Специфика на персонажния тип у Елин - Пелиновите творби

  • К У Р С О В А   Р А Б О Т А

     

    Тема:Специфика на персонажния тип у Елин - Пелиновите творби

     

    Елин Пелин е писател, откърмен от бунтовните наст­роения на 90-те години и началото на века. За онова време неговите кратки разкази са най-пълното изобра­жение на селото - с бита и пейзажа му, а също и с интимния му свят. Те ни радват с описанията на българската при­рода, привличат ни с мъката на бедни неволници. Чув­ствата на героите са дотолкова действителни, че сякаш ни понася жива вълна от радост, мъка и страдание.

    Елин Пелин идва в литературата ни с оригиналната си дарба на разказвач, протестиращ и човечен, и с лу­кавата си усмивка на притворен шегобиец. В портрети­те му зад застиналата сериозност на позата блика ня­каква сдържана сила. Сякаш носи в себе си цялата жизненост на много поколения селяни, расли на поле­то и под планината, къпали се в дъжда, дишали аромата на дърветата и тревите, живели про­сто н естествено с птиците и животните. По умното му, спокойно, хитровато лице личи мъдростта на народа. У него духовността е уравновесена с физическа­та природа, той много знае, но не от книги, които грижливо е прелиствал, а от наблюдения и опит.

    Не е нужно да се припомня цялото творчество на Елин Пелин. Достатъчно е да се назоват десетина-двадесет разказа от това творчество, за да се очертаят без­погрешно неговите контури и особености. В света на селото Елин Пелин е не по-малко многостранен от Вазов в отношението си към родината. Картините, в кои­то Елин Пелин рисува селото, са малки. Но тези малки картини са сякаш безкрайно дълбоки — в тях писате­лят е вложил почти всичко, което крие животът: и мъ­ката, и радостта, и песента, н копнежа, и любовта у чо­века. В тях ние опознаваме човека с всичко човешко, земно и реално. Нещо повече — тук Елин Пелин няма съперници.

    Той е най-близък в изображението си до простотата и мно­гообразието на селския живот. В неговите разкази жи­вотът се реализира сякаш направо, без да е била необходима намесата на художник. А всъщност колко изумително веща е ръката на художника, който ни кара да забравяме за самия него, под непосредствената убеди­телност на жизненото въздействие от творбата.