Реформите на Диоклециан (284-305) - административни, военни, стопански, религиозни

  • 1. Реформите на Диоклециан (284-305) - административни, военни, стопански, религиозни. Тетрархията като форма на управление.

    През 284-285 г. Диоклециан, който прави кариера в армията, идва на власт чрез гражданска война. Така той предприема реформи, които другите преди него не успяват да извършат. Всъщност управлението му в литературата се разглежда като един водораздел т.е. приема се, че след него започва домината. Така се поставят и основите на един ред, който продължава до VІІ век. Основните му концепции се състоят в това да се раздели цивилната от военната власт и да има контрол над много неща. Така той извършва административната реформа, която се състои в следното: империята е разделена на източен и западен дял, като двете половини си имат императори наречени августи и съответно свои помощници - цезари. Така Диоклетиан управлява източната част с помощник Галерий, а Максимилиан – западната, с помощник Констанций Хлор. Основният му мотив всъщност за този избор е, че има опасност по източните граници, като в източната част има повече население и градски живот т.е. повече данъци и хора в армията. Големият натиск през ІІІ век обаче е по Долния Дунав като Персия пък е единствената империя, с която се граничи на изток и това всъщност е големия враг. От своя страна пък Рим като град все повече започва да губи позиции и се превръща във формална столица. Така тенденция става източния август да се застоява по Босфора и Дарданелите, а западния т. е. Галерий си има Тесалоника и Сирмиум за резиденции като по този начин властта започва да се децентрализира. Тази форма се нарича тетрархия. Така старите провинции са ликвидирани, а най-големите единици са префектурите. Префектът всъщност е административно лице, което няма военни функции. Постепенно изчезват и легионите и войската е разделена на войнишко или гранично население и основни войски, които са подвижни и без траен център. Новите врагове обаче са най-вече конните народи като войската постепенно се варваризира. Целта всъщно е да не се повтори ситуацията като тази един провинциален управител да се обяви за император. Диоклециан прави още и опит за стопанска реформа като се опитва да сложи таван на цените. През 301 г. издава и едикт за цените, в който предлага стоки и услуги с препорачителна цена, но като мярка той е не е успешен. При Диоклециан се изгражда още и идеята за императорското семейство, т. е.  цезарите се женят за дъщерите на августите като тетрарсите влизат в конфликт с някои религиозни общности, най-вече с християните. С декрета от 303 г. обаче започва и най-голямото християнско гонение, което по своята същност е политическо, като Диоклетиан и Гарерий се опитват да изчистят държавния апарат от тях. Около 305 г. Диоклециан обаче абдикира и предава властта на своя цезар.

    2. Управление на Константин I Велики - вътрешна и външна политика. Начало на християнизацията на късната римска импери

    Около 305 г. Диоклециан абдикира и предава властта на своя цезар. След смъртта на Констанций Хлор обаче в Британия войниците му обявяват неговия син Константин за август като това нарушаване на принципите води до верижна реакция. Така до 324 г. се наблюдава един период на гражданска война. През 308 г. обаче Диоклециан събира всички претенденти за властта в Карнунтум в един митреум и се стига до споразумението да има повече августи и почти да няма цезари. Така Константин е признат за август на запад, а на Апенините е Максенций, син на Максимилиан и единствен сериозен противник на Константин. През 312 г. обаче Константин навлиза в Италия, за да воюва с него. Пътувайки, както се разказва войската вижда хризма на небето и надпис „с този знак побеждавам”. По другата версия пък Константин сънува хризмата, като трябва да се има впредвид обаче, че във войската му има много християни. Така през 312 г. се състои и битката при Милвийския мост, където Константин побеждава. Сенатът обаче го приема хладно като той обаче се споразумява с Лициний, за който оставя префектура Ориент. Отношенията между двамата в един момент обаче се влошават. Така Константин се мести в Сердика, за да бъде близо до него като престоят му там е свързан и с първите ясни християнски закони - дават се големи права на епископите, възстановяват се земи, т.е. започва ясно да се толерира християнството. В периода 321-324 г. се води  и последната гражданска война като при Адрианопол е решителната битка. След нея Лициний е заточен в Солун, а Константин става едноличен управител на цялата империя. Какво всъщност прави Константин? Като цяло той ликвидира системата на тетрархията, но продължава и задълбочава реформите. Решава да създаде и нова столица като изборът му пада на Византион - добро съчетание на стратегическо положение и контектна зона в културно отношение. В периода 324-330 г. градът е преустроен и се трансформира по модела на Рим като са изградени нови, константинови стени и са прехвърлени сенаторските семейства от Рим. На 11. V. 330 г. градът е официално открит като столица. Естествено тук трябва да отбележим още, че през 313 г. Константин издава и т. нар. Миланския едикт, с който дава равноправие на всички религии в империята. През 325 г. свиква и І-ят Вселенски събор като се приемат важни решения за църковната организация, която се приравнява с административната. Спорен остава обаче въпросът дали Константин е християнин. Всъщност той прави всичко по лични убеждения, но е и голям политически играч. За тази епоха като цяло е характерно християнството да се приема в края на живота на човека и Константин го приема именно на смъртния си одър. Така той се явява християнин в смисъла на ранното хистиянство и е типичен римски император. До голяма степен се явява и като продължител на Диоклециан. Проблем обаче остава въпросът за наследяването му. Всъщност той има трима синове Константин, Констант и Констанций, които си поделят империята, но и между тях се пораждат вражди.

