Революционният национализъм в идеята за национално обединение

  •  

    Революционният национализъм в идеята за българско национално обединение

     

    Принуден да се подчини  на решенията на Берлинския конгрес, българският народ не се отказва от идеята за национално обединение. В периода 1881 – 1883 г. усложненията във вътрешнополитическия живот  на Княжество България и неблагоприятната международна обстановка изместват на по-заден план съединистката идея. Въпреки това пропагандата за съединение, макар  и по-слаба, продължава. В началото на 1884 г. агитацията за съединението пламва отново в Източна Румелия. Тя е свързана с изборните борби между двете южнобългарски партии. Цяла Южна България е залята от митинги, на които се настоява за обединението на областта със свободното Княжество.

    Сведенията за засилването на терора над християнското население в Европейска Турция в края на 1884 г. предизвикват в Княжеството силно обществено движение в защита на Македония и Одринска Тракия. Начело застават Д. Петков, Д. Ризов, кап. Коста Паница и др. В него се включва и източнорумелийската общественост. В редица градове отново се провеждат митинги. Чрез печата в двете български области се настоява за въвеждането на реформите, предвидени от Берлинския договор. В София се създава македонско дружество, наречено „Македонски глас”. Със своята програма дружеството се обявява за бързо прилагане на реформите и за облекчаване на положението на българите. В Пловдив е основан комитет, наречен „Македонско дружество”. Правителството в областта обаче го насочва към благотворителна дейност. Намесата на властите в движението довежда до създаване в началото на 1885 г. на комитет за борба за освобождение на Македония от османско робство. Комитетът постепенно трансформира първоначалната си цел  в движение за съединение на областта с Княжеството.

    На 10 февруари 1885 г. в Пловдив група националреволюционери основават Таен комитет. В началото организацията носи различни наименования. През априлтя е наречена окончателно Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). Председател на комитета е Захари Стоянов – виден революционер, талантлив публицист и историограф на националнореволюционното движение.

    Програмата и Уставът на комитета приличат на Програмата и Устава на БРЦК в Букурещ. Със своята Програма БТЦРК се обявява за пълно национално освобождение и обединение на българския народ. В документа се подчертават миролюбивите стремежи на българите и се очертават перспективите за развитие на балканските народи: „… българский народ трябва да живее задружно със сичките съседи на Балканский полуостров и желае да си състави с тях една федерация от свободни земи, защото само в такъв случай, като може да се противостои на секи външен натиск, ще има истинска свобода.” Създаден от активни участници в националнореволюционните борби, комитетът в Източна Румелия в сравнение с македонските организации в Княжеството е организация с по-мащабна програма – разрешаване на националния въпрос на Балканите.

    БТЦРК развива активна организационна дейност. Главни действащи лица са бившите опълченци, националреволюционери и дейци на гимнастическо-стрелковите дружества, учители, чиновници и др. Комитетът установява тесни връзки с най-изявените дейци на македонските дружества в Княжеството – Д. Ризов, Д. Петков и др. За кратко време организацията обхваща цяла Южна България. Движението за освобождаване на Македония и присъединяване на Източна Румелия постепенно придобива масов характер. Издават се възвания, организират се демонстрации срещу  „лъжесъединисткото” правителство, въоръжават се чети за Македония. Ръководителите на комитета разбират, че е трудно едновременно да се решават и двете задачи и ограничават движението до обединение на Княжеството с Източна Румелия. Като ограничава целите на движението, комитетът проявява реализъм, основан на добра преценка на собствените сили и международната обстановка. Въпреки че насочват усилията си към подготовка на съединението, създателите на тайния комитет продължават и дейността си в защита на поробеното население. Тази дейност служи за упражняване на натиск върху Великите сили и Турция.

    Националното движение се активизира, когато под редакцията на Захари Стоянов започва да излиза в. „Борба”. Още в първия си брой печатният орган на БТЦРК обявява, че ще се бори за „истинската свобода и независимост на тая страна,  която се нарича България и която е разделена на три части”. „Борба” разглежда тежкото икономическо, политическо и  административно положение на изкуствено създадената област и доказва безперспективното ѝ бъдеще.

    В Княжеството задачите на в. „Борба” изпълнява в. „Македонски глас”, който съгласува политическата си линия с източнорумелийското движение и поставя в услуга на БТЦРК.

    Успоредно с подготовката на съединението чрез своите активни участници Ив. Стоянович, д-р Г. Странски, Димитър Куртев и Михаил Георгиев БТЦРК установява контакти с П. Каравелов. Целта е да се съгласуват бъдещите революционни действия с либералното правителство в Княжеството. Министър-председателят обаче се обявява против съединистката акция, тъй като я смята за несвоевременна и безперспективна. Честен и талантлив държавник, водачът на Либералната партия е чужд на политическата авантюра. Макар че желае съединението, той се страхува от подобни рисковани акции, които биха могли да срутят трудно издигнатата държавна сграда. Каравелов смята, че при слабите финанси, острите междупартийни борби в двете части на страната и отсъствието на външна подкрепа този важен външнополитически въпрос трудно  би могъл да се реши.

    Като си дава сметка за трудностите, които могат да възникнат, БТЦРК търси помощта на княза за спечелване подкрепата на някои от Великите сили. Осведомен за дейността на комитета, Батенберг не се противопоставя на подготовката за съединение. В реализирането на тази акция той започва да вижда възможност да укрепи силно разклатените си от режима на пълномощията позиции.

    През лятото на 1885 г. напрежението  в Източна Румелия нараства. На много места стават сблъсквания между властите и населението. Най-масова е акцията при тържественото честване (21 юли) на 17-ата годишнина от героичната гибел на Хаджи Димитър и неговата чета. Тържеството е проведено на връх Бузлуджа, а организатор е БТЦРК. Тук се стичат около 3000 души – бивши опълченци, дейци на съединението, общественици от Княжеството и Източна Румелия и др. Присъства и майката на войводата Хаджи Димитър. Почетена е паметта на падналите герои. Държат се речи, в които се изразява любовта на народа към отечеството и готовността му за саможертва в името на свободата и националните идеали. Тържеството на Бузлуджа е  последвано от честванията на 8-годишнината от шипченските боеве, организирани на 11 август в различни села и градове на Източна Румелия.

    След тържествата настъпва нов, решителен етап в подготовката на съединението. На 25 и 26 юли 1885 г. на събрание в с. Дермендере (дн. с. Първенец, Пловдивско) е избран нов състав на Централния комитет: Захари Стоянов, Ив. Стоянович, Димитър Ризов, капитан Коста Паница. Вместо пълно освобождение на българския народ чрез революция новият комитет си поставя за цел съединението на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър Батенберг. С това решение комитетът „узаконява” едно вече формулирано на практика становище. Окончателният план на БТЦРК е изработен  на няколко поредни заседания на Централния комитет. Според него съединението трябва да се извърши не чрез народно въстание, а главно от войската с помощта на въоръжени чети, формирани в областта. Тази тактика е наложена от обстоятелството, че за делото вече са спечелени голяма част от румелийските офицери – майор Димитър Филов, поручик Ганю Атанасов, майор Райчо Николов, майор Стефан Любомски, майор Данаил Николаев, поручик Вълю Стефов, капитан Христо Драндаревски и др. Решено е съединението да се извърши между 15 и 20 септември 1885 г.