Разгромът на латинците в битката при Одрин 1205 година

  •  

    РАЗГРОМЪТ НА ЛАТИНЦИТЕ В

    БИТКАТА ПРИ ОДРИН 2005 г.

     

    В историята на Средновековна България има няколко най-значителни събития, оставили траен отпечатък в развитието на държавата. Едно от тези събития е победата на българите и куманите начело с цар Калоян (1197-1207) над най-елитната за времето си военна сила –армията на Латинската империя на 14 април 1205 г. край Адрианопол (Одрин).

     

    Основни извори

     

    От чуждите извори за българо-латинските отношения при цар Калоян и в частност за битката при Одрин 2005 г. особено значение имат византийските исторически съчинения от края на ХІІ и първата половина на ХІІІ век. Първокласен източник е „История” на хрониста Никита Хониат, един от най-изтъкнатите и надарени византийски писател. Много от събитията са представени от него или като пряк участник, или като съвременник. „История” на другия голям византийски хронист Георги Акрополит е също основен извор, от който черпим сведения за Калояновото управление. Анонимният източник под името Морейска хроника ( познат в четири версии) предлага някои сведения за българо-латинските отношения от началото на ХІІІ в.

    От латинските извори за първата половина на ХІІІ век, отразяващи отношенията между българската държава и Латинската империя първокласна изворова информация черпим от известната и широко използвана кореспонденция на папа Инокентий ІІІ с цар Калоян („Преписка на папа Инокентий ІІІ с българите”). Добър източник, в които се срещат почти дословни извадки от споменатите писма са „Делата на Инокентий ІІІ”, съставени от близък роднина на папата. Друг изворов материал на латински език за българо-латинските отношения, в частност при Калоян, са и историческите хроники. Общопризнат първокласен извор от хрониките за Четвъртия кръстоносен поход и последващите събития  съчинението на един от ръководителите на похода -  маршал Жофроа дьо Вилардуен „Завладяването на Константинопол”,което благодарение на превода на Иван Божилов през 1985 г. е достояние и на българската историческа наука. Освен нея трябва да се спомене и „Завладяването на Цариград” от френския рицар Робер дьо Клари.

    Откъслечни и твърде общи обаче в повечето случай са старобългарските свидетелства за Калояновата победа над латинците. Липсата на документи и исторически повествувания не дава възможност за ясна представа относно отгласа на победите на цар Калоян сред българите.

    Първото сведение се среща в Бориловия синодик (ХІІІ-ХІV в.), чието първоначално съставяне се отнася през 1211 г. То гласи следното: „ На царя Йоан Асен –Белгун…и на неговия брат Теодор, наречен Петър… и на брат му Калоян, който удържа много победи над гърците и фръзите – вечна им памет.”

    В съставения към средата на ХІІІ в. Пролог на българската църква, който съдържа кратки жития за светците, в посветените за Иларион Мъгленски, Михаил Воин, Йоан Поливотски и Филотея накратко и общо са отбелязани Калояновите победи и завоевания над гърци и латинци. Главно въз основа на тези жития патриарх Евтимий Търновски (1375-1394) съставя похвални слова и пространни жития за тях, в които има разширяване на историческата информация. В „Похвално слово за нашия отец Йоан, епископ Поливотски” напълно отразява съхранения в българската историческа памет разказ за Калояновата победа в прочутата битка при Одрин.

    В руската историко-летописна традиция от ХV-ХVІІ в., най-вече в руския хронограф от 1512 г. във връзка с превземането на Константинопол от латинците без да се споменава името му цар Калоян е представен като истински защитник на Византийската империя.

     

     

    Кратка историография

     

    Много изтъкнати византинисти и медиависти на ХІХ-ХХ век са правели опит синтезирано да изразят значението на тази българска победа в историята на Югоизточна Европа но онова време. Едни от тях са  най-крупния руски византинист Фьодор Успенски(“Образуване на Второто българско царство, 1879 г.) смята, че “…Одринското поражение поставили кръстоносците в отчайващо положение в Европа и в Азия… участта на Латинската империя известно време била изцяло в ръцете на българския цар.”. Според немския византинист Хайнрих Гелцер (“Очерк върху византийската имперска история”, 1897 г.) “на този страшен ден завършило франкското господство в Романия. Най-големият български медиавист Васил Златарски в своята забележителна “История на българската държава през средните векове” (т. ІІІ, 1940 г.) казва, че “… Калоян бил на върха на своята мощ и слава и вече бил убеден, че Латинската империя преживява последните си минути.” Наред с него подобни мнения изказват  и другия известен наш изследовател Петър Ников (1928 г.), както и руско-американския византинист Александър Василиев (1952 г.) А в своята незавършена “История на българския народ” (1944 г.) Петър Мутафчиев с вещината на забележителен историк е успял да дефинира най-съществените резултати от това събитие. Редица крупни изследователи (Герланд, Лонльон, Г. Острогорски и др.) определят Одринската битка като “паметна”. А в най-подробната монография за взаимоотношенията на Латинската империя с Българското царство през 1204-1261 г. на българския историк Ани-Данчева Василева (“България и Латинската империя” 1985 г.) се констатира: “… Войната на цар Калоян и импертор Балдуин и нейният изход поразили целия средновековен свят…”. Сред българските медиависти се открояват изследванията на Васил Гюзелев, Иван Божилов, Иван Дуйчев

     

    Прелюдията : обстановката