Символи и мотиви в повестите „гераците” и „земя”

  •  

    Курсова работа

     

    ТЕМА: Символи и мотиви в повестите „Гераците” и „Земя”

     

    Дисциплина: Нова българска литература

     

    Символи и мотиви в повестите „Гераците” и „Земя”

     

    Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи. В повестта „Гераците” (1911) - едно от най-значителните произведения в българската литература - Елин Пeлин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Писателят съчувства на стария Герак, който, стъписан пред индивидуализма и егоизма, недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя помежду си. Патриархалната етичност и човещина са заместени от вълчи нрави, морално падение и безогледна алчност. Старите форми на живот в село умират, създават се нови социални групи, нови социални образи. С голямо проникновение авторът проследява отраженията на социалните явления в душите на хората. Във втората си повест „Земя” (1922) Елин Пелин е обрисувал разрушителната стихия на частнособственическата страст, която опустошава човека, осакатява го нравствено.

    Творчеството на Елин Пелин е изключително изследване на духовната същност на човека, на неговият интимен свят и на съприкосновенията му с природната и социалната среда. То е един от върховете на българското повествователно изкуство.

    Двете повести кореспондират по между си със залегналите в тях символи и мотиви. Могат да се открият митични и библейски мотиви и символика свързана с образа на дървото. Прочетена през призмата на мита за световното дърво, повестта разкрива родовия залез като драма, необусловена от историческото време, заложена в противоречива и сложна същност на човешката природа, която трудно може да се обясни. В повестта трайно присъствие имат и трите елемента, съграждащи мита: дърво (борът е единственото и най-голямо дърво в селото; донесен е от „светите рилски гори”), птица (птича символика носи родовото прозвище – ястребът има негативни, но и позитивни значения, защото символизира и царственост, достолепие, извисеност; символ на патриархалното добруване са и пеещите птички в клоните на бора, описани в първата част; Елка е сравнявана с гугутка, децата – с пиленца), змии (змията е най-разпространеният образ за представяне на злото – началото на сръдните е сравнено с изпълзяването на змии, злите отношения – с фученето на змии, Герака – със „стара змия”).

    Дървото се появява в началото на повествованието, за да маркира един процес на разпадане родово-патриархалните устои в рода на Гераците. Неслучайно автора е избрал точно бора да играе ролята на световното дърво, защото той е символ на безсмъртието, а в нашия случай безсмъртието на рода. Да не забравяме, че дървото е отражение на същността на два „свята”, на долния Хадес, където е хаoса и горния, където е Хелиус и хармонията. За него авторът казва: Всред широкия двор, в който можеше да се смести една махала и който околовръст бе ограден като кале с бели зидове, се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор - единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като малко борче от светите рилски гори и посаден тук в незапомнени времена от прадедите на Гераците. Това бе тяхното семейство знаме, с което се гордееха. Под неговата света сянка бяха отраснали няколко поколения. Под нея бяха преживели последните си дни много старци от рода им., това показва, че рода на Гераците е род с традиции, уважаван и ценен от съселяните си. Но ето в края Петър отсече големия бор, който пречеше на хармана му. Това свето дърво, обожавано от прадедите, рухна под брадвата на внуците и дълго лежа в калта. Тук вече борът е загубил своята роля и своето значение в семейството на Гераците, лежи в калта като нещо поругано и ненужно. Така рухват ценностите, които са крепели семейството. Митическият мотив за стожерите на семейството респективно майката и бащата също намира място тук. Докато и двамата са живи идилята в семейството е пълна. Отношенията в него са хармонични . Разграничителната линия между минало и настояще в семейството на Гераците се прокарва от смъртта на баба Марга. Оказва се, че семейната идилия отдавна е била подкопана и сега изведнъж рухва. С кончината на дядо Йордановата съпруга се срива един житейски нравствен тип. Нейната смърт настъпва през пролетта, сезонът-начало на нов кръговрат в природата, като се превръща в начало на нов кръговрат и в семейството на Гераците – разпадането на партриархалния свят. Този цикъл ще достигне своя край, подобно на природния, отново през пролетта със кончината на стария Герак.

