Яворов и Лора. Мистерията на една гибел

  •  

     

    Яворов и Лора. Мистерията на една гибел

    Книга първа. Револвер и любов

    / Стефан Коларов/

     

    РЕЗЮМЕ

     

    В отделните глави на книгата, чрез писма, бележки и разкази ние опознаваме и проследяваме живота на двамата герои. Звездата на Яворов изгрява с влизането му в кръга„ Мисъл”, а първата му книга „Стихотворения” (1901) излиза във второто издание с предговор от Пенчо Славейков. В първата глава „ За Яворов, Лора и съдбата на мишките и хората „  се разискват въпросите  за смъртта на Лора Каравелова, за ужасяващия трагизъм в последните Яворови дни. След случилото се оформят два лагера, единият свързващ Копривщица с Русе, другият от Чирпан. Започва се една страшна битка между поддръжниците, роднините на Лора не приемат Яворов, отхвърлят го. Те смятат, че той е убиецът на Каравеловата дъщеря. Съдниците на поета не спират да злословят и плетат интриги. Тогавашния печат отразява семейната драма и я представя чрез поредица от статии, репортажи, интервюта, от които много изследователи черпят сведения. Много грешки и неточности са били допуснати при отразяването на живота на Яворовото семейство, истината някак си замъглява и не може да бъде видяна. Асен Златаров, Найден Найденов, Александър Паскалев, Ганка – Найденова Стоилова, проф. Арнаудов и още много други изследователи и писатели разказват и описват факти от трагедията през 1913 г.

    Следващата глава „ Слава и безсъници” ни показва триумфалното навлизане на Яворов в литературния  живот на България, а това става именно чрез поемата „Калиопа” „. Това е една блестяща творба, която с пълна пара изстрелва поета към водещите места. Тихо, скромно дете изпитващо страх от тъмното, странящо от игрите, наблягащо главно на книгите и учението това е П. Яворов. Това свидетелстват спомените на  по – малката му сестра, Екатерина Найденова, също и на неговите съученици - Георги Толев, Георги Капитанов, Атанас Пейчев и други. Неизбежен щрих, с който мнозина спекулират е любовния порив в младия поет. С неговото име са свързвани не една или две жени, симпатиите му към девойките, а също и към женените жени не са чужди на обществото.

    На „ сцената” се появява Дора Габе, истинска красавица пишеща стихове и търсеща трибуна за изява. Тя не остава незабелязана от Яворов, по- нататък ще видим всъщност, че изиграва важна роля в живота му. Д. Габе в началото е негова ученичка, но изведнъж нейният учител се превръща в нейн срамежлив ученик.

    „ Време да се живее, време да се мре „  - следващата глава от романа.   Пагубното влияние на двете балкански войни върху българския народ. Хиляди българи намират смъртта си на бойното поле, статистиката е ужасяваща – 8000 жертви. Фаталната 1913 година оставя кървави следи след себе си. Болната тема за Македония е залегнала в сърцето и мислите на хората. Броят на българите останали в различни градове, които са в гръцки ръце се определя така: Солун – 67 хиляди, Кукуш -76 хиляди, Драма 11 хиляди, Серес – 51 хиляди, Демир Хисар – 69 хиляди,  Костур – 77 хиляди, Кавала – 3 хиляди и 700 и т.н. Под сръбска власт е останало българското население с градовете: Тиквеш, Битоля, Скопие , Охрид, Щип, Прилеп и др. 

    „ Марс срещу Мелномена „ – замлъкването на оръжията не означава, че войната е спряла. Есента носи със себе си развръзката от фронта. Вината се търси в управата, те трябва да отговорят на въпросите на обществото и да поемат вината за хилядите погубени животи. Двете коалирани партии, от които изхождаха правителствата Гешов и Данев свързаха имената си с катастрофата.  Положението на тези партии е трудно. Усилията им да въведат ред се оказват напразни. Вестниците „ Вечерна поща „ , „ Камбана” , „ Мир” , „ Военна поща „ и други отразяват тогавашните събития.  Александър Паскалев , чрез своето книгоиздателство смята да подкрепи написаните записки от войната на няколко наши генерали.  Това решение на книгоиздателя води до съживяване на българския литературен живот. Книгоиздателствата възраждат едно след друго дейността си. 

    „ В полите на Витоша ‘, ролята която това произведение изиграва: случайност или съдбовен знак? Премиерата на творбата се отлага, преди да замине на фронта Яворов се жени за Лора Каравелова. Дни преди да замине той написва до булката екземпляр от книгата „ Когато Гръм удари, как ехото заглъхва” . Самото заглавие изиграва ролята на гибелно пророчество съпътстващо го от началото на жизнения му път.

    Народният театър се подготвя да вдигне завесите след едногодишната си пауза. Вълненията около това събитие са големи. Не един вестник отразява приготовленията за това събитие.  Критиката незакъснява, според мнозина българският театър не е на нужното ниво, няма душа. 

            „ Лора , премиерата и критиците „ . Главата в която ние виждаме и разбираме, че Лора не е просто страничен наблюдател на Яворовото творчество, но също така е негов истински ценител. Това помага на поета да погледне на красивата госпожа Дренкова (името на съпруга и с когото Лора оше е заедно).  Смъртта на любимата му Мина Тодорова е оставила дълбока рана в сърцето и душата му. Чрез творчеството си той се опитва да превъзмогне мъката си. „ В полите на Витоша „ е отклик на насъбралата се тъга и болка и погнуса към обществото, той издига в култ чистата обич.   Обаянието , което Лора притежава, начина по който тя говори за театъра засилва в драматурга вдъхновението.  Вярна на навика си, чрез кореспонденция да изявява и най – съкровеното на 12януари 1912 Лора изпраща едно от най -  хубавите си и силни писма, в което откриваме цялата и философия за любовта.  Чрез поредица от писма ние разбираме за чувствата насъбрали се в сърцето й.  В тези писма също Яворов споделя за пиесата си „ Когато гръм удари…” сведения свързани с предстоящата премиера на творбата, това истински вълнува Лора и тя държи да бъде осведомявана. Получава и самата пиеса, която препрочита няколко пъти, тя нескрива възхищението си от нея. Каравеловата дъщеря е често пъти е  критична и иронична спрямо себе си.  Тя е една жена заобиколена от загадки, ако искаш да бъдеш близо до нея трябва да си някак си различен и необикновен.  Отзивите след премиерата на „ Когато гръм удари…” са противоречиви, едни остават очаровани , други открито споделят негативното си мнение. Много статии излизат по случаи представлението от различни автори – Андрей Протич, Божан Ангелов,  и други. Особено критичен е А. Протич: „ Тази слабост на Яворов от към сензации и парадокси внася извънредно много декламаторство и убива и тъй незначителната естественост. Липса на мироглед… безсъдържателността изпъква особено значително… „ от тези думи можем да видим и сами неговото мнение. Но дали в това негово негативно отношение не се крие нещо друго, няма ли в дъното на тази критика нещо друго?! Да, има - Лора Каравелова, защото Протич е неин голям ухажор.

    „ Катастрофата, необикновеният дуел и танго „  Във вестниците се отразява положението след размириците, конфликта между Гърция и Турция преминава в по – лека фаза. Стопанството на България е съсипано, скъпотията продължава да расте, това води до ориентирането на обществото към левите партии.