от привържениците ѝ предлага свои комбинации на гръцки букви като база за глаголическите графеми за типично славянските звукове.