Социална перцепция

  • Тема 20 Соц перцепция

     

    Отнася се до възприятието до отражението на действителността.

    Едното възприятие е на социални обекти – хора,социални групи,институции,големи соц. Общности.

    Другият подчертава социалната детерминация като нагласи на индивида, възприятия на околните.

    Соц. Перцепция стартира от непосредственото възприятие на външно наблюдаеми признаци за социалните обекти.В междуличностите контакти това са маниери,реч,поведение.В последствие перцепцията се усложнява.

    На първо място тя е процес на избирателно отражение което внася субективизма на възприемащият индивид.Причини за това могат да са – потребности,желания,нагласи,опит. В резултат индивида възприема това което е социално значимо и отхвърля всички маловажно.Пример за това може да е промяната на интереса към опредлен вид стоки. Докато имаме потребност интереса е силен после не е .След това имаме бебе и откриваме пазара че има бебешки стоки , до сега не са ни интерисували.

    Соц.перцепция е израз на един двустранен проективен акт.Преди всичко това е проекцията на другите върху възприемащия ги индивид.Почти цялата представа за себе си човек заимства от другите.Това е феномена огледалното аз

    Процеса референтност представлява- отъждествяване на индивида с представата си за очакванията на другите към него и така изгражда идеал за себе си и формира оценки за себе си.

    Конгитивно-етикетираща теория. – Дори и най-личните и интимни чувства се смята че се подражават и взаимстват. Един опит с инжекции показва че информираните от инжектираните отдават реакции които се преписват в резултат от инжекциите а другите които незнаят какви са инжекциите взаимстват от околните подражание.

    Освен представата за себе си индивида взаимства и емоции.

    Ако нашето възприятие е прието от другите значи е достоверно и вярно

    Така се създава социално сравняване.

    Понякога това подражание може да доведе до заблуда като неадекватно държание,психози,паника,национализъм,ксенофобия

    Познаването ни за другите пък зависи от проектирането на собстената личност върху  тях и поставяне на тяхно място.

    Емпатия – начин на разбиране на другия чрез съприживяване.

    Емпатията е качество което е нужно в някои професии например педагогика.

    Когато се срешнат хора те се споразумяват за дадено държание в ситуацията и всеки играе някаква роля. Така се постига разбирателство и мир.Същевременно всеки има свое виждане и гледа да го наложи.Дори при неподправено държание обектите не са лесно външно достъпни, защото има липса на информация и се съди само от действия.

    Това поставя индивида в ролята на психолог за да направи аключения за даденото държание на личноста.

    Този процес на преписване на действия е казуална атрибуция.

    Много често обаче се преписва първото разумно решение което ни дойе на ум но може да нее то.

    Когато няма инфо ние предполагаме че отсрепния е нещо подобно на нас.

    Познаването на хората не се състои само от получените резултати от поведението на другия но и от изесняване на правилната причина за това поведение.

    Общо взето трудно се прави правилна интерпретация тъй като има изкривявания мн ого често

    Когато се оценяват причините за дадено действие се съотносяват личносните сили – мотивация и умения със силит е на околната среда.

    При вътрешна атрибуция поведението се аргументира с причините в индивида

    Външната – с причини стоящи извън субекта

    5 степени на атрибутиране на отговорността

    1-най-примитвно ниво – човек се обевява за отворен за всичко към което има някакво отношение – греохвете на предците

    2.човек е отговорен аз събитията които се случват с него независимо от участието му – късметлия

    3.воек се счита за причина макар и неволна за това което е можел да предвиди и предотврати – препазни мерки срещу пожар

    4.човек се счита за отговоерен само за онова което е имал намерение да направи

    5.всичко се обеснява не само с намеренията но и с обективните фактори.

    При изводанта теория се казва че причините за поведението се наблюдават не само от извършеното а и от това какво е можело да се извърши.

    Общи ефекти на две изборни действия- не могат да бъдат преписвани на деятеля.

    Необщи – 2 вида

    1.негативни последствия по отношение на другото действие

    2.положителни

    Когато необщите ефекти са много има неувереност в атрибуцията , когато са малко ние сме сигурни за причината на действието.

