Старобългарска епиграфика

  •  

    КУРСОВА РАБОТА ПО СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК

    ТЕМА: СТАРОБЪЛГАРСКА  ЕПИГРАФИКА

     

    Писмените паметници, достигнали до нас непосредствено, а не чрез преписи, написани на твърд материал, който не е пергамент или хартия, са предмет на специална историко-филологическа и археологическа наука, наречена епиграфика. Като дял от палеографията Старобългарската епиграфика изучава начертанието на буквите в надписите с глаголическо и с кирилско писмо, от християнската епоха на Първата (865-1018 г.) и Втората (1186-1396 г.) българска държава. Най-често тези надписи  са издълбани. Нерелефни са обикновено надписите от старите фрески и икони. Изпъкнали надписи има най-често по предмети, които са изработени с кълъпи  или матрици – преди всичко старите монети и печати.  Целта й е да се установи по възможност цялостния текст, който се чете извънредно трудно поради механични повреди и да даде въз основа на палеографските признаци,  приблизителна датировка, която често  може да се прецизира, ако са налице хронологични податки в съдържанието  на текста или в археологическата среда, в която е намерен паметникът.  И двете задачи предполагат:написванията на една и съща буква в различните паметници да се съпоставят, за да се установят приликите и разликите  между почерците; въз основа на резултата от съпоставките да се  определят главните насоки, в които се е изменяло писмото. Старъболгарският кирилски епиграфски материал предполага и съпоставки на чертанието на буквите в старобългарските книожовни паметници и  съвремените им гръцки ръкописи. Извънредно важно значение има и сравнението с начертанията на буквите в първобългарските надписи с гръцко писмо, които предхождат старобългарските кирилски епиграфски паметници.  За хронологична опора служат  датираните надписи, а недатираните се поставят в предполагаем ред според палеографското им сходство с датираните паметници.

    Въз основа на културно-исторически и езикови признаци бългската епиграфика може да бъде разделена пет основни периода: първи период -първобългарски епиграфски паметници със старотюркски руни; втори - първобългарски епиграфски паметници на гръцки език от епохата на Първата  българска държава (681 – 1018)  преди официалното приемане на християнството и въвеждането на славянската азбука; трети - български епиграфски паметници с глаголиеско и кирилско писмо от епохата  на Първата бъларска държава след официалното  приемане на християнството(864); четвърти -български епиграфски паметници от епохата на византийското робство (1018 – 1186)  и Втората българска държава (1186 – 136); пети -български епиграфски паметници от епохата на османското владичество (1306 – 1878).

    Предложенията за класификацията не  е напълно хронологична, тъй като  част от рунните надписи са от епохата след покръстването, а и дошлите до нас официални надписи от времето на българските владетели княз Борис І и цар Симеон  са на гръцки език. Освен това съществуват и надписи на първобългарскиезик с гръцки букви. И от покъсни времена има епиграфски текстове, написани от българи  на гръцки език, или двуезични надписи и на гръцки език. В пряка връзка с Кирило-Методиевото дело е третата група надписи.

    Науката не разполага с нито един по-значителен старобългарски глаголически надпис от ІХ – ХІ в. Запазеният епиграфски материал е крайно оскъден и се състои от отделни думи или съвсем кратки християнски формули. Понякога кирилските епиграфски паметници се срещат глаголически букви. В двата притвора на църквата “Свети Наум  на охридското езеро има две мраморни колони, които  навярно са взети от друга, по-стара църковна постройка. В изселедванията си Й. Иванов предполага, че те може би са от стария храм, съграден към края на ІХ в. от Наум Охридски.  На южната колонка има смесен кирилско-глаголически надпис, от който той успява да прочете със сигурност само част от втория ред: ________ Лявата буква _ е глаголическа. В надписа има и  други глаголически  букви. На още две места личи глаголическо а,  последният ред навярно започва с глаголическо г. Като изхожда от смесената употреба на  двете славянски азбуки и от палеографските особености на нарчертанията, Иванов предполага, че надписът е от  най-старата епоха на българската писменост.

    Друг кратък глаголически надпис е открит от Кр. Миятев върху северната стена на баптистерия в Кръглата църква в Преслав. Откривателят го прочита като ___________ и приема, че това навярно е някакво първобългарско собствено име. По-късно В.Иванова предполага, че същият надпис по-скоро  трябва да бъде  прочетен като ______________

    __________________.

    Много важен епиграфски паметник е Преславският глагоически абецедар в баптистерия  на Кръглата църква, който е открит от  Ив.Гошев. Запазени са първите 13 букви:                                                           

     

    са останали само незначителни следи. Ив.Гошев се позовава на западноевропейския обичай от VІІІ в. насам – при освещаването на нов храм латинска и гръцка азбука да се изписва на пода. Той приема, че глаголическият Преславски абецедар се появява  във връзка с освещаването на новопостроения баптистерий. Тази догадка на Ив. Гешов би заслужавала внимание, ако се окаже вярно предложението, че върху архитектурата на Кръглата църква има западни влияния. Засега обаче не е ясно дали глаголическият абецедар  е свързан с другия глаголически текст в баптистерия, който според Ив. Гошев би трябвало да значи: Освети, господи боже (това кръщелно място).” Върху каменна плоча от Националния археологически музей в София, донесена навярно от Североизточна България, Ив. Гошев прочита и началото на друг глаголически абецедар, от който по-ясно личи само буквата  а и донякъде б. Той твърди, че по останките на Кръглата църква има и други глаголически знаци, предимно онези, които липсват в  гръцкото писмо и с които гръцката азбука  е допълнена, за да може с нея да се записва славянската реч. Част от догадките и разсъжденията на Ив. Гошев некритично са повторени от В.Щефанич,. Обаче Хр. Кодов показва, че изводите на Ив. Гешов не почистват върху ясен и достоверен  епиграфски материал. Допълнителните проучвания на Ив. Гълъбов и К.Попконстантинов, предприети на  самото място, не потвърждават тезата, че най-старата кирилица е била смесено гръцко-глаголическо писмо.