Сравнителен анализ на живота и творчеството на Добри Чинтулов и Любен Каравелов

  •  

    СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА ЖИВОТА И ТВОРЧЕСТВОТО НА

    ДОБРИ ЧИНТУЛОВ И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

     

     

     

     

     

    В периода след Кримската война възрожденската литература преживява нов подем. Появяват се и първите литературни опити  в нови  неопитвани дотогава жанрове. Най-сериозни са поетичните прояви.Между 1857 и 1860 широка популярност придобиват и поезиите на Добри Чинтулов и Л.Каравелов.Личности,които  смело и завинаги могат да бъдат наречени наши будители.Защото именно те, през целия си живот ,активно популяризират и поставят на първо място знанието на националната история и преклонението към родната култура и етнос.Чинтулов възпитава представата  ни за бунта като път за постигане на  общочовешки и национални ценности , за това що е юнак.А Каравелов допълва възрожденската представа за  мило и родно.

          Редно е с няколко думи да се представят някои решаващи за житейския път на двамата автори факти ,за да можем да вникнем  и проумеем ,че този път е неразделна част от творчеството им.

          Любен Каравелов есилно повлиян от обществените идеи сред бурната студентска младеж на руската интелигенция. Участва в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Редактира вестник "Свобода" (1869-1873), където съавтор му става Христо Ботев (1872-1873). По-късно двамата редактират вестник "Независимост" (1873-1874). По това време Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. Реално това са и най-плодотворните години на комитета.След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание "Знание", научно-популярни книги и сборници.

    Между тези събития справедливо идва ред и на Добри Чинтулов.Да не забравяме ,че когато искаме да разберем миналото трябва да виждаме личностите като неразделна част от тази историческа епоха .А какво се случва ? Създава се нова литература. През същото това време възниква новобългарската поезия, белетристика и драматургия, развиват се периодичния печат и литературната критика. Това е нашето Зряло възраждане. Придобиваме църковна независимост през 1870 г. и се появява освободителното движение. Ето през този период работят Чинтулов и Каравелов.

    Сега да проследим някои събития от живота на Чинтулов.

    Добри П. Чинтулов е бил беден, така че през 1838 г. сам се упътва за Търново, където се е учил около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ. . Сетне Чинтулов тръгва за Одеса с надежда да получи стипендия за обучение, като за това му помага Димитър Диамандиев от Сливен, живущ в Браила.Чинтулов получава тази стипендия и за три години завършва обучението си. След това постъпва в семинарията, която завършва след шест години, и в 1850 г. се връща в България. От 1850 до 1858 учителства в Сливен и Ямбол.

    Ето ,че Чинтулов и Каравелов живеят в една историческа епоха и дишат един въздух-този на промяната,на новите идеи ,на свободата. Стихотворенията им са създадени във време, когато революционната буря назрява, но все още не е избухнала. Точно това е моментът, във който свободата е темата на деня.. Задачата и целта на стиховете е да събудят .Българинът е забравил за правото си да бъде свободен, но сега е моментът да се осъзнае.

    Добри Чинтулов е основоположник на революционната поезия в България и е първият представител на точно тази нова свободна и призивна поезия. От създадените от него произведения са запазени малък брой, но силно въздействащи творби. Голяма част от тях са революционни маршове.

    Стихотворенията на Чинтулов имат за цел да съживят искрицата на бунта към свобода. На народа му е писнало да бъде потъпкван и да седи мълчаливо. Сега е моментът България да покаже ,че може да се избави чрез революция от това иго и тиранство.

    Обединително звено и основен мотив във всички песни при Чинтулов е чистият патриотизъм на поета, даден като - тъга по родината, майчина обич, позив към юнака балкански, стремеж към просвета, възторг от бащината земя и милите планини, възпоменания за нашето славно историческо минало и любовта народна, като първоизточник на напредък и свобода.

    В "Къде си вярна, ти любов народна?" Чинтулов подкрепя зова на юнака балкански ,който воден от народната любов ще  пролее кръвта си за бащината земя и ще я освободи.В „Стани,стани ,юнак балкански ” се усеща  изпепеляващата болка на поробената ни родина, която подканя юнака към бунт, към революция.

    А Л.Каравелов сякаш е продължение на този бунт.Сякаш стиховете му са майката,която изпраща и посреща своето дете. Той е милото и родното.Авторът пише знаменитото  си стихотворение „ Хубава си, моя горо”, тъгувайки прокуден в Румъния. Песента е с ярко изразен носталгичен характер и до днес се пее от българите в чужбина с умиление  за Отечеството.За съжаление този паралел и съпоставяне на поезията на двамата автори  е неравностоен ,тъй като Каравелов не е оставил голямо поетично творчество.