    Ако гледаме филм след взет изпит с приятели и ни хареса може да ни хареса поради няколк о причини 1- во филма е хубав 2-ро заради взетия изпит и приятелите

    За да се провери се сравнява с други филми ако всички са харесали не е проблема в филма. Представя се друга ситуация за филма и ако се хареса значи филма е хубав

    Друг проблем при възприятията е информацията. Тя е мн и може да пренатовари сетивата но същевременно да е малко защотото валидната е малко затова трябва да се отдели невалидната.

    Чрез категоризацията инфото се опростява и се намира точните категории които се преписват на индивида. Приятел-враг добър-лош и т.н

    3 аспетка на категоризация

    1.Някои атрибути са по важни – критериални атрибути.Напирмер полови органи при категоризация мъж жена

    Когато инфото е скрито става източник на недоразумения.

    2.Ефект на първична информация –Тя първо идта от първия вид, а по късно дошлаа ако е различна се възприема като изключение

    Познати са и ефекти на неадекватноста

    -          ефект на първичността – по напред инфото се отчита в по голяма степен от по късната

    -          Ефекта на новото – последствената инфо която идва е най-важна

    -          Ефект на контрастните представи – Например сред лошите възприемаме себе си като добри

    Ефект на ореола – присъствие на доминираща черта

    В този аспект се формират централни черти – например за признак топъл – човечен великодушен и т.н

    Предоверяването на катерогизацията може пък да доведе до изкривяване на някои личностни качества и отнасяне към категория която не е напълно правдоподобна.

    Така има предубеждение.

    Така се появява стереотипа – не е важно дали е вярно важното че всички го мислят

    Стереотипа защитава нашата позиция в обществото.

    Тема 4 – Психоанализа

     

    Фройд открива подсъзантелното онова което управлява чошевкото поведение оставайки неуловимо за индивида.

    Той описва как се преминава от несъзнавано към съзнавано, от животински към човешко, от id към ego..Обръща внимание на суперегото както и на сексуалността.

    Показва огромната роля на libidoto.

    Той обеснява редица заболявания- неврози,фобии,хистерии и тяхното лечение.

    Допринася мн за психологията.

    Libido – сексуална енергия. Представлява променяща се сила , която регулира процесите протичащи при удовлетворяване на първичните сексуални нагони.

    В ранна възраст либидото е насочено към собственото тяло.по късно се прехвърля към външни обекти ако продължи към свои това е нарцисизъм.

    Той обидинява сексуалните и себехранителните инстикти – инстинкти към живота

    Taka либидитото се превръща от сексуално в психична сила.

    Той изследва и садизма,мазохизма и агресията – като ги определя за инстикти на смъртта.

    Катексис – енергия която се зарежда и акумулирва.

    В началото енергията която се създава стига само да подържане на мускулите но с развитиеро на организма се акумулира енергия и се използва за мислене , помнене и т.н

    Антикатексисът е противодействаща сила която пречи разтоварването на енергия

    Според фройд личноста се състои от То,Его,Суперего

    Id (то) –катексис То има психично представителство под формата на желание

    Всичката енергия е желание , без морални задръжки. Разтоварва се от халиционации

    Его е вторичен психически процес то се контролира вече от реалноста

    Егото цели да самозапази индивида.

    Суперегото е свързано с родителите

    Едипов комплекс

    Суперегото е хем осъзнавано хем не

    Суперегото контролира организма спрямо родителските стандарти

    Според фройд целта на живота е смъртта.

    Инстикта към смърта се въплъщява в агресия ,доминиране и т.н

    Егото спасява чрез подтискване тия явления.

    Друг инструмент е регресия връщане на психичната организация на индивида

    Друг инструмент сублимация – трансформира енергията към социално значими действия.

    Амбивалетно чувство – отеждествяване и подражаване на бащата. Смесва се едиповия комплекс влечение към майката .

    Бащата е лидер.

    Юнг отрича либидото като сексуално, но запазва подсъзнателното като го дели на индивидуално и колективно. Последното съдържа опита на предишните поколения.

    Юнг смята че обществото принуждава индивида да сложи маската