Специфика на полисната форма на управление

  •  

     

    Реферат на тема:

    Специфика на полисната форма на управление

     

    Дисциплина:

    Всеобща история на държавата и правото

     

     

    Съдържание:

     

     

    1. Социално – икономическко и политиеско развитие на Древна Гърция в периода VIII – Viв. пр. н.е.

     

    2. Специфика на полиса

     

    3. Спарта:

    3.1. Социална структура на спартанското общество:

    - спартиати;

    - периеки;

    - илоти.

    3.2. Държавно-правно устройство на Спарта.

    - Апела - Народно събрание

    - Герузия- Съвет на старейшините

    - Колегия на ефорите

    - Базилевс

     

    4. Атина:

    4.1. Държавообразувателни процеси. Социално-политическо и държавно-правно устройство на Атина в периода VIII – VI в. пр.н.е.:

    4.1.1. Възникване на Атина. Реформи на Тезей;

    4.1.2. Килонов метеж ;

    4.1.3. Закони на Драконт;

    4.1.4. Закони на Солон;

    4.1.5. Тирания на Пизистрат;

    4.1.6 Реформи на Клистен.

     

    5. Библиография

     

     

     

     

     

    1. Социално – икономическко и политиеско развитие на Древна Гърция в периода VIII – Viв. пр. н.е.

          Посоченият период обхваща разпадането на родовата община и утвърждаването на полисната форма на управление и организация на обществото. В началото на разглеждания времеви отрязък родовата аристокрация продължава има водеща роля в управлението на обществените дела. Наред с колективната все повече се засилва процесът на преминаване на собствеността върху земите в частна, в полза на т.нар. поликлерой (многоимотни граждани). Наред с родовата аристокрация се засилва и ролята на т.нар. градска аристокрация. Тя е съставена от търговци и заможни занаятчии, които във време на общ икономически подем съумяват постепенно да отвоюват своето място в политеческия живот на древногръцкото общество. Що се отнася до прослойката на свободните, голяма част от тях продължават да се занимават със земеделие и занаяти, а по-заможните и с търговия. Друга част, която няма средства до поддържа земите си придобива положението на тети. Важно е да се отбележи, че завишените нива на производство водят до все по-голямото използване на робския труд. Нарастналото производство води до натрупване на излишъци от стоки, които се реализират на общогръцките пазари. Не зъкъснява и появата на необходимия универсален еквивалент – монетите от електрон (сплав от злато и сребро). Политическите процеси протичат на базата на противоречиeто между консервативната родова аристокрация, която се стреми да запази статуквото и забогатяващата градска аристокрация, бореща се за по-либерални форми на управление и по-голямо участие в публичните дела.

          Тук трябва да спомнем няколко думи за т.нар. “ранна тирания”. Това е форма на еднолично управление, която съставлява една временна фаза в прехода на управление в рамките на родовата община към демокрация. Традиционно тираните били подкрепяни от кръговете на новоформиращата се градска аристокрация, която както споменахме се стремяла към все по-голяма политическа изява в противовес на старите родове. Фигурата на тиранина се ползвала с подкрепата на “демоса”- народа, който виждал в едноличното управление възможност да се парализира влиянието на аристокрацията. В крайна сметка тиранията изпълнявала функциите на един политически инструмент, чрез който се целяло да се снеме властта от родовете и да се ограничи тяхото влияние.

          Важно събитие от разглеждания период представляват последователните вълни на т.нар. Велика гръцка колонизация. Липсата на земя, която започнала да се усеща в резултат на нарастналия брой на населението, заедно със засиленото използване на робски труд в производството, карат редица елини да напуснат земите си и да потърсят нови територии за заселване. Колониите били създавани от метрополии – градове-майки, а в състава на заселниците влизали хора с различно социално положение. Това били разорени представители на родовата аристокрация, останали без земи или неспособни да намерят приложение на работната си сила. В резултат на колонизацията, освен постигнатите икономически и стопански резултати, елините съумяли да пренесат културата си далеч извън границите на континентална Елада.

     

    2. Специфика на полиса

          Думата “полис” на старогръцки означава няколко неща, а именно градска община, град и град-държава. Древните гърци на поставяли разграничителен критерий между понятията, тъй като в тяхното съзнание те представлявали едно цяло. Полисът обхващал града, близките села, а също и нивите, рудниците и други обекти от стопаско значение. Полисът бил център на политическия, икономическия и социалния живот в Древна Елада. Негови граждани били всички свободни, населяващи горепосочените територии. Утвърждаването на полиса довело до пробуждане на личностното самосъзнание у древния елин и извело на преден план личността като мяра на всичко останало. Древният грък подхождал както към отношенията си в обществото така и към управлението на обществените дела, изхождайки вече от позицията си на гражданин, а не на ням свидетел на политическите процеси.Обществени институции: