Резюме на книгата 'Публицистика и национален живот'

  •  

     

     

    Резюме на книгата

    Публицистика и национален живот.

    Стефан Коларов

     

    Христо Ботев е една от именитите фигури в българската революционна дейност, литература и публицистика. Поет и бунтовник, ревностен пазител на националните идеи, той оставя трайна следа в предосвобожденската история на България.

     

    1. П атос и безсмъртие.

    Тук авторът е представил накратко Христо Ботев, неговата саможертва, животът му като „Поет-революционер”. Начало на публицистичното майсторство в Каравеловите вестници „Свобода” и „Независимост”. Ботевите вестници които сам редактира и издава: „Дума на българските емигранти”, „Будилник”, „Знаме”, „Нова България”. Ботевият живот е изпълнен с многобройни изяви като печатар, издател, вестникар, учител и обществен деец.

     

    „Там, дето аз съм порастнал

      и първо мляко засукал.....”

    Авторът разказва за родното място на поета, неговото семейство, изборите, които прави. Ботьо Петков учител на калоферци, завършил Духовната семинария в Одеса, оженва се за Иванка Дрянкова, която е описа по следния начин:

    „стройна и здрава жена, средна на ръст, сръчна и работлива, жизнерадостна, но и вечно заета домакиня”.

    Христо Ботев е роден на първият ден на Коледа, като дата авторът е посочил 25.12.1847 или 6.01.1848 нов стил. Шест сина и три дъщери израстват в семейния уют допълван от песните на майкатал

    1854-1855г. Даскал Ботъо е учител в Карлово, където и сина му Христо завършва основно училище.

    Следващ момент е увлечението на Ботев към руски писатели, обучението и Московската гимназия. Бащата на Христо Ботев не разполага със средствата нужни за да продължи образованието си първородният му син и с писмо до Найден Геров се обръща за помощ с дата 12 септември 1862г., където описва качествата на 14-годишния му син и евентуалното му приемане в Московската гимназия.

    На 19 септември 1863г. получава положителен отговор на писмото си и на 14 ноември Христо Ботев пристига в Одеса.

     

    „Одески години.”

    В тази част са описани трудностите сполетяли поета. Не е приет като действителен ученик в гимназията, защото според Одеският учебен окръг Христо Ботев не е бил достатъчно подготвен по всички предмети. Поради тази причина е приет във Втора мъжка гимназия като „волнослушател”. Вместо да посещава часовете в гимназията поета „киснел в библиотеките” за да чете любимите си произведения на известни руски писатели. Заради волности и нощни скитания е задържан в карцера на гимназията. В крайна сметка Ботев е изключен заради немарливост. Ботевата история за лудостта – заради симпатията му към едно девойче той се прави на луд.

    За да опознае обикновеният народ, поета става учител в село Задунаевска.

     

    „Със сърце мъжко юнашко.........”

    Пролетта на 1867г. Ботев е принуден да се завърне в Калофер, заради болестта на баща си – Даскал Ботьо и заради затрудненото положение на семейството си.

    В последният брой на вестник „Гайда” е отпечатано стихотворението „Майце си”. Чрез този негов шедьовър се запознаваме с размислите и настроенията с цялата си откровенност. Става учител на мястото на баща си. Стефан Хаджигендов описва как новият учител обучавал учениците си на стрелба, като хората не одобрявали тези начини на „обучение”.

    На 11 май 1867г. денят на Св.св. Кирил и Методий започва речта на Ботев за неправдите, за примирението на народа.

    Появява се в. „Дума на българските емигранти” където е публикувано стихотворението „До моето първо либе”.

    Даскал Ботьо до последно не може да се примири с мисълта, че синът му Христо не е завършил своето образование. Това е и причината да потърси съдействие от проф. Виктор Григорович, за да бъде отново приет в Новоруския университет в Одеса и да продължи образованието си.

     

    „Таз турска черна прокуда, дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина...”

    Септември 1867г. с 12 турски лири и златният часовник на своя баща, дръзкият младеж открива така търсената от него свобода. Веднъж намерил я не би се върнал назад където царската цензура и ограниченията върху хората са основни.Сред хъшовете в Гюргево на 9 октомври 1867г. се разбира за смъртта на Георги Раковски, което кара Ботев да замине за Букурещ, за да присъства на погребението.

    Ботев остава без никакви средства и на 21 ноември пише писмо до д-р Георги Атанасович с молба да му помогне.

    Даскал Ботьо все още не се е отказал от искането си, синът му Христо да продължи учението си. Изпраща му писмо, в което го моли да замине за Русия да продължи образованието си. В момента Букурещ отговаря на бурният нрав и искания от поета дълго време живот, животът в пансиона на Тодор Минков не е привлекателен за него.

