Яворов ии Лора. Мистерията на една гибел

  •  

     

    Има  моменти, които оставят  тъжни спомени в историята на човечеството. Има  въпроси, които вълнуват поколенията и до днес. Един от тях  е дали Лора се самоубива или е убита. Споровете не спират и  след  смъртта на Яворов. Всички опити  да се  разкрие  тази  тайна остават  недоизказани  и  непълни.

         Според  Стефан  Коларов, би било ужасна грешка  да се погледне  на смъртоносната развръзка в живота на Яворов и Лора само през  очите на  техните  близки  и  роднини. Поради  тази  причина, той  предлага  много  по-широк  обхват  от  мнения  и публикации  по  темата. В книгата  са  включени  множество  публикации  от  наши  тогавашни вестници, прави  се  обстоен  анализ  и на  издадените книги по проблема.

        Авторът  отделя  голямо  внимание  на  психологичния  аспект на проблемите и  много  често  оставя  нас, читателите, сами  да  формулираме  личната си  теза,  провокирайки  мисленето ни.

         В  стъпителните  си  бележки  Стефан  Коларов  не прави  изчерпателен  аналитичен  коментар, какъвто  включва с  повече  примери  по-нататък. Съзнателно са  избрани няколко заблуждаващи или недействителни  факти в произведенията  на  едни от най-сериозните  познавачи  на  Яворовата  трагедия и мястото на Лора в нея.

       Замисълът на книгата  се  заражда  след  многолетни  усилия, безброй условия и трудности, за да се види от  повече  страни  най-страшната  трагедия в българската литература, която погубва двама души. Това не е  нито  история, нито биография. Книгата е своеобразно документално-публицистично разследване, изграждащо се върху  значителен по обем и разнороден по съдържание материал. Обединява вътрешно  свързани, разнообразни страници, в които се оглеждат  хора, събития, години. Стремежът на автора е  чрез  тях  да се  постигне по-цялостно възприемане на  времето, за да се избегне  подозрително цитиране на нещо, за сметка на друго, и така да се  подцени достоверността.

         Книгата  включва биографичните материали и описанието на  брачния  живот на Яворов и Лора на фона на големите събития, както и постепенното назряване  на  трагедията.

         В  глава  “Слава  и „Безсъници”, Стефан Коларов  поставя  акцент  върху триумфалното  навлизане  на  Явров в българската  литература  с поемата „ Калиопа”, сърдечните  терзания и еротични  страсти ,връзката  му с Весела Монева- Олзомер и неосъществената му любов  с Дора Габе.

        Триумфалното навлизане на Яворов в българската литература започва с поемата,с  която  се  открива първата книжка  от десетата годишнина на списание „Мисъл” през 1900 година, „Калиопа”. Едно невероятно начало, което налага неизвестния още Яворов като водещ  творец  сред  останалите   поети.   Появата на младия автор се  свързва с малко екзотичното  и  необичайното  име на лирическата  героиня на творбата, а любовният  сюжет разкрива  волните му  интимни  чувства и желания. Дори  за  вече  свикналите  на не малко житейски  и  творчески  изненади  участници  в петчленния  комитет  около  списанието – д-р Кръстев, Пенчо Славейков, Тодор Влайков,  Иван Андрейчин и Кирил Христов, утвърдени  творци с  извоюван авторитет, „Калиопа” е  същинско  чудо. Нейното  отпечатване  се  възприема  като  „литературно  знамение”.

        Окуражителни  за  началото  на  творческия  път  на  поета  са и две други публикации в редактираното  от  Янко Сакъзов  социалистическо  списание „Ден”. Там най-напред  излиза „Пред  тъмничний  зид”, а и след  това „Пролетната  жалба на орача”, които подписва  с  инициали П. Кр. Второто  стихотворение  със заглавие „На нивата”  се  нарежда  сред неговите  шедьоври.

      Възникват  спорове  за рождената му дата и потеклото  му. Близки, приятели и съученици разказват  спомените си  за  него, като  чрез  тях  характеризират  личността  му. Във всички спомени  за  първите  му  училищни  години изпъква  неговата любов към книгата и четенето.

       Истинска  промяна в развитието на Яворов настъпва, когато  той  се записва  ученик в IV клас на Пловдивската  гимназия. Въпреки желанието на бащата да се  отдаде като  него на търговия, надделява  желанието  на  майката да продължи да учи в Пловдив. В поезията на Яворов  след това  майчиният образ не случайно  е един  от  най-силните и в жестоките  години на изпитания Гана Крачолова  остава за  него  най-святото, което пази в сърцето си. Нейната смърт  той изживява като тежка и непоправима загуба.

