Регионална политика и регионално развитие

  •  

    Доклад

    по Стопанска география

    на тема

    „Регионална политика и регионално развитие”

    Една от формите за провеждане на държавно регулиране на стопанството е регионалната политика. Тя представлява „специфична сфера на дейност по управление на социално – икономическото и политическото развитие в пространствен (регионален) аспект, която отразява както връзката на държавата с отделните региони, така и връзката между самите региони”.

    Регионалната политика, най-често се свързва с прилагането на социално-икономическа политика на държавата в отделните териториални единици. Чрез нея се търси намаляване на някои диспропорции, решаването на редица сложни социални, икономически и екологични проблеми.

    Научният интерес към регионалната политика, която се провежда от различните типове страни не случайно е завишен. Това се налага от гледна точка в два аспекта: образователен и практикоприложен.

    Образователния аспект се състои в издигането на едно по – високо равнище на преподаването и формирането на географски знания за страните, в задълбочаването на териториалния анализ на стопанството в развитите индустриални страни, страните в преход и развиващите се страни. Изучаването на териториалната организация в тези страни е съпътстването с ясно изразен критичен подход към организацията на обществото.

    Практико-приложната страна в изучаването на регионалната политика в трите типа страни и особено развитите, се състои в извличането на положителен опит и прилагането му в нашата страна.

    Началото на прилагането на регионални програми се поставя през 30-те години на миналия век, когато в САЩ се разработват успешно програмата за развитието на долината на река Тенеси. При правилно изработената комбинация от производства и отрасли в тази територия се постига успешно регионално развитие. По-късно регионалната политика в страната е насочена към развитие на относително по-слаборазвитите територии, усвояване на природни ресурси и изграждане на мощни производствени комплекси.

    Ударението в регионалната политика в Канада е поставено главно към удвояването на слабо заселените северни територии.

    В западноевропейските страни усилията са насочени към относително по-слабо развитите територии. Важно в икономическо отношение региони през последните десетилетия западат и се превръщат в „депресивни”.

    Не на последна място, основна задача на регионалната политика е „разтоварването” на пренатоварените метрополински територии.

    През първите години регионалната политика се изразява главно в отпускането на помощ за нуждаещите се територии. По-късно през 50-те и 60-те години на XX век започват да се създават закони, правителствени програми за отделни региони, отрасли и други. Коренна промяна се наблюдава вече през 80-те години, когато регионалната политика се изразява вече в пряка или косвена финансова подкрепа на частния капитал; стимулиране развитието на дребния и среден бизнес; изграждане на „технологични паркове”, „предприемачески зони” и други. Налице са значителни постижения в намаляването на концентрацията на населението в милионните градове чрез изграждане на градове – сателити(спални).

    Интересен опит в областта на регионалната политика се забелязва във Франция. Тя се осъществява, основана на следните принципи:

    1.      Регионалното развитие е неделимо от развитието на националната икономика.

    2.      Планът за развитие на районите е съставна част от националния план.

    3.      Регионалното развитие се опира върху теорията за полюсите и центровете на растежа.

    Трябва да се отбележи и основният недостатък при тези програми, а именно че те се осъществяваха при планова командно-административна система на управление на икономиката.

    Проблемите на регионалното развитие са резултат от продължителни натрупвания, от небалансирано нарастване на демографския и икономически потенциал и инфраструктурата в отделните части на дадената територия.

    Непрекъснато нарастващите диспропорции водят до промени в основните пространствени системи на регионално и локално равнище, които от една страна водят до хипертрофия в отделни промишлени райони и агломерации. Това е характерно главно за по-големите градове и техните зони на влияние. От друга страна това води до де стабилизация и деградация на териториалните системи в по-голямата част на територията на страната.

    Нашия учен Г. Гешев предлага класификация на основните групи проблеми в териториалните и регионалните системи, а те са четири:

    А) Икономически проблеми: представлява различното ниво на икономиката на  ниво на отделните териториални единици. Проблемите на прехода се изразяват в: застой, спад и закриване на цели производства. Особено сериозни са проблемите в районите с монокултурна структура на стопанствата. От тези и други икономически проблеми се пораждат редица неблагоприятни последици като: по-ниска заетост и повишена безработица, ниски доходи и слаба покупателна способност на населението, недостатъчни източници на приходи в местните бюджети за изграждане и поддържане на инфраструктурата, социални плащания за населението и др.

    Б) Социални проблеми: Заедно с вече посочените и с екологическите фактори те пряко участват във формирането на качеството на живота в дадените териториални единици. Тези проблеми непрекъснато водят до задълбочаването на различията в устройството и изграждането на жизнената среда.

    В) Социално-демографски проблеми: Те представляват ясно изразени тенденции на намаляване на населението, де популация на територията, вложени демографски показатели на естествения и механичен прираст, неблагоприятна полова и възрастова структура, спадащо ниво на образование и деквалификация на работната сила. Освен като индикатор на социалният статус на отделните региони, всички тези показатели са и фактори за развитието на секторните, отраслови, продуктови и териториални структури.

    Г) Екологични проблеми: Произтичат развитието на силно замърсяващи производства в урбанизирани системи, представляващи рисков фактор за човешкото здраве. В много териториални единици се забелязват превишени над допустимите концентрации на вредни емисии в околната среда. Всичко това води до засилваща се заболеваемост, придобиваща хроничен характер, а логично и до по.висока смъртност.