Романът 'Лолита'

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

     

     

    Дисциплина:

    Руска литература на XX век

     

    Тема:

     

    Романът “Лолита”

     

     

    Лолита,светлина на живота ми,

    огън за слабините ми.Мой грях, моя душа.

    Набоков

     

    През периода 1917- 1921 година времето в Русия получава няколко отличителни характеристики, въведени от събитията - “февруарска революция “ , “октомврийска революция” и “гражданска воина” . В тези събития впоследствие десетилетия наред ще се посрещат гледните точки на две антагостични идеологии. Свободният избор на редица писатели определя Русия, дом, Родина да останат за тях само образи от миналото. Този свободен избор се характеризира, с тези които историята нарича “първа вълна на руската емиграция”. Нейните представители представляват руската интелигинция, принадлежаща към демократическото русло. По този начин се появява феноменът руска емиграция. Русия и емиграцията са основна тема в творчеството на Набоков, особено от т. нар. сириновски период. Русия се е осъзнавала като непостижимо и завинаги загубено. Създадената през 20- теи 30- те години на XX век емигрантска литература е колкото идиолектно разнообразна, толкова и центростремителна към националната си идентичност, към своето “ руско ядро” .

    Литературното наследсвто на руската емиграция е важен дял от руската литература на XX век. Ярък представител на този период е Владимир Владимирович  Набоков. Творецът се отличава с комплексните си сюжети и изкусната си игра на думи. Определяно като най-стойностното му произведение е романът “Лолита”, завършен през 1953г. Бележитото му произведение се превръща в един от най-значимите за XX век, както и най-известната му творба, влязла в историята на литературата, в областта наричана съвременна класика. След първата публикация, Нобоков и романът биват въвлечени в скандал в двойна перспектива. “Лолита” се е опредеделяла както”откровена невъздържана порнография”, така други го посочват като една от трите най-добри книги за 1955г.

    Романът “Лолита” е сложна литературна творба, притежаваща изключително оригинален стил. Книгата се свързва с класическата литература, която се разкрива най-ярко с образите, които са семантично натоварени  – на лице е стремеж за пълнота в описанието на героите, за извеждане на техните социални и културни корени. Дори епизодично “преминаващите през действието” персонажи имат свои цялостни биографии. Имено тези фактори допринасят за присъствието на естетиката на ранното време. Стилътсъщо е съпричастен към класическото. Впечатляващи са смайващата точност на детайла, портретирането и психологическите характеристики на героите. Едновременно с това “Лолита” е, дори в по-голяма степен, модерна творба. Набоковият роман не е огледален образ на непосредствено съпреживяната действителност, а е изграден върху усвояването, позоваването, цитата, оспорването, диалога с всичко предшестващо го. Именно за това неговата модерност се изразява и в съмнението, включително към класическите образци и популярната култура в Америка.

    Произведението не е просто пикантно, развлекателно или възпитателно,  а се възприема като психологически издържан шедьовър, също така се вписва в поредицата на големите любовни романи. Тя е дълбоко свързана с духа на класическата литература. Характеризира се с неустоимата еротиката. На преден план в произведението представлява преследването на една страст, която обсебва цялата личност, спрямо нея всичкиценности се заличават иостават маргинални. Похотта се налага с изключителната си интензивност и концентрация. Произведението показва изстрадания и безутешен начин на обичане, преплетен с забавното и мъчително откриване на любовта.

    Любовта в романа “Лолита” е представена през погледа на главния герой Хумберт Хумберт. Тойе космополит, пропит от френската култура, но захвърлен от съдбата в Америка и работещ не по призвание, без установено местожителство. Носител е на извращението,осъзнал анормалността на сексуалната си нагласа. Занимава се професионално с литература, знанията му за бракове с малолетни в древността донякъде успокояват съвестта му. Героят е обсебен от спомена за юношеската си любов (Анабела) и когато среща своя идеал за “нимфетка” в лицето на дванайсетгодишната Лолита, невинна и същевременно порочна, той начертава сложен план, за да я съблазни и похити. Въпреки дяволската изобретателност на Хъмбърт, действителността се оказва по-коварна, отколкото трескавите му фантазии. В съзнанието на Хумберт се въплъщава стремеж към сглобяването на счупеното огледало на споделената любов, в която той вижда не просто едно момиче, а олицетворение на красивото минало.

    В романа “Лолита” основният обект представлява  еротичната наслада, пресъздадена чрез нови аспекти, различни от общоприетите до този момент. Ярко се разграничават три представи на еротичното у Набоков. Първата се характеризира с физическия аспект на явлението и се простира в диапазона от естетизиране на обекта на обожание до изживяването на половия екстаз. Втората форма на еротичното е свързана с първата, изразява диаметрално противоположното. Ако първата описва непосредствено преживяване, то втората представлява коментара, предназначен от изповядващия се герой за читателската аудитория, която той подозира в неспособност и нежелание да разбере станалото. Третата форма на еротичното отбелязва третирането му като състояние на духа, като възбуда на сетивата (по-точно събуждане на притъпените сетива ). “Лолита” е еротична книга не поради синекдохите на еротичните сцени в нея, а защото пресъздава свиреп синхрон между воайорство и ексхибиционизъм. Лолита приканва към опити, които са обречени. Спрямо тези фактори се разкрива фактът, че Набоковият роман няма граници в търсенето на нимфическото.