Смърт и безсмъртие в Ботевата поезия

  • Смърт и безсмъртие в Ботевата поезия

    План

    Пътят на бунтовника-страшен,но славен

    Идеалът за свобода(духовна и физическа)

    Избор

                                                                 

                             Робство                                           емиграция-скиталчество              Борба за свобода

            (липса на достойнство,унижение,предателство)                                    (в името на хората,които обича,промяна)

    Победа                              смърт             

    Безсмъртие

    (народната памет)

     

             Тематично идейна схема в Ботевата поезия:    национално – социално общочовешко

             Идейно-тематични ядра;

    -          Робство- свободаа – борба

    -          Любов – омраза

    -          Смърт – безсмъртие и др.

     

    Смърт

    Безсмъртие

          Физическа и духовна смърт-духовна пустота,разложение,безразличие,робска душа, примирение („Борба”, „Моята молитва”)

          Живот в паметта и признанието на поколенията

          Породена от разочарованието от живота („Майце си”)

          Достойна отплата за всички загинали в името на идеала за свобода

          „мила усмивка” , „сладка почивка” („До моето първо либе”)

          Постига се чрез саможертва, извършването на подвиг в името на съкровен идеал

          Достоен край на човешкото съществуване („На прощаване”)

          Безсмъртието в съзнанието на хората е достойната награда за героя и саможертвата му няма да бъде напразна

          Неизменна част от пътя на борбата, част от жадуваната свобода

          Нов живот, ново раждане- това е безсмъртието

          Реалност,обреченост

          Цветова символика – „бяла премена” , „трева зелена”

          Саможертва в името на идеал

          Настояще- мрачно  и неизменно,предчувствие в борбата, очакване („Подкрепи и мен ръката,/та кога въстане робът,/в редовете на борбата/да си намеря и аз гробът” – „Моята молитва”)

     

          „народен гроб” , „мъртъв свят” („Към брата си”) ; „син на Лойола и брат на Юда” („Елегия”)

     

          Чувство на скръб, печал, тъга, мъка, страдание, тържество на силите на мрака;чувство на страшна, всепоглъщаща, непреодолима болка („Обесването на Васил Левски”)

     

          Дълбок сън, студ ,мраз („Обесването на Васил Левски”)

          Портретни детайли вещаещи смърт : „очи темнеят, глава се люшка”