Руският ъндърграунд

  • КУРСОВА РАБОРА

    На тема:

     

    Руският ъндърграунд.Неофициалната руска поезия 50-70-те години

     

    Лианозовската школа e една от първите неофициални поетически групи в края на 50-те години в Русия. "Поезията на бараките", която създават лианозовските творци, се превръща в класически епос на новата руска литература. Именно в Лианозово за първи път са осъзнати онези естетически идеи, които по-късно формират не едно поколение художници и поети и остават актуални и днес.Представители са:
    Евгений Кропивницки
    "Наемен убиец"

    Мен за убийство ме наемат
    Убивам аз, щом ми платят.
    Партньорите ми - те са пет,
    По пет рубли всеки взема.

    Сестра ми може да се тръшка
    И да шепти: "Андрей, недей!"
    Но взема ли парите - свършено,
    То онзи няма да живей.

    Аз чакам да настъпи нощ
    И да се унесат пазачите
    Те пет и аз с изваден нож.

    И точно там ще го причакаме,
    По пресните следи ще тръгнем,
    Ще го настигнем, ще го ръгнем.

    Други негови стихотворения са:"Зад стената някой биха..." ,"Поет съм на покрайнините...","Есенно пано"
    Игор ХолинЕ написал:"Зверове са моите съседи...", "Риба. Хайвер. Вино...", "Животът като насън отлетя...","Пивница, същински бардак..." , „Огради, пране, афиши, улуци..."
    "Умря в бараката..."
    на 47 години.
    Деца не роди,
    работеше в мъжката тоалетна.
    За какво живя на света?Всеволод Некрасов
    "Свободата е..."Свободата е
    Свободата е
    Свободата е свобода
    "Живееше си котка...","Зима - лято..."
    Хенрих Сапгир
    "Бог"Търкалям се в тревата,
    наслаждавам се като свиня.
    С едната
    ноздра
    лайката мириша,
    с другата
    стъпките.
    Почесвам си гърба.
    За Бога размишлявам,
    крака протягам,
    губя се
    в самота...
    В размишление -
    небе, облаци,
    река.
    "Тъмнина игра с тъмнина в тъмнината...", "Гласове", "Бунт"
    Ян Сатуновски
    "На улицата..." и "Вчера..."На улицата
    - сфинксове -
    - мостове -
    - паваж-
    Алиса из зад кулисите се плези.Той казва: Аз съм Блок.
    Тя: купете си ябълки.- музеи -
    - дворци -
    - болници -
    Братовчеди.

    В руската критика днес съществуват две групи гледни точки по отошение на поезикята на лианозовци. Според едната от тях концептуалността и иронизмът на поезията от 70-те – 80-те години не са свързани с „Лианозово”. Другата гледна точка залага на идеята, че именно лизанозовци са „бащите” на тези две посоки в съвременната руска поезия. Вс. Некрасов твърди, че лианозовци са пренебрегвани заради наплива на по-младото поколение концептуалисти и „ироници”, малцина са тези, които знаят за истинските корени на литературата от 70-те – 80-те години.

     

    Конкретисти в руската поезия наричат Евгений Кропивницки, Игор Холин, Хенрих Сапгир, Всеволод Некрасов, отчасти Ян Сатуновски, Михаил Соковнин, Едуард Лимонов. Поетиката на всеки от тези автори обаче не се покрива с подобно определение. Названието „конкретисти” се явява по-късно и в известен смисъл е условно, но не и случайно.   Общата тоталитарна съдба на Германия и Русия обуславя и общата естетическа основа у немските и московските поети конкретисти от това време. Обикновенно конкретизмът е свеждан до визуалната  поезия. Визуализацията на стиха обаче е известна от древни времена, а в конкретистката  практика визуализацията е само част от начина на въздействие на езиковата стихия.Конкретната поезия се свързва с една от първите неофициални поетически групи, която се свързва в края на 50-те години в Русия и носи името на спирка на метрото по Савьо ловската железопътна линия – Лианозово. През 50-те години това е по-скоро предградие на Москва. Там живее художникът Оскар Рабин със съпругата си Валентина Кропивница, дъщерята на поета и художника Евгений Кропивницки. В тази квартира започват всяка неделя да се организират домашни изложби на картини от неофициалната живопис, поети четат стиховете си. В Лианозово се стичат много творци. Мястото става известно – факт, който, разбира се, дразни тогавашните власти. Започват различни провокации, заплахи, тормоз в пресата. Лианозовци са наричани „безделници”, „жреци на помията”. „Лианозово” е наречено група за първи път в милицията. Евгений Кропивницки, който е душата й, е привикан да пише официални обяснения за „организацията на лианозовската група” и е изключен от съюза на художниците за  „формализъм”.В стиховете на лианозвци се славят „барачната” правда, животът без маска с остротата на речта и опитите за възраждане на заумния език. „Поезията на бараките”, конкретна поезия – това са най-честите определения за лириката на лианозовци. Названието идва от една от ръкописните книги на Игор Холин – „Жители на бараките”.

