Робство и свобода в моя свят

  • Робство и свобода в моя свят

    (Есе)

     

    Понятията „робство” и „свобода” в днешно време все още се приемат като две противоположни понятия. Тълковният речник ни казва, че „свобода” означава отделният индивид да може да проявява собствената си воля без да се страхува от последствията на било то думите, мнението и действията си. „Робство” според същия речник означава обратното. Но дали в съвременното ни общество човек не може да бъде едновременно и свободен, и роб?

     

    Ясно е, че ние в България сме свободни граждани или поне такива се водим по закон. Но когато се замислим всъщност на колко неща се подчиняваме, смятам, че свободата ни е поставена под въпрос.

     

    Разбира се, конституцията на нашата държава не спадат към нещата, ограничаващи свободата ни. Да, те я спират донякъде, но на онова място, където е редно – все пак никой не иска по улиците да се разхождат безнаказано крадци и убийци. Нека помислим обаче колко хора се подчиняват на още стотици писани и неписани правила. Колко хора робуват на общественото мнение, на модата, на каталозите на мебелните магазини, на етикета на определено поведение, което се очаква от средата на дадения индивид.

     

    Като най-прост пример, който ми хрумва на момента, ще разкажа една случка, която ми се случи преди няколко месеца. Бях на екскурзия с класа си в Македония, тази така спорна за България територия. Разбира се,  както се очакваше, конфликтът с македонските граждани на тема дали всъщност те са македонски, или са част от българския народ, не закъсня. Всичките ми съученици веднага подкрепиха тезата, че македонските земи не са никак македонски, ами чисто български, и само аз единствено се изказах против. Не ме смятайте за непатриот, просто съм твърде близка с хора от тази националност и се почувствах длъжна да ги защитя по някакъв начин, по някакъв начин да се поставя като част от другата страна. Съответно, от учениците ми не получих нито една добра дума, единствено подигравателни усмивки, шушукания и странни погледи. Защо предавам общата българска теза? Защо не съм на мнението, което всички журналисти, повечето политици и някои учители се опитват да ми налеят в главата? Защо не робувам на общественото мнение и порядки?

     

    Защото избрах тази страна на нещата. Защото искам да мога да изразя свободно мнението си без по някакъв начин някой да ме подиграе защо не мисля като всички останали. Защото не искам да съм роб, макар и само в ума си. Поради същата тази причина не се притеснявам да си купя дреха, която може би е в твърде крещящ цвят и само на мен ще хареса, и не се притеснявам, че спрях да ходя всеки ден на кафе, само за да не си седя вкъщи, не се притеснявам, че спрях цигарите и с това бях изключена веднага от общността на „онези „най-””, които в момента виждам как дават огромна част от джобните си за поредната кутия смърт.

     

    Като заключение ще кажа, че аз се гордея с това, което най-сетне успях да постигна – да бъда това, което искам, без да се притеснявам какво ще кажат другите. Успях да спра да бъда роб на общността, в която се намирам, защото вече не правя неща, които не намирам за приятни, само за да ме харесат другите. Защото предпочитам другите да харесват това, което аз наистина съм, а не безличния образ, който е като всички останали, изрисуван от мнението на другите. И затова искам да ви посъветвам – не бъдете роби, било то и интелектуално, на никого, мислете и правете това, с което с чувствате добре!