Село Селановци

  • Обреди:

    Сватба

    От светските семейни празници най - голямо значение имали сватбите. Както навсякъде, така и тук, те са най - вълнуващите тържества за домакинствата. В тяхната подготовка и протичане се очертават три етапа: сгодяване, сватбено тържество и последващи действия между семействата на сватовете. След като бъдещият младоженец харесал момата и обявел намеренията си тя да е бъдещата му съпруга, родителите  му били длъжни да й изпратят годежари. За такива предпочитали близки роднини или приятели, умеещи при необходимост да уговорят момата и родителите й, колко е добро момчето и семейството му. Те донасяли на момата гердан, колан или друга вещ, изпратена от момчето. Същевременно оглеждали и подредбата в дома на бъдещата булка,  за това ги наричали „съгледвачи”, а самото посещение - „сгледа”. Широка гласност на това посещение не се давало, тъй като не било сигурно дали годежарите ще бъдат  добре дошли в момината къща. Такива пратеници не рядко били  връщани. Най-често родителите на момата казвали, че момичето е още малко, а истинските причини може да били всякакви, както от морално, така и от материално естество. При съгласие на момата и родителите, те изпращали на момчето „нишан” /белег/ - везана кърпа, чорапи, или друга подходяща вещ. От този момент вече младите се считали за сгодени.Годениците и близките им се споразумявали за деня и начина на довеждане на момичето в момковия дом. Това можело да става или в деня на венчавката, или дни или седмици преди това. Когато ставало преди сватбата момчето събирало близки приятели и роднини и в уговорената вечер отивали в дома на момата. Там били очаквани и посрещани с внимание и уважение. След кратка почерпка момата се прощавала с близките, целувала ръка на родителите си и напускала бащиния дом. Този момент се наричал „изпращанка” или „отпратки”. С бъдещите младоженци тръгвали само млади изпращачи. Минавали през мегдана, където ставала разходката на селската младеж. С тях потегляли и други приятели, които до дома на момчето многократно викали „И-ху!”.На прага на момковата къща бъдещата свекърва посрещала младите, благославяла и дарявала момата с риза, забрадка и престилка. Ризата преднамерено била бяла, за да можело сутринта  да се установи девствеността на булката. Весела закачка било с ихкания и ръченици младежи да разкъсат престилката на свекървата. Всеки се стремял да вземе парченце от нея , като се считало, че то е поличба и че този който го вземел го чака скорошна женитба. След веселба и почерпка гостите се разотивали, а младоженците се оттегляли за първата си брачна нощ.Не така протичали нещата, когато родителите /най-често на момичето/ не одобрявали момчето за зет. В такъв случай, щом младите се обичали, въпреки несъгласието на родителите, се събирали, но без посочените по-горе церемонии. В определена вечер момичето, без да уведоми родителите си отивало с момчето у дома му. На такъв подход селановчани казвали „приставане”, а булката  наричали „пристануша”. Това водело обикновено до неприятни последици за младите. В селото е имало случаи,  в които бащата на булката, когато идват с музика да вземат дъщеря му, вместо да отвори вратника /портата/ и да посрещне гостите, ги подгонил с прът по улицата. Друг пък, за да отмъсти на дъщеря си, за това, че го е пренебрегнала, с години не говорил, дори унищожил дрехите и снимките й. Имало и случаи родителите  да се опитват да изведат „пристаналата” мома. По правило, сутринта след като булката е доведена, две жени – етърва и зълва, или някоя друга близка, отивали  в нейния дом, носейки облепено с „варак” /златист прах/ шише със сладка ракия. Целта била да се утешат родителите й от раздялата със свидното чедо и да ги предобрят, ако с нещо са били обидени. Тази среща селановчани наричали „добренка”.  Такава била последователността когато момата била девствена. Срам и позор обаче било за момините родители, ако се окажело противното. Възрастни селановчани помнят случаи когато момковите родители връщали такива моми у дома им с позорящи ги ритуали. Следва първата среща между родителите на младите. На нея се договаряла датата и място на сватбата, кумове, шафери и други важни въпроси. Тази среща наричали „преговорки”. От този момент започвала усилена подготовка за самата сватба. Голяма  грижа били даровете. Най-тежки трябвало да бъдат за кумовете и родителите на младоженците. Върху грижливо сгъната постилка, захваната с презрамки се зашивали чаршаф, възглавница, риза, пешкир, кърпа и чорапи, подредени така, че да задоволят и най-любопитните. Даровете за родителите на булката се подготвяли от родителите на младоженеца  и обратно - родителите на момчето дарявали тези на момичето. Подобна била и договорката за даровете на братята и сестрите  на младоженците. Кумовите дарове били обща грижа на двете семейства.Седмица преди сватбата се изпращали момичета с бъклица вино, да поканят роднини и съседи за тържеството. На това се казвало „калесване”, а девойките наричали „калесници”.  В случаите когато момичето било доведено вече в момковия дом, в навечерието на сватбата (2- 3 - дни преди събитието), младоженката се връщала в бащиния си дом, за да подреди чеиза, или както казват селановчани „рубата”. По традиция, в деня на сватбата тя задължително трябвало да тръгне от собствения си дом.