    В своите стихове Холин, Сапгир, Кропивницки се обръщат към всекидневното съществуване. Бараката е един цял свят, където не само пространството, а и времето е кратко, тъжно, сиво. Примитивистките нотки в лириката на лианозовци възникват вследствие на ориентацията към  съзнанието на обикновените хора и техните житейски ценности и „низови” истини.Картините на комуналниябит, където сбиванията и напиванията са чести, се редуват в много от стихотворенията. Разговорният синтаксис, „ниската” лексика, прозата на живота, съчетани с естетиката на обективисткото писмо и лаконичната реч, стават белези на новата естетика, която разработват Е. Кропивницки и неговите „ученици”.

    Контрастът стига крайната си форма, включвайки реалии като живот и смърт. Поетическият Аз често заема позата на дистанциран наблюдател – поза, усложнена от усещането за скептицизъм и ирония. Самите стихове звучат просто.Обитателите на бараките, сивият свят, в който нищо не се случва, потискащата проза на живота градят централния „сюжет” на тази поезия. Нейният лирически герой не е героичен. Отхвърляйки помпозния патос на идеологическите клишета, поети като Сатуновски, Сапгир, и Некрасов защитават правото на човека да бъде самия себе си, какъвто се чувства, какъвто иска.Като реакция към „големите идеи” идват призивите към еснафство и битовизъм, възславата на „уюта” – у лианозовци. В Е. Кропивницки думата уют се среща десетки пъти. При това съчетана в неочаквани комбинации и контрастни противопоставяния: „уют – космос”, „уют – велика световна тайна” и др.Усещането нс поетите-конкретисти, че живеят в паралелни светове, ражда гротеската, неочакваните контрасти на действителност и фантастика, на комично и трагично чрез смисловите противоречия, градиращи в определени ситуации до абсурд. Авторът успява да разтърси читателското съзнание, смесвайки комично и трагично.Основата на диалога в конкретиската поезия е идеята за изгубената референциалност на езика, разбирането за поезията като пространство на непроизнесените думи. Думата се превръща във фигура на премълчаването, в отлитнала сянка, чиято форма се очертава се отличава от контекста, от интонацията.Руският конкретизъм е преди всичко разрив с инерцията на стихосложението. Тези поети творят лирика от междуметия, от интонация, от паузи, освобождавайки се от всичко излишно, заставяйки читателя да допълва липсващите елементи, които авторът смята за излишни, защото за него текстът е достатъчен като стих. Празнотата, мълчанието се възприемат като системен елемент от цялото.Заместители на празнотата в твобите на лианозовци може да са недовършенат реч, прекъснатите стихове, празният лист.Конкретната поезия от 50-те и 60-те години на ХХ век се отказва от лирическия монологизъм за сметка на  гротескните, игровите и диалогичните форми, търсейки път към създаване на поетически изказ, заобикалящ самия стил, защитавайки правото на поезията да не бъде лирична. Това е творчество, което декларира стремеж към първоелементите, стремеж да бъде лирика на подръчните средства, на безцветните реплики, на вестникарските клишета и дочутите диалози. Поетът се интересува не от обезличеността на езика, от клишето, а по-скоро от начина, по който функционира клишираното съзнание. Холин, Некрасов, Сапгир творят лирика от междуметия, от интонация, от паузи, освобождавайки се от всичко излишно.

    В Москва в края на 50-те „Лианозовската „ е най-значимата, но не първата неофициална поетична московска група.Още преди нея съществува групата на Леонид Чертков „Мансарда” ,която се разпада след неговия арест,но успява да заяви за себе си чрез такъв уникален поет като С. Красовитски,който в онова време е общопризнат лидер на поколението.През 1962 г. обаче той престава да пише стихове и сам слага забрана за публикуването им по-късно.                 „Групата на Черков” се опитва да възкреси забравените книги, ръкописите на 10 – 20-те години, продължавайки прекъснатата нишка на времената.Особено важна е събираческата и изследователската роля на самия Чертков. В началото на 60-те години възниква „ Най-младото общество на гениите” – легендарната сега група СМОГ.Неин лидер е рано загиналия поет Леонид Губанов- талантлив и в много отношения зависещ от трагическите струни в творчеството на Есенин и Цветаева.Сега за СМОГ знаят благодарение на успеха на такива негови участници като Владимир Алейников,Юрий Кублановски, Саша Соколов.Стихотворенията на Губанов практически не са напечатани цялостно.