Развитието на човека

  •  

    РЕФЕРАТ

    ПО ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО

    В процеса на онтогенезата си,човекът преминава през няколко ключови етапа за неговото развитие.Задачата на психологията на развитието е да се занимава с научното изучаване на промените във физическите и психически възможности на човека през целия му живот.Два са основните проблеми в това отношение-първо психолозите на развитието се стремят да опишат развитието.Те искат да знаят как хората се променят с възрастта.Второ- да обяснят развитието.Да уточнят факторите,отговорни за тези промени.Хората,занимаващи се с тези проблеми отделят особено внимание на промените в нашето когнитивно развитите-способността да възприемаме,да говорим и да мислим логично,както и на промените в нашето социално и емоционално развитие-емиционалните ни реакции и социалните ни взаимодействия с другите.

    В цялата човешка история децата винаги са представлявали интерес за възрастните.Още древногръцкият философ Платон(427-347пр.Хр.) е посветил голяма част от времето си в размисливърху развитието на децата,обучението и възпитанието.Много столетия по-късно,английският философ Джон Лок(1632-1704) е описал децата като несъвършени възрастни,подвластни на импулси и желания.Според неговата теория новороденото представлява „tabularasa(чиста дъска) като средата оказва влияние бърху неговото по-нататъшно развитие.Въпреки това има и учени,които не споделят мнението на Лок.Например Жан-Жак Русо(1712-1778) смята че децата се развиват по-добре когато не са под строга опека.Русо описва децата с нов термин,нарича ги”благородни диваци”,които притежават вродено понятие за добро и за лошо.Вместо детето да бъде приобщавано към обществото на възрастните,Русо вижда задачата на родителите в това да му предоставят възможности да опознае света.Той лансира радикалнатаза това време идея,че възрастният е това,което детето трябва да стане – позиция,която има дълготраен ефект върху образованието.Споделяйки възгледите на Русо,швейцарският педагог Й.Песталоци(1742-1827) се стреми да промени методите на училищното обучение.Той е убеден че в процеса на развитие,мисловните процеси на детето се изменят и този факт трябва да се отчита при обучението.Детето вижда света по по-различен начин от възрастните.

    Много важен момент в развитието на детската психология е и появата на книгата на Ч.Дарвин”Произходът на видовете”В нея той представя биологичната връзка между човека и другите животински видове,както и връзката родители-деца.В резултат на неговата теория,учените започват да изследват детското поведение,за да разберат източниците на  поведението на възрастните.

    През 19в психолозите все повече се съсредоточават върху детето, като разкриват процесите на промяна в развитието.Един от основоположниците в тази област е Г.Стенли Хол(1846-1924)Той разработва първите методи,чрез които определя как децата на различна възраст разбират познати понятия като”топло’ и ”студено”Хол смята,че изследвайки мисленето на децата,ще може по-добре да разбере поведението и мисленето на възрастните.Ученикът на Хол – Арнолд Гезел (1880-1961),прави редица изследвания върху развитието и поведението на детето и установява че има определена последователност,която ръководи психичното и моторното развитие на детето.Гезел въвежда термина съзряване за процесите на развитие,които пораждат последователни промени във физическите и умствените способности на детето,независимо неговия специфичен опит.Също така Гезел популяризира и и деята за стадиите в развитието,през които децата трябва да преминат.

    Идеятачеразвитието на детето преминава през поредица от стадии,се използва от много видни теоретици.Една от най-влиятелните теории за стадиите на развитието е на швейцарския психолог Жан Пиаже(1896-1980).Той смята че детето мисли по различен начин на различна възраст,като през всеки стадий от равитието си овладява нови техники и стратегии на разбиране и придобиване на знания.Теорията на Пиаже оказва голямо влияние върху развитието на когнитивната психология.

    Теорията за стадиите в развитието на индивида стои в основата и на Фройдовата психоаналитична теория на  личността.Чрез подробни и задълбочени интервюта,Фройд стига до заключението,че психичните проблеми на възрастните са свързани с детството им.Развитието на личността в детството преминава през различни етапи и начинът по който детето се справя с ежедневните проблеми,възникнали по време на неговото развитие,оказва огромно влияние върху личността му като възрастен.Например Фройд вярва че децата,които от много рано са приучени към самостоятелно използване на тоалетна,изпитват необосновано силно безпокойство във връзка с чистотата и спретнатостта си,когато пораснат.