Село Селановци

  • На този ден християните честват възкресението на Лазар, обичан брат на Марта и Мария, живял близо до Ерусалим, когото Христос събужда от мъртвите и възвръща към живот. Народът ни отрежда деня на „малка мома” и го празнува за здраве и плодовитост. Лазаруването е обичай, чакан от младите момичета и готвен много преди празника. Девойка, която не е лазарувала, не може да се момее: „не може да люби любовник, да се кити с китки и венци на главата”. Не може също да носи косичник, везана риза с поли и обичайните женски накити. Участието на девойката в лазарските игри бележи встъпването й в моминство. Чрез тях тя е представена пред обществото вече като готова да създаде семейство. Затуй и всяка мома може да лазарува само по веднъж.Момите, които ще лазаруват, още по – отрано - от „средопостница”- се събират у някоя къща, където се подготвят за Лазар. Там разучават лазарските песни и игри от млади булки, които вече са лазарували. Цяла зима те подготвят и своите празнични премени.Сутринта, на самия Лазаровден, всички, празнично облечени и окичени с цветни венци, се събират в дома на някоя от момите и оттам тръгват с песен да обикалят селото. В този дом, след като приключат с обиколката, отново с песен ще се разделят. Навсякъде те са желани и очаквани, защото „тоя ден се празнува навред във всякоя къща”. Точният им брой не е определен, но ако са повече, те се разделят „по махали”, като предварително се уточняват, защото „в една къща два пъти да се лазарува не бива”. Лазарките пеят и играят навън, „на открито” - в двора на къщата, обърнати към слънцето. Посрещнати са от всичките обитатели на дома - за всеки те носят своето пролетно пожелание, което е изречено в магията на обреда и е придобило необикновена сила. В къща, където има кошери, лазарките „се въртят”. В такава къща стопанката  реди върху синията погача, паничка с мед, паница с вода и босилек. Тя си избира най - едрата мома и я завърта три пъти около синията с думите: „Както се върти момата около синията, така да се върти рояка около кошера!”Домакините са подготвили своя дар: „на този ден се даряват само бели яйца и „кукли” /козуначено тесто сплетено в плитка/, поставени в сито „та да е сита годината””. След туй стопанката търкулва ситото, за да види какъв ще е берекетът - ако ситито падне с дъното надолу, това е добър знак. Обезателно куклата е с паричка. Подарените яйца се подреждат в кошници, които две от лазарките имат за задача да носят през целия ден. По - близки моми - лазарки се даряват и с престилки, кърпи, а всички и с китка цвете. Преди да излязат от дома на стопаните, лазарките събират на едно място кошничките с дарените яйца, хващат се за ръце и правят кръг около тях - така пеят и играят лазарското хоро.Още в началото на ХХ-ти век все по-рядко лазаруват моми - от тогава тръгва традицията, жива и до днес, на Лазар да пеят за здраве и берекет малки момиченца, пременени в своето празнично облекло, с цветни венчета на главите и кошнички за яйцата, окичени с цветя и зеленина.