    Вестник „Дунавска зора” публикува стихотворението „Към брата си”. В него е разкрита Ботевата искреност, чрез вложените чувства, патриотични внушения, идеите за борба и свобода.

    Освен „Поет - революционер” Христо Ботев има не малко изяви като артист в групата на Добри Войников – а именно в „Покръстването на българите”, „Иванко”, „Стоян войвода ” и други.

    Следващ момент е набирането на средства за оръжия, нужни на хъшовете, за да бъдат предприети решителни действия.

    „На прощаване” свидетелства за твърдото решение на поета да стане четник. Тогава това произведение се приема като допълнение към „До моето първо либе” съчетаването на образите на майката и девойката.

    „там, дето либе хубаво, черни си очи вдигнеше и с оназ тиха усмивка скръбно ги сърце впиеше.....”

     

    Вплитане на интимното с готовността за саможертва.

    През 1868г. се записва в Националното училище по медицина. След месец съобщава новината на баща си, обнадежден, че синът му е намерил своето призвание бащата, пише писмо до Найден Геров да се обърне към г.Георгиев или г-жа Елисавета да помогнат с каквото могат на синът му.

    Съвсем скоро Христо Ботев променя решението си да става доктор, за което съобщава на Найден Геров на 8 октомври 1868г. В писмото си моли да бъде назначен като учител в някоя община. В следващото си писмо описва мизерното си положение, в което е изпаднал.

    Писмо до Христо Георгиев 23 октомври, пише за дадените му фалшиви обещания и за невъзможността му да помогне на семейството си и срамът, който го е обзел. Христо Георгиев го характеризира по следния начин „малко лекичък на ума”, „непостоянен”, „слугува на издателство Зората”, „започнал в Медицинското училище, но и там не стоял”. Това е наистина реална характеристика, която не е положителна защото всъщност тези действия говорят за несериозна отношение. Търсещ своята цел, отредена на него и от нея не би се отрекъл - „Свободата”.

    Писмо до Киро Тулешков, в което отразява мизерията, в която живее, но не сам, а с Васил Дяконът, за когото Ботев определя като „нечут характер”, дори и в най - трудното положение „ той пее и все весел”.

    Важни за биографията на Христо Ботев са познанствата му с Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Васил Левски.

    Поета не е притежавал умението да прикрива своята независимост и бурният си нрав. „Гледай учителят пък съди за учениците” са думите на местните хора, когато Христо Ботев е учител в Измаил. Димитър Паничков при своето посещение при поета забелязал издания „Полярная звезда” и „Колокол”, както и младеж наричан Иванич. Макар и крайно бедният живот Ботев запазил своята представителна външност.

    Поета изпраща за публикация „Майце си” и „Към брата си” на в. „Свобода” , което показва неговата привързаност към тези две невероятни стихотворения. По-късно изпраща „Елегия” и „Делба”.

    Поведението на дръзкия учител, довело до прекратяване на учителската му професия.

     

    Раждането на публициста.

    28 март във Франция е обявена Парижката комуна. 1871г. „Символ верую на българската комуна”. Христо Ботев с Димитър Паничков създават вестник „Дума на българските емигранти”.

    Първи брой се появява на 10.06.1871г. като редактор се подписал Х.Д. Чавдар, както бил известен писателя сред емигрантските среди. Излизат само 5 броя, тъй като средствата за издаването били оскъдни. Публициста се ражда именно с този вестник бележити са произведения като „Наместо програма”, „Народът.Вчера, днес и утре”, „Смешен плач” и др.

    Публикуване на стихотворенията на Хр.Ботев във вестника са подредени по следният начин: 1 брой „До моето първо либе”, „Делба”; 2 брой „На прощаване”; 3 брой „Хайдути”; 4 брой „Елегия”, „Борба” и „Пристанала”.

    Вестник „Дума на българските емигранти” спира от печат. Започва работа на пристанището като хамалин и продължава да работи в печатницата на Димитър Паничков.

    Чрез своите сподвижници в България, Левски търси начини да намери средства и по тази причина се стига до обирът в Ловеч, където убива младият слуга на чорбаджията.

    Иван Вазов в своите мемоари „Неотдавна” 1892г. описва Христо Ботев точно в този момент от живота му: „скитник, безпомощен, бездомен и сиромах като Йов”, „всички му се бояха, ненавиждаха го, уважаваха го”, „орлов поглед”, „висок, едър с черни пламенни очи....”, „Той беше жив протест срещу неравенството”.