Романтичният герой в поемата 'Пан Тадеуш'

  • КУРСОВА РАБОТА

    Дисциплина: «Славянски литератури»

    Тема: Романтичният герой в «Пан Тадеуш»

    (Адам Мицкевич)

     

    През своето развитие човечеството е преминало през много епохи, оставили своите следи и в нашето време. Такава е епохата на Романтизма- със страстни пориви и чувства, издигнати в култ. Макар и свързана най- вече с литературни явления, тази епоха е проникнала в света като "религия на чувствата". За полската култура  през епохата  на романтизма се създават  едни от най - добрите класически творби. На фона на глобални исторически събития  чрез съдбата на  определен тип  герои се представя визията на твореца за съдбата и мястото на личността в хода на времето и променящи се ценности и светоусещания.

    Европейските романтици търсят безумието в героичното поведение, в красивите жестове на бунтуващата се неразумна личност.
    Полските романтици ни убеждават, че Бог праща безумието на човека като ново познание, а ярката индивидуалност неизбежно пренебрегва нормата и дръзко прекрачва извън нея. За тях лудостта на смелите, които всеотдайно служат на Бога и Родината е висш израз на благородство и на красиво безумие.


    Адам Мицкевич пише срещу безумието на разума и на науката, които подтискат личностната eмоционалност. Той възстава срещу цивилизацията и философията на практицизма и дори срещу критическия интелект, дефиниран като напълно безпомощен да промени света. Мицкевич се възхищава от подвига на безумците, готови да умрат за Свободата и за благото на Родината и е убеден, че само те са в състояние да променят света, да създадат по-човечна действителност и да тласнат напред духовността на човечеството. Полският романтик се позовава на Христос, който признава истината на всеки човек – и тази на уродливия, и тази на безумеца. За Мицкевич саможертвата и лудостта на храбрите е най-висша проява на хуманизъм и християнтсво.
    Адам Мицкевич се търси в пресечната точка на цяла поредица митологеми, сблъскани в двойки. От една страна - митът на народния пророк, създаден така, че да задоволи едновременно Ботев и Библията: сред поляци, но все пак в отсъствие на самия герой. От друга страна - играещият творец, гениалният импровизатор, ловецът на поетически духове. Към това се наслагват в различни моменти: митът на изгнаника срещу романса на салонния кавалер, певецът на страданието и апокалиптичните визии срещу човека, отдаден на мистични сектантски вълнения и гротесков социален утопизъм...


    Епосът на Адам Мицкевич, писан в изгнание във Франция, за да успокои разтревожената от трагичното разпадане на страната си полска емиграция, действително съдържа елементи на вдъхновено "обожествяване" на понятието "родина".

    Романтичният герой е човек вътрешно разбунтуван и вътрешно раздвоен. Смисъла на своето съществуване той трябва да търси между Земята и Небето, водейки непрестанно диалог с Бога. Романтичната младеж в Полша търси опора в това, което е смятала за различно,индивидуалистично, собствено, белязано със знака на автентичността и първичността на изживяното. Всичко това те намират в собствената си вътрешност, но също и в собствения регион, в провинцията, в природата и фолклора на родните краища. Отричаща и подиграваща се с разума романтична поезия гори от желание да общува с невидимия свят.

    Поемата „Пан Тадеуш” е една от класическите образци на Адам Мицкевич,емблематична за цялото развитие не само на полския романтизъм но и на полската култура въобще.


    Литературният герой се променя- от разсъдъчният и волеви човек, в личност на крайностите и стихиите, за да достигне до своите истини за света,родината и  любовта .

     

    От първа до  десета глава на поемата „Пан Тадеуш”, сюжетното действие се развива в дните на август 1811г,когато Тадеуш се връща в дома след следването си във Вилнюс. Последните единадесета и дванадесета глава  са пролетните дни на 1812 г., когато конфликта се разрешава,Тадеуш наследява замъка, а по-късно се жени за Зошия.

    Рисувайки картини от живота на шляхта Мицкевич ясно показва. Че това е вече един отиващ си свят, слизащ от историческата сцена. „Пан Тадеуш”, обикновено е определяна жанрово като епопея, като произведение имащо своите образци в „Илиада” и „Одисея”. В „Пан Тадеуш” има доста особености, говорещи, че Мицкевич в процеса на израстване на идилията е голяма поема, съзнателно е стилизирал своята творба според античните, а и барокови образци. Една от романтичните черти  е съзнателното смесване или свързване на литературните родове и видове. През цялата творба прониква лиризмът, изявяващ се понякога доста дискретно, друг път явно затрогващо. Още в началните стихове на първата песен поетът от свое име и от името на цялата полска емиграция изразява силната носталгия по отечеството.

    „Роден в неволя, окован още в пелени,

    аз имах само една такава пролет в живота си”

     

    На фона на две сюжетни линии любовна и историческа се развива действие, за да се покаже еволюцията на роматичния герой -промените в неговото светоусещане.