Русия - външна политика

  •  

    В началото на ХІХ век икономическото положение на Русия не е стабилно – тя изостава в сравнение с другите европейски сили. В началото на века император Павел е убит. На руския престол застава Александър І, внук на Екатерина ІІ. В политиката му надделяват консервативните идеи. По време на управлението си той води умела вътрешна политика – създават се министерства, които засилват централизацията на държавния апарат; издава се указ за свободните земеделци; въвежда се нова училищна система. През първата половина на ХІХв. Русия разполага със значителни възможности за ефективно разрешаване на своите външнополитически задачи. Те включват защита на собствените и΄ граници и разширяване на територията. Армията наброява около 500 хил. души, тя е обучена и добре екипирана. Военнотехническото изоставане на Русия от Западна Европа не се забелязва до началото на 50-те години. 

    Основните направления на руската външна политика са очертани още през ХVІІІ век, когато Русия започва да се изгражда като огромна евразийска империя.

    На запад активно участва в европейските дела. Първата декада на ХІХв. е свързана с борбата срещу Наполеон. След 1815г. основна задача за Русия се превръща подкрепата на старите монархически режими и борбата с революционното движение. Александър І и Николай І се ориентират към най-консервативните сили и най-често се опират на съюзи с Австрия и Прусия. През 1849г. руския император помага на австрийския император да потуши революцията в Унгария и прекъсва революционните явления в Дунавските княжества.

    На юг отношенията с Турция и Иран са твърде сложни. Турция не може да се примири със завладяването на Черноморското крайбрежие от Русия и най-вече с присъединяването на Крим. Излазът на Черно море има  важно икономическо, отбранително и стратегическо значение за Русия. Най-важният проблем е осигуряването на най-благоприятен режим за Черноморските проливи. Свободното преминаване през тях на руски търговски кораби допринася за икономическото развитие и разцвет на огромните южни райони на държавата. Недопускането в Черно море на чужди военни кораби също е задача на руската дипломация. Важно средство за намесата на Русия във вътрешните работи на Турция е полученото от нея право да покровителства християнските поданици в Османската империя според Кючук-Кайнарджакски и Яшки договор. От това право Русия се възползва твърде активно – балканските народи виждат в нейно лице свой единствен защитник и спасител.

    Русия има и интереси в Кавказ. Но към тези територии претенции имат също Турция и Иран. Русия се старае да разшири своите владения, да укрепи и стабилизира границите си в Закавказието. Важна роля имат взаимоотношенията и΄ с народите на Северен Кавказ, които тя се стреми да постави под своя власт. Това е необходимо, за да се осигури свободна връзка с придобитите територии в Закавказието и трайно присъединяване на Кавказкия регион към Руската империя.

    Наред с тези направления Русия развива и отнощенията си страните от Северна и Южна Америка. В средата на века руското правителство започва да предприема стъпки за проникване в Средна Азия.

    След като става черноморска държава, Русия започва да участва в решаването на Източния въпрос, които е свързан с положението на Османската империя, с разрастването на националноосвободителното движение на потиснатите народи и с отношенията между Великите сили. В началото на века управляващите все още нямат ясно изразена програма по Източния въпрос. В първите години от управлението на Александър се налага идеята за запазване целостта на Османската империя.

    Една от първите задачи във външнополитическо отношение на Александър е подобряването на отношенията с Англия, които Павел І прекъсва. През юни 1805г. се подписва англо-руско споразумение за взаимна дружба и Русия отменя ембаргото върху английските стоки, наложено от Павел І. Руско-английското сближение цели освен уреждане на двустранните отношения, но и предотвратяване на евентуалната френска агресия.

    По същото време Русия се опитва да поддържа мир и с Франция. Поради тази причина се сключва мирна конвенция между двете страни. Но умиротворението трае кратко. Във войната между Англия и Франция Русия подкрепя Англия, макар подписаното споразумение с Франция. Това и убийството на енгиенския херцог през 1804г. развалят мирните взаимоотношения.

    Докато Франция е заета с война срещу Англия Русия отправя интересите си към Кавказ. На 12 септември 1801 година с манифест Александър І присъединява Грузия. Включването и΄ в състава на Русия има важно значение за съдбините на грузинския народ – изчезва опасността от физическо унищожение вследствие кървавите набези на търските и иранските феодали, слага се край на изтощителните войни между местните феодали, грузинците се приобщават към по-високо икономическо и културно развитие.

    През 1804г.  става открит разрив между Русия и Франция. През 1805г. се създава тройна антифренска коалиция в състав Англия, Русия и Австрия. Започналата война е неуспешна за съюзниците. На 20 ноември 1805г. по време на Аустерлицката битка те търпят поражение. Австрия напуска войната и коалицията се разпада. Съотношението на силите е в полза на Франция.

    През 1806г. се създава нова антифренска коалиция. В нея влизат Англия, Русия, Прусия и Швеция. Но френската армия отново надделява и Прусия капитулира. Русия губи през юни 1807г. сражение край Фринланд – намира се на територията на Източна Прусия. Русия е принудена да подпише мир. През лятото на 1807г. Русия и Франция подписват мирния, а след това и съюзен Тилзитски мирен договор. Русия получава Белостокската област. Франция създава Варшавското херцогство на отнетите от Прусия полски земи. Тя се задължава да се присъедини към континенталната блокада спрямо Англия и да скъса с нея всякакви политически взаимоотношения. Това нанася значителни щети на руската икономика.Договорът е неизгоден за Русия. Едновременно с това договорът и΄ позволява временен отдих от европейската сцена и и дава възможност да активизира политиката си на изток и северозапад.