Река Арда, станция Рудозем

  •  

     

    Курсова работа по Обща Хидрология

     

    тема:

     

    Хидроложка характеристика

    нарека Арда
    станция Рудозем

     

      Съдържание:

     

     

    I. Обща характеристика на река Арда.

     

    1.      Общи сведения за реката.

    2.      Долина и корито на реката.

    3.      Релеф на водосбора на реката.

    4.      Климатични условия.

    5.      Геоложка характеристика на водосбора.

     

    II. Формиране на речния отток.
     

    1.      Подхранване на речните води.

     

    III. Режим на оттока.


    1.   Фазово разпределение на оттока.

    2.      Месечно и сезонно разпределение на оттока.

    3.      Високи вълни.

    4.      Температурен режим на речните води.

    5.      Ледови режим.

    6.      Наносен режим.

    7.      Химичен състав и качество на водите.
     

    IV. Използване на водите.

     

    V. Литература.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    I. Обща характеристика на река Арда.

    1. Общи сведения за реката.

     

    Река Арда е най-голямата родопска река и най-големият десен приток на река Марица. Площта на водосборната й област до границата възлиза на 5201 км2 и има продълговата форма със средна широчина 39 км. Лявата и дясната част на водосборната област са разпределени неравномерно по отношение на главната река като коефициентът на асиметрия на водосборната област е 0,41. Нарастването на площта на лявата част от водосборната област се осъществява с около девет по-големи притока, разпределени в горното и долното течение на реката, а нарастването на площта на дясната част на водосборната област в горното течение се осъществява от много малки притоци, а в долната – главно от река Върбица и Бургасдере. Средната надморска височина на поречието е 648 м.

    Река Арда извира от Ардин връх, тече през дълбока долина, като образува дълбока клисура със стръмни брегове. Близо до село Студен кладенец се намира най-интересната и тясна клисура по течението на река Арда – Дяволският мост, където е изграден язовир „Студен кладенец”.

    Река Арда има по течението си доста долинни разширения във форма на котловини. Такива са в началото на Арда котловините на село Смилян, голямата Кърджалийска котловина и др. На около 5-6 км североизточно от Ивайловград реката преминава на границата на България, навлиза в Одринското поле и се влива в река Марица при Одрин. Дължината на реката до границата възлиза на 241км. Река Арда има малък среден наклон – 5,8 ‰, и сравнително голям коефициент на извитост – 1,9. Гъстотата на речната мрежа е 1,32 км/км2   . В Арда се вливат към 25 притока.

    Поречието на р. Арда заема източния дял на Родопите. Тук планината постепенно се снишава от запад към изток, като р. Арда със своите притоци се провира между две главни водоразделни вериги: едната - северната, наречена Североизточни Родопи, която започва от в. Г. Перелик (2191 м) и разделя поречието на р. Арда от това на р. Марица. Другата - южната верига, наричана Югоизточни Родопи, започва също с в. Г. Перелик. В крайната източна част между Крумовград и Ивайловград се разстила едно междинно разклонение, което започва от кота 702 м и отделя поречието на р. Арда от това на Бяла река.

     

    2. Долина и корито на река Арда.             

     

    Река Арда води началото си от северното подножие на Ардин връх 1730 м. Тя няма голям извор, а се образува от събирането на няколко дерета. Самото й начало представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям, наклон. В най-горната си част Арда е врязана дълбоко в долината със стръмни склонове (наклон 30°—35°). Надлъжният наклон в горното течение е много голям – около 189 ‰, но след това бързо намалява и към Рудозем е вече 8 ‰.

    От с. Арда реката тече в изразителна долина със стръмни склонове с наклон до 40° и широчина на долината 100—150 м. При г. Смолян долината прави ново уширение до 300 м. Реката прави вече по-подчертани меандри, някои от които са силно извити (пред Рудозем). След г. Смолян долината се стеснява много и долината й става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете й достига 40°. Речното корито е широко към 25—30 м, а дъното на реката в целия участък е чакълесто-песъкливо.

    Характерът на долината се запазва същият и в участъка под Рудозем. Десният склон е по-стръмен (35°), а левият - по-полегат (15—20°). Реката вече прави силно извити меандри. По склоновете се явяват на места скалисти участъци, разположени от вътрешната страна на меандрите. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, които се спускат от двете страни на реката.

    От вливането на р. Бели извор Арда навлиза в дълъг, скалист и мъчнопроходим пролом. Десният склон е залесен с широколистна гора а левият е покрит с голи сипеи. Наклонът на склоновете достига до 45°. Реката тече в дълбоко и сравнително широко каменисто корито (50—60 м), което заема дъното на долината. В този участък реката прави най-честите и силно извити меандри.