Румъния след Чаушеско

  •  

     

    К У Р С О В А    Р А Б О Т А

     

     

     

     

     

    На тема:

     

    Външна политика на Румъния след падането на режима на Чаушеску

     

     

    Съдържание :

    1.Въведение: Излизане на Румъния от епохата на социализма...3

    2.Цели и приоритети във външната политика на Румъния.....3

    3.Интеграция в НАТО....4

    4.Отношения сЕвропейски съюз.....7

    5.Румъния-САЩ – стратегическо партньорство....9

    6.Румъния и регионалното сътрудничество.....10

    7.Румъния и субрегионалното сътрудничество.......11

    8.Заключение....12

    9.Използвана литература....14

     

     

     

     

     

     

    1.Въведение: Излизане на Румъния от епохата на социализма

     

     

     

           След края на студената война всички социалистически страни са поставени пред нови реалности, налагащи преориентация в областта на икономиката и политиката. Излизането на Румъния от епохата на социализма е белязано от известни особености. Ключови събития оформят прехода на страната: падането на диктатурата на Чаушеску, първоначалният вакуум и формирането на Фронта за национално спасение (ФНС) през декември 1989г., нарастващата поляризация на политическия живот и сблъсъкът между новосформираните демократични движения и партии. Инфлация, стагнация на производството, понижаване на стандарта на живот сапоказатели, които непрекъснато съпътстват икономическата картина на страната. Приоритетно във външната политика на Румъния присъстват интеграцията в Европейския съюз (ЕС) и в НАТО. Краят на студената война поставя в нов контекст и регионалната политика на страната, която се определя от географската и принадлежност към ЮИЕ.

     

    2.Цели и приоритети във външната политика на Румъния

     

    Дипломацията е един от основните ресурси на държавата. Заедно с икономическия, военния и демографския потенциал тя определя способностите на държавата да води държавна политика. Министерството на външните работи е специализираната институция за администриране и прилагане на външната политика на Румъния в съответствие с правителствената програма, приета от Парламента. В съответствие с правните разпоредби, Министерството на външните работи е подчинено на правителството, самостоятелно или едновременно с другите министерства, по отношение на предложения за подписване, ратификация и присъединяване и денонсиране на договори, конвенции или други международноправни инструменти. Задачите пред Министерството на външните работи на Румъния обхващат: 1.укрепване сигурността на Румъния чрез развитие на мирни отношения с всички държави, основано на принципите и общоприетите норми на международното право; 2.увеличаване на просперитета на румънските граждани чрез поддържане на икономическо сътрудничество с други държави и международни икономически и финансови институции; 3.по-нататъшно задълбочаване на процеса на реформи и заздравяване на законността чрез развитие на международното сътрудничество; 4.защита на идентичността на румънците, живеещи зад граница; 5.поддържане на румънските културни ценности по света; 6.подкрепа за международното сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност, корупцията, тероризма, нелегалния трафик на оръжие, наркотици, както и по екологичните проблеми.

          След 1990г. в Румъния съществува политически консенсус относно членството в ЕС и в НАТО - двата основни приоритета на страната след падането режима на Чаушеску.

     

    3.Интеграция в НАТО

     

    Присъединяването към НАТО е основна външнополитическа цел на Румъния. От 1989г. до 1996г. президент на страната е Йон Илиеску. По време на неговото управление Румъния прави усилия за членство в НАТО и ЕС, но без да е готова на сериозни компромиси. През 1996г. президент става Емил Константинеску. Новите румънски държавници форсират нещата за приемането на Румъния в Алианса с първата група страни, но това остава без резултат. Именно през този период румънското правителство лансира идеята за „Партньорство за мир и развитие”. Икономическото развитие на бившите социалистически държави се разглежда като съществена предпоставка за тяхната външна стабилност и сигурност. Румъния забелязва различния подход на евроатлантиците къмдържавите от Централна, от една страна, и от Източна Европа, от друга. Утвърждава се убеждението, че изолирането на Румъния, България и други държавище ги превърне в „сива зона”, чието присъединяване към блока ще зависи от променящата се обстановка на континента и от договореностите между големите държави.