    Петковден

    На 14-ти октомври Църквата чества Света Преподобна майка Параскева – Петка. А в Селановци продължава да се чества на 28 октомври – по стар стил. Светицата е родена през десети век в гр. Епиват, Тракия. Родителите и били благочестиви българи, малката им дъщеря редовно посещавала църквата. Един ден, при четене на Евангелието, тя чула Господ да й говори: „Ако някой иска да върви след мене, да се откаже от себе си...” Тези думи така силно подействали на младата девойка, че тя твърдо решила да тръгне след Христа. След смъртта на родителите си, тя раздала имуществото си на бедните и се заселила при храма „Покров Богородичен“ в Константинопол. Там прекарала пет години в пост и молитва. После отишла в Палестина, поклонила се на гроба Господен и се заселила в Йорданската пустиня. Тук тя търпяла и пек, и студ, хранела се само с трева след залез слънце и доживяла до старини. Следвайки видение, се завърнала в отечеството си, за да предаде тялото си на земята, а душата си на Господа. Минала през Константинопол. В Епиват не заварила жив никого от роднините си и заживяла като странница при храма „Св. Апостоли“. Отдала се всецяло на молитва и след две години починала. След смъртта й започват да се случват чудеса. Който се докоснел до нетленните й останки, ако бил болен, оздравявал, проглеждали дори слепи. Когато цар Иван Асен II чува за чудесата, той изпраща преславския владика да пренесе мощите й във Велико Търново, където е построена църква с нейното име. Днес мощите на света Петка Българска се намират в град Яш, Румъния, и са дълбоко почитани от много вярващи. Света Петка е храмов празник и закрилница на с. Селановци.В народните представи света Петка закриля жените, затуй в деня й ако някоя жена има „женски” дертове ходи на черква и свещеникът й чете. На Петковден не се работи женска работа. Широко разпространено е вярването, че срещу петък не се работи женска работа през цялата година - не се плете, преде, шие, защото ще се разсърди света Петка. В Селановци разказват за една майка, която била толкова бедна, че тъкала срещу петък и когато света Петка дошла, тя успяла да я измами, като се престорила на заспала, заедно с децата си.Света Петка се счита за водител на светците. В Селановци още от пролетта едно от най - хубавите и едри агнета се определя и нарича за Петковден. За него се полагат по - специални грижи. Хранят го редовно и навръх Петковден то е принасяно в жертва в чест на светицата. Прави се и оброк на Петковден. В деня се меси специален обреден хляб, посветен на светицата, който се нарича „Света Петка”. Такъв хляб селановчани месят не само на този ден, а „винаги, когато се кади” или „на тежък празник - Бъдни вечер, Гергьовден, Архангеловден...”За земеделците това е и денят, до който се прибира реколтата и се приключва със земеделската работа. Съществува забрана да се правят всякакви ремонти по къщата и кошарите – „пази се от напаст, от мишки”. На Петковден се провежда и селановския събор. Първите сведения ни връщат преди два века, когато Селановци е било в старото село. За селановчани Петковденските празници са едни от най-почитаните и многолюдни тържества. Свързват се с края на селскостопанската година, с това, че златната царевица е в кошовете и мазетата са пълни със зимнина и буретата с вино. Земеделските стопани прибират ралото в очакване на зимата, овчарите пускат овните при овцете, за да са пълни напролет кошарите с агнета, а на площада се прави първото зимно хоро. На този празник се прави общ курбан с овче месо за здраве. Попът прекадявал курбана, а възрастните хора се нареждали на обща трапеза. По  - късно след изселването по сегашните територии празникът се пренася на площад „Стария парк”, пред тогавашния „селсъвет”, а след 1955 година се провежда на центъра  в селото. Освен с веселба, ядене, пиене и хора, в тези дни народа почита паметта на мъртвите. В съботния ден всички отиват на гробовете на своите близки за да отдадат последна почит на своите предци.

    Игнажден в Селановци

    В селото празникът е известен като „Игнат”. Чества се на 20-ти декември. По традиция в навечерието му домакинята омесва две пити: неголяма кръгла питка, нашарана с малки топчета - „стоката”, с кръг от тесто - „оградата на двора” и втора, по-голяма, украсена с поставени върху нея хлебни пиленца, които обикновено са толкова на брой, колкото са децата в къщата.Привечер домакинът или дядото завежда децата пред курника (кокошарника), като занася малката питка, шарена сол и дълго бяло платно. Платното застилат пред курника. Стопанинът застава в единия му край, а децата в другия. Той търкулва питата толкова пъти, колкото са децата. Те я посрещат - от най - голямото до най - малкото, вдигат я с двете си ръце високо над главата и наричат:

    -  Да се натъркалят много пилета в полога!

    -  Да се народят много агънца в кошари!

    -  Кравата да отели женско теле!

    -  Свинята да има десет прасенца!...