Разред бълхи

  •  

    РЕФЕРАТ

     

    по Зоология

     

    тема:Разред бълхи

     

    Съдържание:

     

    1.Устройство-стр 3

    2.Жизнен цикъл-стр.3

    3.Разпространени видове-стр.4

    4.Епидемиологично значение-стр.5

     

     

     

    Бълхите са временни кръвосмучещи ектопаразити по животните и човека, които принадлежат към разред Aphaniptera.

     

    Устройство

    Те не проявяват строга специфичност по отношение на гостоприемниците и могат да смучат кръв от различни видове животни.Тялото им е странично слегнато, дълго 1-6 мм.,оцветено в жълто до кафяво.Покрити са с множество шипчета, насочени назад, което им позволява да се движат свободно в козината на гостоприемника.Устният им апарат е смукателен. Очите са прости, някои видове са без очи. Нямат криле. Последният чифт крака са много дълги. Мъжките са по-дребни от женските.

    Над 1 000 вида са и са широко разпространени. Размножават се с яйца. Бълхите не живеят постоянно по човека. Техните ларви са червеобразни, без крака, хранят се с гниеща органична материя, устният им апарат е дъвкателен. Ларвите не са паразити, живеят в полугнили органични отпадъци, в цепнатините, по подовете, в гнездата на птиците, дупки на бозайници и други.

     

     

    Жизнен цикъл

     

     

    Жизненият цикъл на бълхите има четири фази: яйце, ларва, какавида и имаго (възрастна форма). Женската бълха снася многократно по 3-10 яйца или общо няколкостотин яйца в почвата, в пукнатини и прах по пода на жилищата, в захвърлени дрехи, в колибките и по постелките на кучета, котки и др. Котешката и кучешката бълха снасят яйцата си по козината на животните, като ги прикрепят леко. Човешката бълха може да прикрепва яйцата си по вълнени тъкани. Яйцата падат на пода или в леговището на гостоприемника, където след 2-14 дни се излюпва безкрака червеобразна ларва. Тя се храни с органични отпадъци и се придвижва много активно. Ларвата преминава през три стадия. Развитието и завършва за 1 седмица при благоприятни условия, след което престава да се храни, изплита пашкул и какавидира.  Пашкулът достига  големина  5-8 мм и често е покрит с песъчинки и др. отпадъци. В пашкула какавидата преминава в имаго. Тази трансформация може да стане за 5-15 дни, но при неблагоприятни условия имаго може да не се появи няколко месеца. За излюпването голямо значение има влажността – след обилно навлажняване числеността на имагото рязко се увеличава. Спящата какавида е чувствителна на вибрации. Това е една адаптация, изразяваща се в забавяне на излюпване на имагото до появата на гостоприемник. Ако не се осъществи тази вибрация не става и излюпването. Ето защо при първото влизане на гостоприемник (котка или човек) в помещение, в което са се развивали бълхи, те масово се излюпват и нападат. При благоприятни условия целият цикъл на развитие може да завърши за 3-5 седмици.

    Възрастните бълхи могат да живеят след появата си няколко месеца, без да се хранят и без да се размножават. За съзряването на яйцата на бълхите е необходимо известен период от време женските да смучат кръв от своя гостоприемник. Кръвосмучат и женските  и мъжките бълхи– от 1 мин. до няколко часа при различните видове. Бълхите се хранят няколко пъти в денонощието

     

    Разпространени видове

     

    Най-разпространени у нас в населените места през последните години са котешката бълха (Ctenocephalides felis ) и по-рядко–кучешката (C. canis)  и човешката ( Pulex irritans).

    Котешката бълха се среща главно в мазетата на жилищните сгради, необитаемите постройки и складови помещения. Това се дължи на увеличения брой безстопанствени котки и кучета и на неспазването на някои санитарно-технически и санитарно-хигиенни изисквания, като достъпност на приземните помещения за котки и кучета и поддържане на лоша хигиена в тях. Необезпокоявани от никого, на тези места котките и кучетата се размножават и създават биотопи на бълхи.

     

     

     

    Епидемиологично значение

     

    Бълхите са не само досадни със своите ухапвания. Те имат голямо епидемиологично значение като преносители на редица тежки инфекционни заболявания като чума, туларемия и ендемичен петнист тиф. От бълхи по плъхове и мишки в градовете са изолирани причинителите на псевдо-туберкулоза, листериоза, еризипелоид, коремен тиф и антракс. Котешката и кучушката бълха пренасят яйцата на цестодите (тении). При поглъщане на такива бълхи (при лизане на козината) може да се предизвика цестодна инвазия на гостоприемника. Бълхите причиняват също алергични дерматити и в редки случаи – анемия от кръвозагуба при животните.

    Повечето видове бълхи нямат тясна привързаност към един вид гостоприемник. Предпочитан гостоприемник на котешката бълха са котките, но при отсъствието им тя охотно смуче кръв и от кучета и от хора. При благоприятни условия бълхите могат да се възпроизвеждат в продължение на много месеци. Те се разнасят лесно от едно жилище в друго чрез хората, домашните животни, при пренасянето на различни мебели и покъщнина.

     

     

     

     

    Използвана литература