Социализация

  • С О Ц И А Л И З Ц И Я

     

    Формирането на личността  е същност на процеса на социализация. Социалната психология разглежда личността като съвкупност на психични и социални черти едновременно, причина и резултат от взаимодействието и общуването между хората по повод обществено значими дейности и отношения. Тук се включват характеристики като воля, активност, интереси, ценности. А самото понятие социализация  е отношение, процес, при който личността овладява определен социален опит и формира социално значими черти под активното влияние на социалното обкръжение.

    Когато социализацията се отнася до целенасочено въздействие на обществото в лицето на по-възрастното поколение с цел подготовката на подрастващите за бъдещия социален живот тя се свежда до възпитание. То се осъществява от семейството, образователната система и др. с предварително поставени цели  и протича планомерно. Но наред с планираните действия има и стихийни, инцидентни, ситуативни компоненти.

    Социализацията е фактор при адекватното взаимодействие на личността със заобикалящата социална среда и в този смисъл говорим за социална адаптация.

     

    ТЕОРИИ ЗА СОЦИАЛИЗАЦИЯ

    В една част от теориите се откриват основанията за социализация във вътрешни фактори свързани с психофизиологичното израстване на личността, а другата група разглежда социализацията като овладян социален опит свързан с механизмите на научаването.

    - биологичен подход – основан на биологичната предопределеност; например с конкретна физика се свързва  определен модел на поведение. Тук се акцентира и на влиянието и на генетичния фактор върху средата, т. е генът тласка личността да създаде специфична среда.

    - теории за научаванеточаст от теориите са ориентирани към мотивацията. Научаването и свързаната с него социализация се обосновават с потребностите, с очакванията и мотивите на индивида. Отхвърля се, или се закрепя една форма на поведение под влияние на външната среда. Други възгледи акцентират върху заместващото обучение. Механизмът на усвояване е свързан с подражанието и имитацията, провокирани от успеха или неуспеха на модела, от наказание или поощрение.

    - нормално-съзряващ подход – развива проблема за социализация на феноменологично ровнище. Описва се онова, което е норма и е характерно за дадена възрастова група, като съответно се набелязват поредица от етапи на социализацията.

    - развиващо-когнитивен подходтози подход е свързан с имет на Ж. Пиаже и синтезира в себе си биологичния със социалния контекст. Според Пиаже, стадиите, през които минава индивидът в своето развитие се определят и характеризират с промените в структурата на мисленето. Пиаже откроява пет етапа в развититето на детето при формиране на интелекта и неговото социализиране.

    - сенсомоторен интелект – свързан с координация, възпроизвеждане.

    -поява на език и на символно, допонятийно мислене.

    -интуитивно, нагледно мислене.

    -поява на конкретни операции

    -поява на формални операции основани на групирани интуитивни отношения, съхранява се цялото и се пораждат понятия за нещата.

    -усвояване на формални операции – развива се способност за логическо мислене, основано на общи положения, без да е необходима връзка с действителността. Взаимодействието със социалната среда е различно, в зависимост от нивото на развитие на индивида.

    В социологията и антропологията социализацията се разглежда като продукт на влиянието на културните фактори върху човека. Социалното знание  е опредметено във всичко създадено от човека под формата на кодиран социален опит. В хода на възприемане на социалния опит се наблюдава феноменът филтрация– едно се забравя, друго се включва в собственото поведение; трето се заменя със собствени открития. Виготски например смята, че социализацията е процес на овладяване и интериоризиране в личностно психологичен план на социално-историческите форми на дейност.

     

     

    ФОРМИРАНЕ НА ЛИЧНОСТТА

    В процеса на социализация личността се променя, което й позволява все по-адекватно да се вгради в социалното обкръжение. В тази връзка значими са усвояването на езика и включването му в символното социално обкръжение. Общуването е непрекъснат комуникативен процес, а той се осъществява само с помощта на езика - съвкупност от символи, с общо значение за общуването и служи за обмен на информация и координация на действията. Символът, думата е конвенция между общуващите за съдържанието й. Езикът е система от символи, т.е. социализацията е овладяване на значението на символите.

    С научаването на езика нарастват, натрупват се усвоените модели на поведение, а това е основно съдържание на социализацията. Тези модели са главно три категории: за контрол над заобикалящата природна среда; за контрол над социалното обкръжение, за контрол над самите себе си.

    Значими за социализацията са нормите. Овладяват се две групи модели: норми за контрол над собственото поведение съобразно изискванията на обществото и норми за контрол над другия.

    Фройд включванормата в структурата на личността като разделя психиката на Ид, Его и Суперего и локализира нормативното съзнание в Суперегото. Фройд стига до извода, че правилната социализация е свързана с формиране на едно уравновесено Суперего с останалите структури на личността, която да не подтиска човешката природа, а да задържа нейните асоциални пориви.

    Успоредно със съблюдаването на нормата индивидът я общовалидизира. Със задължението да се подчинява на нормата, в съзнанието на индивида присъства и правото му да изисква и прилага санкции.

    Разновидност на нормите – ролевите – които се отличават, с това че не са общовалидни и се проявяват в два варианта – изборни и наложени. Например всеки може да избира професия, житейски път, но не избира пол или родители.

    Изпълнението на ролята е въпрос на статус и веднъж зает, ролевите норми към него са задължителни. Особена група сред ролите са наложените – тези, които без да са общозадължителни са неизбежни – например диференцирането на ролите на мъже и жени.