     

    4. Управление на Юстиниан Велики I (527-565) - вътрешна и външна политика. Законодателна дейност.

    През 518 г. император Анастасий умира, оставяйки империята в добро финансово състояни като са стабилизирани и отношенията с Персия. Все още обаче Византия няма система за онаследяване. Така войската и сената спират своя избор на гвардейския началник от Тракия Юстин. Като млад всъщност той отива в Константинопол с племеника си Петър Симватий и прави кариера. През 524 г. привлича за съимператор Петър и го осиновява, като той приема името Юстиниан. Всъщност той е по-образован от Юстин и когато той умира през 527 г. Юстиниан става император. Така в началото на своето управление той води война с Персия на изток. През 532 г. избухва бунта Ника. В големите градове имаме организации т. нар дими като тези партии са античен феномен, групи от хиподромите, които имат цяла структура и организация. Така терминът дими в късната античност започва да покрива партиите. Започва обаче и  гражданска война в Константинопол и Юстиниан заповядва да екзекутират някои личности. Така е убит префекта, а сините и зелените се обединяват в бунт, който се превръща в антикорупционен, срещу някои от близките на Юстиниан лица. След него Юстиниан ограничава властта на димите и налага автократичен режим като се смята се, че той иска да възстанови Римската империя. Насочва се и срещу Вандалското кралство в Северна Африка. Вандалите всъщност създават чудесен флот, който има и пиратски функции и затварят Средиземноморието. Начело на армията през 533-534г. е Велизарий. Битката е успешна и на практика Вандалската държава е ликвидирана. Така Юстиниан решава да удари и Остготското кралство в Италия. През 535 г. започва готската война, начело с Велизарий като е завладяна Сицилия, а през 536 г. войските влизат в Рим, където почти няма готи. Оттам стигат бързо до столицата на готите и я обсаждат. Войната трае още 20 г. като Велизарий е сменен от арменеца Нарзес. Нещата обаче се усложняват от голямата чума, която обхваща огромно пространство и минава на няколко вълни до VІІ век като това е първата черна смърт в Европа. В 541 г. започва и в Египет и е разпространена по пристанищата като ударът в Константинопол е страшен. Юстиниан също се е разболял, но впоследствие оздравял. Особено силно всъщност е ударена Италия и военните действия спират. Така през 554 г. войната завършва, а през 555 г. Юстиниан възстановява имотите на сенаторите, отнети им от готите. Така към империята вече принадлежат Северна Испания, Апенините и Северна Африка. Всъщност Юстиниан е много активен не само във външната политика. Той създава и комисия за преглеждане на старото законодателство като през 30-те г. са актуализирани законите в Юстиниановия корпус, състоящ се от 3 части: 1) гражданско право; 2) тълкувания на законите т. е. как трябва да се изпълняват; 3) учебник по право. Още през VІІ век обаче този корпус престава да се спазва, но все пак той е кодификация на цялото римско право и се превръща в база на късносредновековното право. Освен това императорът се грижи и за благоустройството на градовете и фортификационните съоръжения като при него достига връх фортификационното строителство, като Прокопий пък му преписва изграждането на някои по-стари кастели. Църковното строителство също се развива. Всъщност „Света София” е най-известния паметник от времето на този император, като до началото на ХVІ век това е най-голямата християнска постройка в света. Тя е и новото средище на религиозния, политическия и социалния живот. Всъщност императрица Теодора е много активна по това време и управлението на Юстиниан се дели на преди и след нейната смърт в 548 г. като след нейната смърт цялостното му поведение се променя. Той възстановява част от западната империя, но към 565 г. Италия и Балканите са обезкървени като удър преживява и Константинопол, където всъщност започват и проблемите с неговите наследници. Така империята изпада в криза и през VІІ век вече е съвсем различна.