Старите (средновековни) славянски литератури

  • Старите (средновековни) славянски литератури

    Възникват в ранно феодалната епоха, когато младите тогава славянски държави с помощта на църквата укрепват своите позиции, за да противодействат на Рим и Византия, на запада. Отношение към това имат Кирил и Методий и техните ученици 9-10 век, спомагат за създаването на славянска църква, най-напред на територията на Великоморавия.  Кирил и Методий създават една нова писменост за един нов народ – славянския. Дори самата идея за това е акт на историческа дързост, защото се опълчва срещу догмата. Делото на Кирил и Методий е плод на най-значителните обществени борби, борбата за духовното влияние над славяните – най-напред във Великоморавия е една борба за политическа ориентация към папата или към Византия. Началото на 9 век огромната маса от славянството не е приела християнството, приобщаването към него е историческа необходимост за да могат да устоят на Рим и Византия. Приемането на християнството е акт с историческо значение. С дейността на Кирил иМетодий във Великоморавия се слага началото на най-мъченическия и най-героичния период на техния живот. Съдбата на Кирил и Методий и техните ученици е известна, тяхното дело рухва под ударите на латинското католическо духовенство, но то оставя следи сред западните славяни.

    Книги с важно значение: библейските книги – евангелия, псалтири, старозаветни книги - те установяват книжовния език, като се превеждат, поставят началото на славянския език сред славянските народи. В сръбската литература: Мирославовото и Вуковото евангелие края на 12 началото на 13 век. В хърватско – т.нар. мисалии; В Чехия и Полша – Кралицката библия;  Най-разпространения жанр е агеографията, житийната литература. Освен прочутите панорски легенди най-известни в чешката литература са 2 съчинения – Християнска легенда за св. Васлав и св. Людмила.

    Обстановката в Прага: след катастрофата във Великоморавия, чешките князе от рода Пшенислови ориентират страната към Германската империя, където е в сила латинското духовенство. Този конфликт между славянска и латинска църква се задълбочава и през 11 век връх взема латинската църква и латинския език. Първи чешки писател на тази епоха е Козма Пражки – негово съчинение е „Хроника на Бохемия“- то съчетава в себе си ценността на исторически документ с поетическо съдържание, легенди и народни предания, по този начин изразява феодалните патриотични чувства на автора. Най-голям разцвет  тази литература достига през 14 век по времето на Карл Велики в Чехия. Предпоставки за ренесансови развития. 1348г. се основава Пражкия университет, първия в  ..... Европа. По това време в Прага живее Франческо Петрарка – италианец. По това време водеща литература е легендарната – развива се в 2 посоки - официална и народна линия. Официалната е с подчертано религиозен х-р (Легенда за св. Катерина – известно произведение от този тип, дискусионна форма на творбата; младо момиче става християнка, успява да убеди стари философи езичници, като спечелва за християнската философия 50+200 човека и жената на краля; изображението на живота на Катерина е основа на един страстен лиризъм, който на места се долавят елементи на светската поезия;). Народната линия  личи в легендата „Легенда за св. Прокоп“ – тя е написана на народен език, жив език, не пресъздава подвизи на светеца, а го представя като борец с/у латинското духовенство; героя е основател на манастир и целия му живот е борба срещу латинското духовенство в този манастир.

    На границата на 13 и 14 век в Чехия възниква и светска литература – преводни съчинения. Най-широко разпространение придобива „Александрията“ – за Ал. Македонски, има намеци за чешкия живот за времето, когато е писана творбата. Други известни повести са...   Чехите създават друга форма на интересни светски произведения – сатири – с положителна насоченост, поучителна насоченост – „Десатеро“ (10-те божи заповеди) : богатите хора в това произведение са сравнени с търтеи, които са гонени от обикновените хора от кошерите.  Най-широко разпространение в Чехия получава ваганската(любовна) или студентска поезия. Образците на любовна лирика в Чехия се създават от студенти, със своя не твърде изящен еротизъм тази лирика не създава трайни образци, но е израз на една нова чувствителност. Студентската поезия приема една социална насоченост, разкрива живота и на бедните студенти, които често стават последователи на Ян Хуз. Театъра и драмата се радват на голяма популярност в Чехия по това време – те са с църковно религиозен характер. Началото на чешкия театър трябва да се търси в т. нар. „мистерии по времето на страстите Христови – герои са : Христос, светиите, ангелите, дяволът – предпоставка за възникването в по-късно време на фарсовете и комедиите. Тук става дума за истински постановки, героите се играят от актьори.

    Началото на полската литература трябва да се търси началото на 10 век. 966г. или 100 години след българите. Поляците приемат християнството от чехите. В Полша литературата се развива на два езика – латински и славянски (полски). Много от произведенията на църковната литература са преведени и пренесени от Чехия в Полша. Едва към 13 век се отнасят житията на първите полски светци -  „Житието на Св. Станислав“. Особено развитие придобиват т.нар. хроники в Полша, но преди хрониките възниква едно лирическо произведение на полски език „Богородице Дево“ (първото произведение на полски език, става военен химн на поляците).  Светски хроники: първата полска светска хроника е „Хрониката на Гал Аноним“ – големи художествени достойнства, това е съобразна поема, долавят се ораторски похвати.Други хроники са:  „Хрониката на Кадлубег“ , „Великополска хроника“ и двете от началото на 13 век. Създават се произведения със светски характер – „Песен за убийството на рицаря Анджей Тенчински“.