Редът и хаосът в 'Гераците'

  •  

    Редът и хаосът в повестта “Гераците” на Елин Пелин

     

    В началото на ХХ в., когато се появява повестта “Гераците” на Елин Пелин, българското общество се намира в условията на идейно-социален и духовен кризис. Той е резултат от разпадането на традиционните патриархални връзки и бързото навлизане на модерния, но криещ много опасности модерен свят. Литературата поставя в центъра на своето изображение българското село, страданията на малкия човек и най-вече акцентува върху разпадането на родовия космос. Всички тези проблеми са резултат от настъпилите промени в общественото устройство – изграждането на новата национална общност, формирането на държавата, ценностния хаос в началото на свободния живот, трудната адаптация между традиционната ценностна система и повелите на новите човешки отношения. Именно състоянието на криза е в основата на проблематиката в повестта “Гераците”.

    Проследявайки съдбата на отделен род в кризата, сполетяла патриархалното общество в сблъсъка му с модерността, Елин Пелин показва как на мястото на настоящия стабилен и благотворен ред се появява ценностният хаос. На мястото на традиционното отношение към устоите на родовата общност (кръвната, брачната връзка и родовото имущество) идват егоистичния стремеж към бързо и лесно забогатяване без връзки с реалните житейски стойности – безотговорност и мързел, жажда за лесни и повърхностни наслади и безогледно отношение към близките. Всичко това води до разпадане на традиционните връзки, до установяването на тлението, хаоса и смъртта – най-голямата заплаха, която човечеството се е опитвало винаги да отблъсне.

    (кризата) Причините за възникването на една криза могат да бъдат открити предимно в полето на историческото и социално развитие. Самата кризае белег за съществуването на важни и съдбовни проблеми в дадено общество и в системата на неговите основополагащи ценности. Подобно на всеки кризис и този в “Гераците” е резултат от натрупването на определени външни и вътрешни първопричини. Външни в повестта са проблемите, породени от историческото развитие на обществото при отмирането на патриархалното устройство и навлизането на новия тип индивидуалистична градска култура, от една страна, а от друга – новите икономически отношения, които се възцаряват в България по това време. Източникът на този нов тип култура и обществени отношения е градът, показан като “чуждото”, лошото място, извор на всички беди. Според селяните там живеят само безделници, развратници и кокони, а в по-широк смисъл това е мястото, където “швабите и талянците” ядат жаби. В творбата обаче градът е обрисуван мимоходом и опосредствано чрез слуховете за Павел,чрез неговите постъпки, чрез писмото от Павловата държанка. Описаниеито на селото, като носител на рушащия се  патриархален ред, също е засегнато бегло – споменават се само потребните за разказа неща (къщата на Гераците е на лично място; селяните одумват семейството на дядо Йордан; в кръчмата на Гераците селянине се събират да пият).  Всичко това показва, че Елин Пелин се интересува преди всичко от вътрешнити причини за кризата, която, макар и обвързана с големите истирически катаклизми, си има своята вътрешна логика, свързана с разрушаването на патриалхалните ценности.  С нахлуването на модерния свят, в който отделната личност започва да играе значителна роля, първичните ценности на родовия космос започват да губят своята значимост. Преходът към модерното общество се оказва доста болезнен за съдбата на патриархалните общности. Егоизмът често побеждава отговорността, преклонението пред земята и труда се измества от стремежа към лично облагодетелстване и лесно забогатяване. Всички тези прояви на “своещина” са повратен и пагубен момент в развитието на патриархалното общество. Въпреки че всички те са осъждани като израз на алчност и егоизъм от гледна точка на патриархалния морал, никой не намира нито сили, нито начин да им противодейства. Именно тази неспособност е един от изключително сложните проблеми на повестта.

    Ярка метафора за настъпирата промяна в задругата на Гераците е описанието на дома. То рамкира повестта – тя започва и завършва с него. Но контрастът между двете картини е голям и носи идейно-емоционална натовареност. В първата доминира белият цвят – многобройната челяд живее в “ голяма и бяла къща”, разположена на “лично място”, оградена “като кале с бели зидове”. Този дом е пристан и опора за семейството, а в широкия двор се извисява “като стрела” родовото знаме – “самотен кичест бор” – “семейното знаме” на Гераците, тяхната гордост, станала символ на родовата им сплотеност.

    (Опорите)По принцип трите основни опорни точки, върху които се гради ценностната система на патриархалното родово общество са: родовата и брачната връзка и родовото имущество. И трите са равностойни, тъй като имат решаващо значение за пораждането и съхранението на живота. От една страна, са кръвно-емоционалните връзки – по линия на кръвта и брака и редът в разпределението на ролите в дома е подчинен на различни видове кръвнородови връзки (отношението снаха-свекърва, мъж-жена, брат-сестра). Тези конкретни връзки са винаги сложни и противоречиви.. В рамките на едни род се събират хора с различен произход, които обаче по силата на брака стават част от едно неразрушимо цяло – рода, който е върховна ценност, докато личните желания и настроения се възприемат като нещо маловажно. Но в границите на рода непрекъснато съществуват дразги между снахи и свекърви, етърви и зълви – проблеми, трайно застъпени във всяка психология и бит. Тези “подводни течения” обаче винаги се удържат в границите на рода и родовата хармония, когато в общи линии всички опорни точки на родовия космос са налице и тяхната ценност не се оспорва.

    (началото) В повестта “Гераците” проблемът за причините и началото на разпад на родовия космос е сложен и противоречив – трудно може да се постави граница между “доброто, старо и патриархално време” и “лошите модерни времена”. Но в чисто художествената логика на повествованието кризата си има и начало – смъртта на баба Марга, която до този момент е държала целия живот на семейството, поддържала е до известна степен разбирателството между неговите членове. Жената-майка е била онзи елемент, изпълващ родовото пространство, свързващ духовните нишки в него и съхраняващ духовната плътност, на царството, наречено дом. В миналото баба Марга, душата на дома, пълната господарка в къщата, с вечна усмивка и звънлив глас е била обединяващо звено в семейството, благодарение на което се съхранява топлотата в човешките взаимоотношения. Но със смъртта й се бележи преломният момент за времето на добруването и хармонията. Тя умира съвсем “ненадейно” и с това настъпва краят на родовото време: “но напролет баба Марга се помина. Заедно с нея от къщата на Герака изчезна добрият и строгият дух, който държеще всичко в ред. Косата на дядо Йордан бързо просребря, ниговата силна господарска ръка отслабна, отпусна юздите и домашната колесница, която вървеше толкова равно и спокойно, изскочи от пътя си и затропоти по камънака.” След смъртта на баба Марга се прекъсва цикличността на ежедневието, а героите се “втурват” в разрушителната стихия на промените. Постепенно се появяват първите пукнатини в дома на Герака. Разколебава се усещането за сигурност и стабилност, поставя се под съмнение бъдещето на семейството и на рода като цяло. Но смъртта на баба Марга е само външен тласък, повратна точка в представените събития. Силата, с която избухват крамолите, подсказват, че конфликт е имало и преди, но той умело е бил прикриван от баба Марга и затова сега, след нейната смърт, злобата и жестокостта излизат на свобода. Напускането на дома от “добрия дух” поставя всички пред изпитание. В къщата на Гераците нахлуват неразбирателства, които безспорно изгонват смеейната хармония, така дълго поддържана от баба Марга. “Вкъщи изпълзяха като змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли, ...” Мисълта за завръщане в света на родното, в топлината на единното бащино огнище се оказва невъзможна.