    Мотивът за тримата братя от фолклорните приказки също е застъпен добре. В приказките най-малкият брат трябва да спаси семейството от надвисналата над него опасност, а тук най-малкият носи гибелта на семейството. В повестта Павел, най-малкият брат, е олицитворение на покварата от градския живот. Той привнася в семейството онази загнилост на нравите, която е присъща на хората от града. Моралните и нравствени устои на обществото започва да се разрушават именно там в града. Селото и градът се противопоставят един на друг, докато селото е едно затворено пространство, което е съхранило традициите на миналото, то градът е отворено пространство, където именно става сблъсъка на старите патриархални порядки с новите. Една от причините за погубването на човешката личност Елин Пелин вижда и в откъсването от труда. Трагедията на Павел започва с откъсването и отчуждаването от труда. Докато Божан и Петър се трудят, Павел – най-малкият син на дядо Йордан напълно се откъсва от трудовия живот на село и стига до пълно израждане. Някога той е бил пъргав момък с образование и надеждата на своя баща. Но животът в капиталистическия град и в буржоазната казарма го опустошава духовно. Той се покварява и постепенно се превръща в развалина. Павел е мъртъв за чистата и истинска любов на Елка и когато баща му се опитва да събуди у него поне малко човешка милост, той изпитва смъртна досада, а в душата си усеща нещо блудкаво и пепеляво, сякаш някой е плюл в нея”. Напразно се надява старият Герак, че завръщането на Павел ще спаси семейството от гибел, защото се оказва, че и той е жив труп, който до каквото се докосне, увяхва и умира. Надеждите на дядо Йордан рухват пред неумолимите закони на обществените промени и това фактически го убива.

    Мотивът за морално-нравствената разруха на човешката личност е продължен и доразвит в повестта „Земя”. Тук вече е завършено разделението на бащиното наследство между двамата братя  Иван и Енъо, взаимоотношенията са прекрасни, докато в душата на по-малкия Енъо не започва да избуява ламтежът за още земя и богатство.

    В преследване на своята мечта да има най-големия чифлик в селото, на който двата края да не се виждат един от друг, той се превръща в истинско чудовище без никакви морални задръжки. Героят главоломно тръгва към човешката деградация. С лека ръка разваля годежа си с най-красивото момиче в селото. С богатата и зестра той реализира мечтата си, но се оказва, че щастието е далеч от него. Енъо започва да ламти за още и още земя и в тази ненаситност стига до конфликт с по-възрастния си брат – благородния и честен Иван, който го обича и гледа като син. Злобата и алчността го разяждат като отровни змии, загнездели се в душата му. Отдава се на постоянно пиянство и постепенно съвсем се пропива, забравяйки дом и семейство. Така той разбива и живота на обичащата го Станка, към която трябва да има поне малко благодарност за богатството, което му е донесла. Но уви. И най-елементарните човешки чувства напускат героя. Така той стига до най-страшното – решението да убие собствения си брат и да постигне следващата си цел. Eто тук откриваме библейския мотив за братоубийството. В множество традиции дъбът е представен като свещено дърво и неговото отсичане предвещава беди за този, който посегне на него. Енъо използва дървото за постигане на своята цел да заграби братовите си ниви, използва го като средство да отнеме човешки живот. Съвсем съзнателно Енъо посяга на човешки живот, но тази крайна екзалтация го убива. Гузната съвест и застиналия урок в онемелите очи на останалия като по чудо жив Иван, той непрекъснато вижда цялата грозота на своето престъпление и не може да намери покой за разкапаната си душа. Този тъмен герой окончателно рухва, когато за да има пари за пиене, започва да продава земите си, докато става последния просяк, с когото се подиграват и най-западналите селяни. Смъртта на Енъо е своеобразна присъда на Елин Пелин над цялата обществена действителност, която убива човешките ценности със своите антихуманни закони.