Швейцария

  •  

    Федерална република Швейцария е малка страна без излаз на море, разположена сред планините в сърцето на Европа. Тя съществува като самостоятелна държава от XIIIв., а в сегашните си граници от 1815г. – след Виенския конгрес. Граничи на запад с Франция, на север с Германия, на изток с Австрия и на юг с Италия, а всяка от четирите гранични страни оказва влияние върху културата й. Швейцарското общество е съставено от различни етноси, говори се на немски, италиянски и френски, а повечето градове имат по две и дори по три правилни наименования. Името Швейцария, най-разпространеното, но неофициално название, е производно от Швиц, територия, която през 1291г. става първата съставна част от днешната конфедерация. Швейцарското знаме, червен квадрат с бял кръст по средата, е разновидност на традиционния флаг на областта Швиц. Швейцария има много изгодно транспортно-географско положение, защото в нея се кръстосват важни международни пътища, свързващи Северна Европа със Средиземноморието и Западна Европа с Балканите и Близкия изток. През нейната територия се осъществяват транзитни връзки между европейските държави, което се отразява благоприятно върху развитието на икономиката й. Най-голям град е Цюрих, а столица е Берн. Площ: 41 285 кв. км. Население: 7 523 934 жители, средна гъстота: 182 ж/кв.км, ест. прираст: 0,43%. Населението е неравномерно разпределно (около 90% обитават царското плато), 67% живеят в градовете, предимно в малките градове. Хората с швейцарско поданство са около ¾  от населението, останалата част са граждани на Италия, Испания, Португалия и Франция. В Швейцария работят и живеят много чужденци. Подобно на много други индустриални страни, Швейцария страда от намаляването на раждаемостта. В градовете (с население над 2000 жители) живеят 73% от всички швейцарци. Селското население в Алпите живее в стопанства, разположени главно в речните долини. Броят на икономически активното население е 3,1 млн. души. От тях 40% са заети в промишлеността и строителството, 7% - в селското стопанство, 14% в търговията, 14% в банковото дело и 6% в курортно-почивното дело.

       Швейцария е република, конфедерация от 20 кантона и 6 полукантона. Всеки от тях има своя конституция, парламент и правителство. Съюзните права на кантоните са ограничени от Федералната конституция. Законодателната власт принадлежи на Федералното събрание (двукамерен парламент), а изпълнителната се осъщесвява от Федерален съвет (правителство). Държавен глава (оглавяващ конфедерацията) и ръководител на Федералния съвет е президентът, избиран за една година, без право на преизбиране.

       Швейцария е развита индустриална страна с модерно и интензивно селско стопанство. Нейната икономика е свързана с широкия европейски и задокеански пазар. Традиционният неутралитет  и дългогодишното неучастие във военни конфликти са създали условия страната да се превърне в център за съсредоточаване на банкови капитали – тя е един от главните финансови и банкови центрове в света (на четвърто място по запаси на чуждестранна валута). Едрите монополи имат водеща роля в икономиката. Такива са: “Саба”, “Браун Бовери”, “Хофман Ларош”, “Зулцер”, “Нестле” и др. Традиционно силно се развиватмеждународният туризъм и външната търговия. По жизнен стандарт – 39 хил. шв. франка на глава от населението годишно – страната заема второ място в света. Много известни са традиционните отрасли – производство на часовници и точни прибори, на млечни продукти, на шоколад, банково дело, туризъм, животновъдство.

        Обяснението за успехите на швейцарците се крие в техния девиз: “Подтиквани към извънредни усилия, ние трябва да използваме своята интелигентност до нейната пределна възможност и трябва да бъдем по-усърдни, отколкото другите народи, на които природата позволява по-лесен живот. Постиганатото благосъстояние не е дошло от само себе си, пък и никой не гарантира неговата трайност, поради което швейцарците не могат да си позволяват отпускане.” Трудолюбието, деловитостта са главните богатства, които притежават.

       Швейцарската промишленост, характерна особеност за която е голямата зависимост от вносни суровини, се специализира в производството на висококачествена продукция, изискваща малко суровини и висококвалифициран труд, реализираща се на международния пазар. Част от отраслите са възникнали като домашна промишленост – часовникарство, текстилна, галантерийна. Водеща роля има обработващата промишленост – машиностроене, предимно точно приборостроене, производството на транспортни и текстилни машини, електрониката, химическата, особено фармацевтичната и текстилната промишлемост.

       Машиностроенето е най-важният отрасъл на промишлеността. Произвеждат се почти всички видове машини. Делът на страната в световния износ на машини е 10%, а на текстилно оборудване 18%. Равито е производството на електротурбини, електромотори, машини за полиграфическата, хранително-вкусовата, хладилната, металообработващата промишленост. Швейцария е известна с производството на металорежещи и ковашко-пресови съоръжения, на двигатели с вътрешно горене, на електроимервателни уреди. Особено място има фината механика, главно производстовото на часовници, което притежава вековна традиция. До средата на настоящия век на всеки 10 часовника 7 са били произведени в Швейцария.

       Най-голямо значение в хранително-вкусовата промишленост има млекопреработването, което се базира изцяло на местни суровини. Произвеждат се 27 вида сирене (грюе, ементал и др.), сгъстено сухо мляко, масло, млечен шоколад, бонбони и др. В страната има 23 бонбонени и 16 шоколадови фабрики, даващи годишно над 100 хил. т. продукция, 40% , от която се изнася. На глава от населението се падат по 11кг шоколад. Млекопреработването е съсредоточено предимно в югозападната част на страната, където най-добре е развито животновъдството. Има предприятия за консерви, захар, вино, бира и др.

        Селското стопанство е механизирано и високоинтензивно, но дава около 5% от националния доход. Има второстепенно значение в икономиката и обезпечава едва 60% от продоволствените потребности на страната.

    Поради планинския релеф на Швейцария разполага с малко обработваема земя. Разорават се само 8% от земите, основно в Швейцарското плато. Обработваемата площ възлиза на 250 хил. ха. Половината от стопанствата претежават площ, по-малко от 5 ха. Половината от поземления фонд е ливади и пасища. Основен отрасъл е животновъдството, на което се падат 75% от цялата стойностна продукция. Швейцария е родина на високопродуктивни породи добитък – крави от сименталска и швицка (швейцарска) порода. Говедовъдството има предимно млечна ориентация. В планинските части преобладава пасищното  животновъдство, а в Швейцарското плато – сборното отглеждане на добитъка. По-малко значение има отглеждането на свине, кози, овце и птици.

        Растениевъдството има ограничено разпространение. 60% от обработваемата земя е заета от зърнени култури – главно пшеница, по-малко царевица, ечемик, ръж, овес. Налага се внос на пшеница от Канада и Аржентина. Картофите са втора по важност култура. На тях се падат 20% от площите. Отглеждат се още захарно цвекло, тютюн, рапица. Овощни градини, лозя и зеленчуци има по северното крайбрежие на Женевското езеро, по бреговете на Нюшателското езеро, по долината на Рейн.

        Главен аграрен район е Швейцарското плато – кантоните Берн, Ваад, Цюрих, Фрибург и Ааргау.

    На страната се пада 2% от световния външнотърговски стокооборот. Основно място в износа заема готовата продукция – машини, лекарства, часовници, платове, шоколад, а във вноса – нефт, въглища, зърнени храни, текстилни суровини. Отрицателното салдо в търговския баланс се компенсира от международния туризъм и курортното дело, и от доходите на чуждестранните инвестиции. В чужди предприятие, които се контролират от швейцарския капитал, работят на 3,5 млн. души, т.е. повече отколкото в самата Швейцария.