Как протичало самото тържество? Сутринта, около 10 часа селската музика повеждала група близки и приятели към дома на кумовете. След няколко хора и кратка почерпка от тяхна страна, заедно с музика и ръченици се връщали до дома на младоженеца. Там следвала нова веселба и скоро тръгвали за булката. Повеждал ги игрив младеж с „уруглица” – дълъг прът, окичен със зеленина, на който бил закачен голям копринен пешкир. Заедно с него играели весели моми и момци. След тях се редяли кумовете, младоженеца, родителите му, близки и приятели. Обикновено сварвали момината порта заключена и охранявана от няколко „пазачи”.  Те не пускали младоженеца да влезе, докато не даде откуп за бъдещата си невеста.  Даде ли го, портата се отваряла, гостите се посрещали с почерпка. Отново се люшвало хоро. След това всички сватбари, предвождани от музиката, след нея младоженците, водени под ръка от кумовете, родителите и другите сватбари  потегляли към църквата. Следвала ги каруца, върху която бил натоварен скрин с булчинската руба и 4-5 шаферки и шафери, които да я придържат.Самата венчавка се извършвала от местния свещенник според християнските правила. На излизане от църквата пред младоженците се разхвърляло жито, бонбони и дребни монети, за да бъде животът им сладък и успешен и им се народят много деца. Връщайки се към дома на младоженеца, където по традиция ставала сватбата, музиката свирела ръченици, по - младите играели, а шаферките огласяли селото с ихканията си . При пристигането в дома, свекървата заставала на външния праг на къщата.  Мажели горния праг на вратата с мед и масло, наричайки животът на младите да е сладък като меда и да им върви като по масло. Сетне младоженците се хващали за ръце, а свекървата щедро трупала приготвените дарове. Накрая свекърът поставял жълтица, сребърна или друга ценна пара. Обикновенно девер въвеждал с дълъг пешкир младите в къщата.  По специално постлано бяло платно, всеки от младоженците се стремял пръв да прекрачи прага, за да добиел правото да командва в къщи.Трапезата била предварително приготвена. Централно място заемали кумовете, младоженците и техните родители. Първата почерпка била с домашна ракия и подходящо мезе. Следвала люта сватбарска чорба, каквато само селановските  готвачи умеели да правят. Тя се приготвяла от шилешка карантия. От тук нататък идвал редът на селановското вино. Обикновено на сватбарите се сервирало печено в пещ шилешко месо, или тлъста картофена гозба. Музиката свирела, бъклиците се навдигали, градусът на тържеството нараствал с всяка минута. По това време младоженците и техните родители с чаша вино обхождали масите и приветствали гостите с „Добре дошли!”. Последните отвръщали, благославяли ги и им поднасяли подаръци. В миналото това били предимно домакински прибори - бакърени котли, тепсии, чайници и пр.Следвало даруването. Първо се поднасяли даровете на кумовете и родителите. В този момент кумата „забражда” булката и поднася подаръка си. Даруването, хората и ръчениците продължават. Девойки подават на мъжете пешкири или кърпи, а на жените престилки. Непосредствено след даруващите с окичена кофа се движел „джумбишлията”. Подрънквайки пред всеки сватбар, той го подканял да пусне някоя пара в подкрепа на младото семейство. Събраната сума веднага се предавала на кумовете, които ги преброявали, връзвали ги в кърпа и лично ги връчвали на младоженците.Виели се буйни хора, ръченици и традиционните за селото ни танци „на леса”. „Костенска ръченица”, „Пайдушко хоро”, „Каменополска леса” и др. се играели с удоволствие от млади и стари. В разгара на веселбата се разигравали и някои по-особени танци. Единият бил поднасяне на варена кокошка и баница на кумовете. Изненадващо сред играещите се появявали четирима комично облечени мъже. В игривият ритъм на музиката двама носели на прът здраво завързана варена кокошка, котле с вино и низ сушени чушки. С престорена пияна походка се отправяли към кумовата маса. Пред тях с градинска метла, мъж, преоблечен в женски дрехи, премитал пътя им, намеквайки за задълженията на булката да поддържа чист новия си дом. Четвъртият човек, който се движел близо до кокошката, с дебела тояга я пазел от тези, които се втурвали да я откраднат. Това показвало как младоженецът трябвало да пази своето семейство. Достигайки до кумовете започвал пазарлък с кума и докато не получели приличен откуп младежите не му давали кокошката. Така ставало и с баницата. Млад  танцьор - „играорец” държал баницата високо над главата си и играейки ръченица се опитвал да стигне до кумовете. Баницата им се давала само когато я откупят.Вторият  весел и комичен момент от тържеството било „обуването на бабата (тъщата)”. Веселяци донасяли стол и леген със студена вода. Младоженецът трябвало лично да събуе и захвърли старите обувки и чорапи на тъщата, да измие и подсуши краката й, да я обуе със закупените от него нови чорапи и пантофи. Тя пък по традиция веднага след това трябва да заиграе ръченица. Чрез това младоженецът изразявал признателността си към тъщата, че му е отгледала и дала добра невеста. Сватбеното тържество продължавало до края на деня. Преди приключването му с подходяща маршова мелодия се изпращали първо кумовете, а след това и близките на булката. Веселбата в момковия дом продължавала до късно през нощта, когато по традиция било време да се сервира саламура от варена кокошка, което се приемало за край на сватбата.На следващата неделя, или в друг ден, се изпълнявало заключителното сватбено мероприятие – така наречените „повратки”. Това било гостуване на близките на младоженеца в дома на булката, където били посрещани с нужното уважение и внимание. Често на тази среща се уточнявали въпроси за бъдещето на младото семейство. По-богатите сватове откупували и за този ден музика и организирали пищни гощавки и веселби.