Социализация на личността

  •  

     

    Реферат

    по

    Социална психология и психология на общуването

     

     

    Социализация на личността

     

     

    Всяка група,общество или социална система контролира поведението на свойте членове чрез стандарти,норми и „правила на поведение”.Тяхната цел е да поддържат стабилното и съществуване.Много от тези контролни механизми създават еднообразие сред членовете на обществото, но други поддържат подходящото равновесие, например различните стандарти за мъжете и жените. Функциите на тези контролни механизми са жизненоважни за съществуването на обществото и има няколко средства за техното налагане.

    Социализацията представлява начинът, по който обществото постига контрола върху индивида. Практиките, участващи в социалното обучение на човека, докато той се асимилира в социалната система, са взаимно преплетени и ясно изразени. По принцип социализацията е консервативен (защото насърчава еднообразието и обезсърчава нововъведенията или промяната на традициите), но не и статичен процес. Обществата са динамични системи, които се променят с времето. Взаимоотношението  между индивида и неговото общество е отношение на „визимане” и „даване” и вариациите на поведението на отделните членове е това, което в крайна сметка създава промяната в обществото. Общата посока на социализацията обаче във всяко общество обикновено клони към запазване и поддържане на социалната система.

    Едва ли има област в поведението и преживяванията на индивида, която да избягва всякакъв социален контрол. Ценностите и целите, които ръководят поведението на човека, в много случаи са социално заучени и типовете поведение, които той започва да приема като начин за задоволяване на потребностите и  постигане на целите, до голяма степен са оформени от социализацията. Дори себеуважението и самооценката са социализирани.

    Интегрираният набор от стандарти и конвенции, които дефинират социализацията в дадено общество, по същество обобщава неговата култура. Тези стандарти варират съществено в отделните общества. Определени стандарти на поведение, приети от мнозинството членове на обществото, могат да са експлицитни и формални, други обаче нерядко остават имплицитни и неформални. Законите или наредбите са формализирани стандарти, които предвиждат наказание за действията, нарушаващи интересите на обществото. Други стандарти обаче остават неформални и имплицитни, например обичи, традиции или народен бит. Тези стандартизирани правила на поведение – формални и неформални – се наричат социални санкции. Те включват стандартите за награждаване на социално одобряваното поведение (положителни санкции) и за наказване на социално неприемливото поведение (отрицателни санкции). Терминът табу се използва от антрополозите за описание на твърде сурово налагани отрицателни санкции, обикновено тези, имащи отношение към дейности, които представляват особено голяма заплаха за стабилността на обществото.

    Научното изследване на процеса на социализацията не е толкова лесно, колкото може да изглежда на пръв поглед. Всеки добре приспособен човек в зряла възраст вероятно ще приеме собствената си социализация и тази на сътрудниците си за даденост. Той вероятно ще приема, че еднообразието в поведението сред познатите му просто е вътрешно присъща, естествена характеристика на човека. Дори беглото съприкосновение с членове на други култури обаче бързо поставя на фокус факта, че различните култури създават различни видове „типични” връстници. По тази причина кроскултурния подход към психологическото изследване е особено добре пригоден за изучаването на социализацията.

    Други подходи към изучаването на социализацията може да сравнява характеристиките на човека преди и след като е социализиран. На практика обаче това е невъзможно. В човешкото развитие социализацията е вкоренена в матрицата на физиологичното съзряване и това усложнява изучаването на самото социално учене. Нещо повече: случаи на физически зрели индивиди, които поне от части да не са били социализирани, просто няма. На няколко пъти изследователите са били подвеждани да вярват, че побликувани случаи на несоциализирани диваци могат да осигорят ключа към същностната природа на човека без ефектите на социализацията. Такива репортажо обаче се оказват измама. Легендата за Ромул и Рем – основателите на Рим, които били отгледани от раждането си от вълчица, - както и много други истории за диви деца, отгледани от животни в джунглата, си остават просто митове. От време на време наистина се появяват анормални условия, които пречат или изкривяват нормалната социализация. Идеални условия за изучаването на социализацията просто не съществуват, методите на изследване, използвани за натрупване на психологическо познание върху аспекта на човешкото поведение, са извлечени от следните три източника: сравнителни изследвания на поведението на членовете на различни култури, изследвания върху нормалните модели на психично развитие в дадена култура и изследванията на отделни случаи на анормална или възпрепиятствана социализация.

    Социализацията: учене и контрол

    Терминът социализация се отнася до последователността от преживявания на социално учене, които водят до интегриране на индивида в обществото. Процесът на социализация мойе да се описва и анализира по отношение на асимилацията на човека в определена група, например въвеждането на детето в нова група от връстници, когато влиза в ново училище, или влизането на нов член в група, която вече е започнала работата си. Терминът „социализация” обаче се използва и за описание на дългия и сложен процес на социално учене, чрез който бебето се асимилира в обществото по време на растежа си към зрялата възраст. Следователно една голяма част от процеса на отглеждане на детето включва социализация и изследването на тази област представлява пресечената точка между социалната психология и психологията на развитието.

    Ключът към процеса на социализацията е социалното учене.Психологията определя ученето като всяка модификация на поведението, възникваща в резултат на опита на средата, особено тези последствия, които са оформени от условните награди и наказания. Типът учене от който най-вече се интересува социалната психология, е всяко учене, осъществяваюо се във връзка със социалните елементи в средата: другите хора, групи или културни продукти и институции.

    По- голяма част от ученето се вижда директно в поведението. Макар ученето да включва познанията, концептуалната организация, нагласите и ценностите, тези промени в частната сфера на опита лесно се разкриват в поведенческите действия. Затова обикноесно правим заключението, че винаги когато се проявяват открити поведенчески промени, вероятно се е осъществило учене.

    Доколкото съвременните писхолози по принцип приемат, че човешкото поведение е целенасочено, обикновено смятаме, че ученето включва целенасочени промени в поведението. Следователно процесът на учене се отнас до мотивацията и ценностите: приемаме, че човек трябва да е мотивиран да постигне някаква цел, за да осъществи поведенческото приспособяване и промените, които наричаме учене. Съответно психолозите приемат,че последствията от определена поведенческа промяна (от гледна точка на това, дали постигането на целта се подпомага или се възпрепиятства) са от критично значение за насочване на процеаса на на учене. Това допускане е основата на теорията за поскреплението в психологическия анализ на ученето. То води до акцентиране върху наградите и наказанията като последствия от действията като подход към разбирането на процеса на учене.