Силните позиции на художествения текст и тяхната роля за разбиране на съдържанието в романа 'Престъпление и наказание'

  • РЕФЕРАТ

     

     

     

    Тема: Силните позиции на художествения текст и тяхната роля за разбиране на съдържанието в романа „Престъпление и наказание”

     

     

     

     

     

         Смятам че днешното младо поколение е по-разкрепостено и по-безотговорно, както и по-егоистично. Новият тип обществена организация стимулира и нов тип мислене, което изисква нови техники на преподаване в училище. Ако нас са ни възпитавали с Иван Вазов, Йордан Йовков за днешните деца тези хора са дори непознати или неразбрани. Дори и днешното поколение може да се каже, че има много добри страни. Те  са много по-осведомени стигат по лесно до търсената от тях информация, но според мен това не може да замести усещането и удоволствието от една стойностна книга. Недостатъчното четене на книги ги лишава от способноста да мислят, да развиват въображението си, да изразяват мнението си обосновано, да се опитват да обедят събеседника си спокойно и разумно в тяхната позиция. Точно от книгите човек се учи да общува и разбира. Те могат да обогатят човек с много ценности и емоции. И именно от тях младите хора могат да срещнат достойни герой, на който си заслужава да се подражава и от които могат да научат нещо. За съжаление е много трудно да се накара един млад човек да чете.

     

     

    I.Художественият текст като обект на Възприемане и разбиране:

     

     

    Терминът текст произлиза от латинското „textum”, означаващо „тъкан, плесница” и в преносна употреба се разбира като нещо съставено, съчинено. За него не може да съществува единно определение. Всеки изследовател влага в понятието текст свой собствен смисъл, собствено тълкуване, представи, възгледи съобразно своята концепция. Много от тях интерпретират и дефинират текста в научната литература.

    Определения дадени за текста от учени:

     

    -                     Г.В. Колшански го определя като комуникативна единица, която е структурирана и организирана по определени правила.

    -                     И.Р.Галперин отбелязва, че текстът е произведение на речетворческия процес, състоящо се от заглавия и ред особени единици, обединени от различни типове лексическа, граматична, логическа и стилистична връзка.

    -                     А.М. Шахнарович и В.Б. Апухтин отбелязват, че текстът е форма за изразяване на йерархия на смислови образования с различна степен на сложност и значимост.

    -                     Според Димарска-Бабалян, текстът е целенасочено, завършено речево произведение, състоящо се от граматични структури.

    -                     В.П.Белянин определя текста като феномен на реалната действителност. Също и като начин отразяване на действителността построена с помощта на елементи от системата на езика и т.н.

    Различното дефиниране на текста в науката е продиктувано от акценти, поставени върху разнородни функции на текста. От акцента се определят различни принципи за членение на текстовете и дефиренцирането на различни основни единици. Самият смисъл и определение на текста представлява самостоятелен проблем. От всичките тези мнения стигаме до логиката, че текстът е сложно и разностранно явление, което е стуктурирано по определен начин и предаващо определена информация и съдържание. То е резултат от съзнателно организиран творчески процес, съответстващна целите на комуникацията. Текстът като система от знаци притежава важни свойства като:

     

    -                     линейност

    -                     свързаност

    -                     цялостност

    -                     информативност