Счетоводна политика

  •  

    УВОД

    Счетоводната политика за стоково-материалните запаси и тяхното отчитане се регламентират с СС и МСС2- Отчитане на стоково-материалните запаси.Това е един от най-типичния и следователно важен елемент на счетоводната политика на всяко нефинансово предприятие.

    За целта избраният модел трябва да определи:

    а)видовете стоково материални запаси, използвани в процеса на производствено-стопанската дейност на конкретно предприятие;

    б)първоначална и последваща оценка на стоково-материалните запаси по видове,групи и други аналитични разрези;

    в)особености при формиране на себестойността и схемата на калкулиране себестойността на  стоково-материалните запаси ;

    г)съдържаното на разходите за преработка и избраните методи за разпределение на постоянните и променливи общи разходи, които се правят в процеса на производството;съдържанието на другите разходи, които следва да се включат в себестойността на стоково-материалните запаси;

    д)кой метод на оценка на разхода на стоково-материални запаси ще се прилага?При препоръчителния подход това е “използването на конкретна индентификация на себестойността на определени позиции материални запаси”(т.19 от МСС 2), или”чрез използване на формулите “първа входяща, първа изходяща(FIFO) стойност” или “средно притеглена стойност”(т.21 от МСС 2)

    При алтернативния подход това е формулата “последна - входяща, първа – изходяща(LIFO) стойност”.Според МСС 2 не е препоръчително прилагането на този метод в практиката;

    е)случаи по прилагане на нетната реализуема стойност за видовете материални запаси и на обратно възстановената обезценка , призната за приход.

    Материалните запаси са краткотрайни активи  и съставляват значителна част от имуществото на съответния правен субект.Като такива те участват еднократно в дейността, променят натурално-веществената си форма, а тяхната стойност се включва изцяло в стойността на онова, което създава предприятието.

    Съгласно СС 2 – Отчитане на стоково-материалните запаси към тези активи се включват материали, придобити главно чрез покупка и предназначение  основно за влагане в производствения процес с цел произвеждане на продукция или услуги;продукция, създадена в резултат на производствен процес в предприятието и предназначен за продажба;стоки, придобити главно чрез покупка и предназначени за продажба;незавършено производство, представляващо съвкупност от разходи , от които се очакват да се произведе продукция;инвестициите в материални запаси. Правилното съхраняване и използване на тези записи изисква стройна организация на счетоводното отчитане на придобиването и намаляването им.

    При текущото отчитане на стоково-материалните запаси могат да се използват различни оценки.В момента на придобиването им се прилагат :

    -         цена на придобиване – при покупка на стоково-материални запаси.Тя се образува от разходите по закупуването и преработката, както и други разходи по доставянето до сегашното им местоположение и състояние(превоз, товаро-разтоварни работи, монтаж и др.).Не се включват разходите за съхранение, административните разходи, финансовите и извънредни разходи.

    -         себестойност – при придобиване на стоково-материални запаси чрез собствено производство, т.е тя се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходисвързани с производството на съответната продукция.В себестойността не се включват административните разходи, финансовите и извънредните разходи, както и разходите за продажба. Тези разходи се отчитат като текущи в периода, в който са направени.

    -         нетна реализуема стойност (справедлива цена) – при получени отпадъци, излишъци, дарения и др.Това е предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност минус разходите за завършване производствения цикъл и за осъществяване на продажбата.

       Стоково-материалните запаси се оценяват по по-ниската от доставната и нетната реализуема стойност, като разликата се отчита  като други текущи разходи за дейността.

        През отчетния период  предприятието само определя честотата на оценка на запасите по нетна реализуема стойност .

         Съблюдавайки  характерните особености на отделните видове материални запаси, счетоводството следва да осигурява точна и своевременна информация както за придобиването, съхраняването и намалението им, така и за ефективността от използването на този важен материален ресурс.Всяка промяна в организацията на работа и отчитането на материалните запаси рефлектира в крайния финансов резултат от дейността на предприятието.

     

     

     

     

     

     

     

    ИЗЛОЖЕНИЕ

    Стоките като вид стоково-материален запас имат специфично функционално предназначение.Те са продукт на труда с оформена потребителна и разменна стойност. Намирайки се във фазата на размяната, те са обект на покупко-продажба с цел задоволяване на определени потребности, т.е създават основа за реализиране на съответни търговски сделки.

            В процеса на покупко-продажбата предприятията, осъществявайки търговска сделка, закупуват стоките по доставна цена (цена на придобиване, но ги продават по по-висока цена(пазарна цена)). В практиката  тази ценова разлика има различно наименование-търговски отстъпки, търговски надбавки, търговски надценки,бонификации и т.н. От счетоводна гледна точка своевременното документиране и отразяване на ценовите разлики има важно значение, тъй като влияе върху матриалната отговорност, паричните потоци и финансовия резултат.

            Върху организацията на счетоводното отчитане съществено влияние оказва и местонахождението на стоките. Възможно е те да се намират в търговските складове на едро и да са обект на по-нататъшна продажба, да са в търговската мрежа(магазини, павилиони, заведения за обществено хранене), да са на отговорно пазене, на консигнация, на лагеруване, за до обработка и сортировка и т.н.

    По често срещаните първични счетоводни документи, използвани при отчитане на стоките са: фактура – при закупуване и продажба;стокова разписка – при заприходяване в обекта; отчет за продажбите, стоково – паричен отчет – за движението на стоките през определен период от време; инвентаризационен опис – при инвентаризация; акт за различия – при констатиране на несъответствия и др.

           Счетоводното отчитане на стоки се извършва с помощта на с/ка 304 Стоки, която е балансова-активна, синтетична, за краткотрайни активи, основна – инвентарна. Дебитира се при увеличение на стоките, а се кредитира в случаите на намаление. Крайното и дебитно салдо се записва в актива, раздел Краткотрайни активи , група първа на балансовата схема. Към  сметката може да се открият допълни сметки с четирицифрен шифър, а именно: