Радиоактивно замърсяване на почвите

  •  

    Р    Е    Ф    Е    Р    А    Т

     

     

     

     

     

     

    Т   Е   М   А : РАДИОАКТИВНО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

           И ОКОЛНАТА СРЕДА И МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА И       ВЪЗДЕЙСТВИЕ

     

     

    От гледна точка на науката почвата е природно тяло, което има определен състав и свойства. Тя е резултат на процеси на разрушаване и синтез. Към процеса на разрушаването се отнасят изветрянето и разлагането на органичното вещество от микроорганизмите, а към процеса на синтез – образуването на глинести минерали и хумус, както и развитието на характерните почвени слоеве.

    Почвата представява самостоятелно природно тяло, сложна полифункционална открита четирифазна / твърда фаза + разтвор + газ + живо вещество / структурна система в повърхностната  част на изветрялата земна кора. Почвата е комплексна функция от почвообразуващата скала, организмите / растения, животни и микроорганизми /, климата и времето /възрастта на територията / и притежава свойството плодородие. Това е способността на почвата да осигурява всички необходими условия / усвоими хранителни вещества, вода, въздух и топлина / за растежа, развитието и продуктивността на растенията.

    Способноста на почвата да произвежда с помощта на растенията и микроорганизмите биомаса за изхранването на населението и за други негови нужди, както и биосферните й функции са сериозно застрашени от някои деградационни процеси – ерозия, вторично засоляване, вкисляване, разрушаване, радиоактивно и друго замърсяване. То изцяло е свързано с човешката дейност, понеже от различните материални производства, от транспорта и бита се отделят огромни количества отпадъци, съдържащи неспецифични за почвата компоненти.

    Радиоактивното замърсяване на околната среда започва с възникването на атомната промишленост. Отначало, а  и  липсата на информация поради секретност на производството не дава възможност да се оцени точно размерът на  това замърсяването. Надяваме се, че ако е допуснато, то е сравнително ограничено и локално. На различните етапи на производството на урановото гориво е възможно замърсяване с радионуклида уран и особено с радон. От хидрометалургичните заводи отпадъците могат да попаднат в най-близките реки и при напояване да се замърсят площите и растенията. При замърсени с уран води се препоръчва да се отглеждат специални водорасли, които могат да извличат и концентрират урана и да очистват водите.

    Изследването на Космоса и работите, свързани с усвояването му, може да станат потенциален източник на замърсяване в резултат на аварии, както това се случи в непланирано излитане над Индийския океан на космически апарат през 1964 г., носещ на борда си източник на енергия, съдържащ плутон-238. В резултат на аварията е изгорял апарата и е изхвърлен плутон-238. Този радионуклид бавно се е спускал и е намерен в някои станции в южното полукълбо.

    Използването на ядрената техника в икономиката, медицината, научните изследвания и други незначително замърсява околната среда. Газообразните отпадъци в малки количества се изхвърлят в атмосферата от реакторите и заводите, обработващи ядрено гориво. При работа на атомните инсталации и апарати също се изпускат ограничени количества радиоактивни вещества в реките. В сравнение с радиоактивното замърсяване и облъчването от ядрените взривове, особено в атмосферата, тези източници на замърсяване са незначителни. Обаче големият брой изотопни лаборатории може да създадат опасност от радиоактивно замърсяване при неспазване правилата за работа и съхранение на отпадъците.

    Русия, САЩ, Англия и др. извършват подземни ядрени опити. Ядреният експлозив се поставя в дупки на стотина и повече метри дълбочина под повърхността на земята и се взривява. Обикновено не се получават изхвърляния на радиоактивни вещества освен в случаите, когато има отвори, процепи в скалите. Тези опити освен военни могат да имат и мирни аспекти – за получаване на тежки елементи чрез ядрени взривове, разкриване на геотермална енергия, в минното дело, подпомагането на добива на газ и петрол.

    Известно е, че атомната енергетика се налага поради голямата си икономическа ефективност, така и поради обстоятелството, че другите енергоносители на планетата са твърде ограничени, докато резервите от ураново гориво ще се използвата още дълги години. Най-развитите в техническо и икономическо отношени страни като Русия, САЩ, Франция, Англия, Германия и др. имат висок процент на използвана енергия от атомни източници.

    Прогнозите на МАГАТЕ до 2000 година бяха, че мощностите на ядрената енергетика в света ще достигнат 480 000 – 600 000 MW електроенергия. Това от своя страна означава строителство на нови енергоблокове на АЕЦ. Прогнозите се основават на обективната оценка на много фактори, включително и на натрупания опит в строителството и експлоатацията, и извличането на уроци от последствията на получилите се аварии.

    Изгарянето на въглища е също източник на замърсяване с някои естествени радиоактивни елементи, на което е подложена околната среда. Въглищата съдържат въглерод-14, също и различни количества уран, торий, дъщерните им продукти / радий-226, торий-230 / и калий-40.

    В началото на ХХ век под влияние на сведения за стимулиращото действие на радиоактивните лъчения върху развитието на растенията интересът към радиоактивността нараства и са пуснати на пазара различни препарати и торове , съдържащи радиоактивни елементи.

    След Втората световна война в някои страни като Дания, САЩ, Канада и др., са заложени голям брои опити с радиоактивни вещества като торове за изпитване ефекта на тези вещества върху полски зеленчуци и други култури. Получени са противоречиви резултати и интересът намалява. За това помага изказвания и публикации на учени и специалисти, които са убедени, че за увеличаване на добива от културите има достатъчно достъпни други вещества, торове и мероприятия, вместо да се използват такива, които повишават радиоактивния фон и крият опасности.

    Все по-често напоследът се изказва мнение, че с минералните торове се внасят известни количества радиоактивни вещества, вредни за здравето на човека. Например с калиевите торове се внася калий-40, но не представява опасност за живите организми.

    С фосфорните торове се внася известни количества уран и радий, но те имат предимно теоретичен характер като опасни компоненти.

    Отпадъците от използването на ядрената енергетика и радиоактивните продукти на фолаута, чрез които може да се замърсява околната среда, постъпват в биологичната верига главно на път, минаващ през селското стопанство. Пренасянето на радиоактивните вещества от мястото на експлозията и отлагането им върху земната повърхност и водните басейни се извършва чрез фин прах, пепел, газове, аерозоли, сняг, дъжд  и др. Основно акумулацията в такива случаи се извършва в повърхностния хумусен слой на почвата, корените и надземните органи на растенията и дънните утайки на водните басейни. По такъв начин радиоактивното замърсяване на растенията се извършва по два начина : а/ Непосредствено замърсяване на надземните части на растенията, което става предимно през вегетационния период; б/ Усвояване чрез кореновата система на отложените в почвите радиоелементи

    Съществуват различни пътища за постъпване на радионуклидите в човека. За пътя и скоростта на придвижването им по хранителната верига са от голямо значение техните физични и химични свойства, както и биологичните особености на различните растения. Когато радионуклидите постъпват чрез почвата, голямо влияние оказват почвеното различие, неговите физични, химични и минералогични свойства и особености.