Руско-турската война 1877-1878 г

  • РУСКО ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878 Г.

     

    1. Причини и характер

    Основните причини са:

    -              изостряне на т.нар. "Източен въпрос". Той най-дълго време приковава вниманието на европейските дипломати, политици и държавни ръководители. Той се свежда преди всичко до съдбата на поробените християнски народи и до противоречията на големите европейски държави, свързани с тези проблеми;

    -              избухването и жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г. Османската власт се опитва да скрие извършените престъпления, но турските жестокости, извършени в българските земи, стават достояние на световната общественост.-Анкетьори и дипломати като Церетелев, Скайлер, Беринг, д'Истриа, Льо Ге и Позитано, констатират потресаващия факт, че в България са разрушени, опожарени и напълно ограбени повече от 100 цъфтящи градове и села, че броят на избитите българи надхвърля 30 хиляди души, 12 хиляди са изпратени в затвора или на заточение, а 3 хиляди деца остават сираци;

    -              стремежът на Русия да засили своето влияние на Балканите. Целта, която Русия преследва във войната, е да освободи българския народ и да засили влиянието си в новоосвободена България. Също така да укрепи разклатения си престиж след неуспешната за нея Кримска война 1853-1856 г. Решително въздействие за обявяване на войната оказва масовото движение на руския народ в подкрепа на българския.

    На 12 април 1877 г. император Александър II подписва в град Кишинев, където се намира главната квартира на руското командване, историческия манифест за обявяване на войната.

    По своя характер войната е справедлива, прогресивна и освободителна. Тя ликвидира най-гнилия азиатски феодализъм и варварски абсолтютизъм в Европа и разкрива широки простори за развитие на капитализма в България. В обявената война Русия не преследва завоевателни цели и в това се крие огромното морално и политическо превъзходство над противника. Вярно е, че активната намеса на руския царизъм в балканските събития се обуславя от стремежа му да укрепи влиянието си сред южните славяни. Това той възнамерява да постигне чрез създаване на независими държави, на които гледа като на естествени съюзници в по-сетнешната борба за разширяване влиянието си на Балканския полуостров и в Близкия Изток.

    Благородните подбуди на войната и нейната огромна популярност се определят предимно от могъщото обществено движение в защита на балканските славяни и най-вече на българския народ.

    2. Създаване на българското опълчение

    Българският народ взема активно участие в борбата за своето освобождение. Във войната действат два основни фактора. Това е руската военна сила и българското националноосвободително движение. Българското опълчение, в което се влива революционната емиграция в Румъния, Русия, Сърбия и доброволци от страната, е най-масовата организирана форма на участие на българския народ в Освободителната война.

    На 20 октомври 1876 г. руското командване взема решение за създаване на Българското опълчение. За негов началник е назначен ген.-майор Николай Столетов, който е със солидно общо и военно образование.

    На 30 март 1877 г. ген.-майор Столетов обявява формирането на първите три дружини под названието "Почетен конвой на главнокомандващия" в състав 900 души. На 17 април 1877 г. със заповед на главнокомандващия формираните 6 дружини са реорганизирани в Българско опълчение. За командири на дружините са назначени подполковник Кесяков, българин от Копривщица, майор Куртиянов, подполковник Калитин, майор Редкин, майор Беляев и подполковник Нищенко. В опълчението са назначени за командири и около 20 българи, изтеглени от руската армия. За командири на роти и взводове ген.-майор Столетов изисква офицери, които са участвали като доброволци в Сръбско-турската война 1876 г., да имат боен опит и да съчувстват на освободителната борба на българския народ.