Село Селановци

  • Селановски диалект:

    Селановчанинът има много интересен и уникален диалект. Тук не срещнах големи трудности, тъй като диалекта е силно съхранен и употребяван и днес.Две са емблематичните фрази за селановчани:

    Заранка с манка ше одим у Блато с колата за вараньици. (Утре с майка (свекърва) ще ходим с волската каруца в местността „Блатото” за тикви).

    Таа дерльица е р`гнала и са а възтубирила на дувара и са а вдреенала (Това животно се е втурнало и се е покачило на оградата и гледа тъжно).

    „Ласкави” обръщения и фрази:

    Ей, пустиняк зб`ръкан! Куту ти фрасна един, ше ти зацъцре гореща вода по жилите /ше ти напрай цифката капистра/.

    Кво сакаш, бе, г`л`меро? Не видиш ли, че ако ти размена калеврите, нема а моеш за са обуеш!

    Куту та резна с тава драпало през жабите, ша д`р`снеш ча на Остра могила.

    Моа ли да си такъв д`р`гел бе! Тоа врат не си гу мил от полани. Ма нали си са навлекъл с нови дреии.. Я куту та гледам къ си заамен на работа, ич да та не канья на яденье.

    Знаменити са и мислите, свързани с основната зърнена култура царевицата:

    Бе, ти не видиш ли са, че си куту разв`ръзана гугла у главътъ, бе?

    Виж го тоа, кво са а издокарал и са а препасал с тоа елек куту копачка са ластунье.

    Кво ми са илиш куту оронен мамул, бе?

    Ей, голема си гугла незав`ръшена.

    Бе ти ше ме додеш довечера на качамачеца.

    На онаа синъ и са а изтеглил куту дръг ластунье у Блато.

    Д`ръпа са куту кукуруз у жега.

    ПРАЗНИЧНО - ОБРЕДНА СИСТЕМА:

    Празници в обредната система:

    - Зимни - Андреевден, Варвара, Никулден, Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Йордановден, Ивановден, Бабинден;

      - Пролетни - Трифоновден, Власовден, Месни заговезни, Сирни заговезни, Тодоровден, Благовещение, Великден, Гергьовден;

    - Летни - Голяма Богородица;

    - Есенни - Петковден, Димитровден, Архангеловден;

    Селановски обреди.

    - Селановска сватба;

    - Обичай при раждане на бебе;

    - Погребален обичай.

    Ще обърнем внимание на няколко празника в с.Селановци и обреди.

    Гергьовден в Селановци

    Най - старите  сведения за произхода на село Селановци сочат, че жителите му са неразривно свързани с отглеждането на овцете. Овчари от Старо Оряхово, Русенско се преселват в старото Селановци в търсене на паша за стадата си. Това определя и особеното място на Гергьовден в празничната обредна система на селановчанина. Очертават се две основни направления в подготовката му: обредни практики, свързани с подготовката на жертвеното агне и обредни практики при приготвянето на хляба.Жертвеното агне трябва непременно да е сукалче, наречено още след раждането му за празника. Рано сутринта на Гергьовден стопанинът го довежда в одаята. Поставя  калена паничка с трици на синията. Прави венче от гергьовче, люляк и синчец, донесени преди изгрев слънце от момите (или майката с децата) от полето, гората или гробищата. Поставя го на шията на агнето. Запалва две свещи и ги залепва на двата рога на агнето или ги държи до двете му уши.Обикаля с агнето три пъти около трапезата, като преди всяка обиколка го кани да си хапне от триците. След третата обиколка го извежда до кладенеца и го заколва на капака му, като събира кръвта в калена паница. С нея маже на кръст  лицата на всички деца - за здраве. За мъжки агънца се мажат момченцата, а за женски - момиченцата.След одиране на агнето, кожата се пере от мъжа на селската чешма - да оттече кръвта. Изсипва се и кръвта от калената паница - и тя да оттече в селската бара, а от там в Дунава, за да се лее млякото от овцете като река.Изчистеното агне се пълни цяло, без да се нарязва. Пече се в пещ или в трап, под връшник. Най-често няколко агнета „по съседски” се пекат заедно. Вълнението  от  празника се усеща и около пещта. Работа на мъжете е да я „напалят” (загреят). Жените са подготвили тавите с напълнените агнета, като всяка твърди, че нейната плънка е най-вкусна. Характерна подправка, употребявана от всички в случая е джоджен. Докато се пекат агнетата (3 - 4 часа) жените приготвят млечница с претрив.Триците, от които е яло агнето, се размесват в храната на другите овце, за да близнат (т.е да родят повече от едно агне).Готовото изпечено агне се донася и поставя върху трапезата (синията), на която предварително е наредена зеленина: клонки, листа от цветя (за да е сочна пашата  през цялата година). Кади се от стопанина в посока на часовниковата стрелка - за здраве и голям берекет, заедно със сирене, млечница и обредните хлябове.Обредните хлябове приготвят жените в къщата. За празника се замесва голямо количество тесто. Замесва го момиче  - „майчино и бащино”, облечено в празнична носия. Във водата за замесването има и капчици роса, събирани от момите преди изгрев слънце. С такава „росна” вода те са си измили и очите, докато са събирали цветя. Веднага след замесването се отделя парче тесто и се оформя „сърце”. В него се забожда стръкче зелена коприва и се пече преди всички други  пити.  Изпеченото сърце се раздава още топло на всички деца за здраве.Останалото тесто се оформя на още пет пити: „овчарник”, „говедарник”, „свинарник”, „кравай за свети Георги” и  „бъчва”, които са с различна украса. На масата, заедно с агнето, се кадят четирите пити, а краваят, агнешката глава и крачета (опърлени и сварени) се занасят в църквата, за да се прекадят от свещенника още преди  обяда. Този кравай и „бъчвата” се разчупват на трапезата.След като приключи празничният обяд, стопанинът занася  „овчарника”, „говедарника” и „свинарника”, заедно с бъкле вино,  съответно на овчаря, говедаря и свинаря. Над питата те си стискат ръцете (сключват устен договор за взаимните задължения). Този акт се нарича „заробване на овчаря, говедаря или свинаря”.„Отробването” става също с пита и вино на Димитровден,  когато стопанинът прибира овцете си.Празникът продължава със селско хоро на мегдана.