       Пътят на  драматурга  Яворов  започва от  ранните  сценки и съвсем не е изненадващо насочването  му към театъра, където намира  истинско поле за изява. Склонността му да забавлява се  проявява в зрелите му години.

         Сред   многобройните  спомени за Яворов, включително от  ранните години, има и преувеличение, идеализация на образа, твърде общи характеристики.

       Първите  по забележими  прояви  на  сексуалността  у  Яворов  са  отразени в момчешките  смехове  и  „тайно” гледане на  играещите  кючек  ханъмки. Ранният  еротизъм издава пламенната  природа на Яворов, който чрез  здравата си воля  я подтиска.

      Назначен е  в телеграфо-пощенска  станция  в  Чирпан  през  1894 г.  Започва  периодът на истинския  житейски  и  творчески  растеж на Яворов.

        Той   е преместен  на  гара Скобелево, където  се  открива  телеграфо-пощенски клон към  гара Чирпан, но поддържа  тесни връзки с другарите  си и участва активно  в социалистическото движение. От  всичко наблюдавано, съпреживяно и изстрадано заедно с прогонените от  родината мъже, се  заражда една от най-значителните творби  и на  Яворов и на нашата поезия – „Арменци” ,която му спечелва ранната известност.

       В Сливен  преживява една  любовна авантюра с  племенницата на хазяйката. Този епизод  от  интимния  живот  на младия Яворов  допълва  представата за неговия емоционален  свят, за присъщите  увлечения на младостта.  Стеснителността и трудното  преодоляване на „разстоянието”, за да общува при  Яворов  остават дори когато той е известна  личност. Тези полюсни състояния на неговото поведение отразява и нервната му природа и желанието му понякога да наблюдава отстрани. Яворов съзерцава женската красота или някое  човешко лице и това се отразява на емоционалния му мир. Съзерцанието, „гледането” сякаш се явява заместител на плътското  изживяване.

      Яворов имал  слабост  към омъжени жени, тъй като в  тези връзки не се налагало трайно обвързване, а най-често са резултат на сексуално привличане. Определението „женкар” за  Яворов  не е неподходящо, нито пък в него има нещо унизително или вулгарно. У него имало някакво  външно изразено еротично въздействие и това се отбелязва и от жените, и мъжете. Притежавал някакъв  особен чар, чрез който постоянно поддържал  траен  интерес към личността си.

        Дебютната  книга  на Яворов е  озаглавена  непретенциозно,просто и ясно „Стихотворения”.Веднага  се  рецензира от Божан Ангелов  в  „Мисъл”, а  през  следващите месеци отзивите  и  рецензиите  се  множат  в най-различни издания, независимо от тяхната идейна платформа.

      Запознанството му с Гоце Делчев е знаменателно събитие, което дава неочакван развой на биографията  му. Гоце Делчев  вече  познавал  стихотворенията на Яворов още  от  вестник „Глас македонски”. За големия българин, за дружбата и обичта си с него, за трагичната  гибел Яворов разказва  в книгата  си „Гоце Делчев”, която излиза през  1904г. заедно с второто издание на  книгата „Стихотворения”, вече с предговор от П.П. Славейков.

        Яворов се  интересува от чирпанското македонско дружество, за отношението на неговите членове спрямо сегашния  Върховен комитет, за влиятелните  дейци на това дружество – проличават  други нагласи и действия на Яворов, непознати до тогава за неговия затворен и често изолиращ го от масата  характер, особено след като се е отдръпнал  от активната  социалистическа организационна работа. Несъмнено личност  като Гоце Делчев  го вдъхновява. У поета  и неговата  душа  са оставили трайна диря майчините  песни и разкази за робството, страданията на заточениците, тъжните разкази и смеха  през сълзи на арменците от малките гари,където е служил. Участието в освободителните борби не дава на Яворов нови идеи,не се появяват величествени,епични песни. По вътрешна нагласа не е епик,липсва му тази романтична възвишеност на Ботевата личност или на Вазовия възрожденски плам. У Яворов бушува стихията на страданието и то е,което го извисява и  го прави недостижим. Междуособиците  в македонските среди, между „ върховистите” и другите, оставя  също  тежък отпечатък върху развитието на националноосвободителното движение. Особено съкрушителен удър е гибелта на Гоце Делчев. След като се разделя с четата, след като преживява тежко участта на илинденци, Яворов  публикува отново стихотворението „Заточеници” в сп. „Македония”, както и „Боричкания,сълзи,кърви...” и новата творба  „Не дирих радости в живота...” в сп. „Мисъл”