Яворов и Лора. Мистерията на една гибел

  • Курсова работа

     

    "Яворов иЛорa.Мистерията на една гибел"

     

                                                                резюме

     

                  В своята трилогия "Яворов и Лора. Мистерията на една гибел"

    доц. Стефан Коларов пресъздава живота на един знаменит автор от нашата новобългарска литература, а именно Пейо Яворов. Самата трилогия включва "Револвер и любов", "Револвер и отрова" и "Присъда: безсмъртие".

                  Със своя труд доц.Коларов провокира у читателя размисли върху ролята на съдбата и ценностите в човешкия живот.В съдбата на Яворов откриваме трагизма на изпепелената човешка душа, устремена изначало към щастието, но принудена да премине от рая на споделената любов към ада на болката и омразата.

                  Първата част от трилогията "Револвер и любов" включва девет части. Всяка една от тях разглежда различен период от живота на Яворов и на този на неговата избраница Лора, както и на всички, които имат отношение към събитията по това време.

     

    ЗаЯворов, Лораисъдбата, замишкитеихората

     

                  Яворов е един от малкото в нашата литература с такова зашеметяващо начало. Бързо е приет в кръга "Мисъл" и се нарежда сред първенците на художественото слово. Към неговото непреходно творчество се добавя със страшна сила мистерията на една любов и нейната фатална развръзка.

                  Двата фатални изстрела през нощта срещу Андреев ден на 30.XI.1913 г. прекъсват един човешки живот- този на Лора, и бележат краят на друг. Яворов тръгва по страшният път, нечовешкия път към Голгота. Едва със смъртта си Лора постига онова, което е искала толкова силно приживе- нейния образ да остане завинаги неотделим от този на Яворов. Докато образа на съпругата откроява цяла бездна от страсти и противоречия в емоционалния свят на Яворов- едно крехко и болнаво момиче е неговата чиста и възвишена муза, а именно Минка Тодорова. Малката сестра на Петко Тодоров е и вдъхновителка на "Две хубави очи", "Вълшебница", "Обичам те", "Пръстен с опал"...Любовта на Яворов и Минка е вечното, обвързващо минало и настояще с бъдещето. За душата на Яворов тази любов е вечна, тя не умира дори и след смъртта.

                  Тя започва като игра , в която неусетно сърцата се завързват. Минка носи за Яворов едно ярко излъчване:

                                "...Кристално чиста като висините сини,

    намериха те спяща жаждащи мечти-

    в съня на твоите шестнадесет години..."

                                                            ("Пръстен с опал")

    Любовта озарява Яворов и той ѝ дава най-нежния израз, защото душата му е чиста и чувствителна. Чувството, което е изпълнило със светлина човешката душа остава завинаги в паметта и съзнанието му.Но както винаги злото се втурва внезапно и неочаквано, за да разруши малката вселена на хармонията.Със смъртта на Минка сякаш живота спира.

                  Друг човек, изиграл важна роля в живота на Пейо Яворов, е Дора Габе. От нея той се вдъхновява и написва няколко стихотворения, поместени в стихосбирката "Безсъници". Всичко между тях започва със съветите, които Яворов като учител дава на Дора Габе и Екатерина Ненчева. Обаче тяхната любов остава в миналото и в разменените писма.

                  Неизбежно обаче до човека, създател на едни от най-съкровените лирически шедьоври, вълнуващата проза за Гоце Делчев и патриотичните хайдушки копнения, новаторски драми "В полите на Витоша" и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва", се изправя тъжната и скръбна фигура на житейската му спътница-Лора Каравелова.

                  Гибелните вести за смъртта на Лора и опитът на Яворов да се самоубие не само предизвикват сензация  и разтърсват и без това болното софийско общество, но веднага оформят два враждуващи лагера, десетилетия след което ще продължат прикрито и открито битката помежду си. Мрачен отпечатък върху Яворовата биография и нейното възприемане са разследването и образуваното следствено дело.Двата рода започват най-мрачната битка,подкрепяни от своите привърженици, сред които са и враговете на жертвите, дочакали жадувания час на отмъщението. Екатерина Каравелова не признава нито приживе, нито след смъртта си Яворов за свой зет.Тя, както и много привърженици, остава на мнение, че именно Яворов е убиеца на дъщеря ѝ Лора. Също така роднините на поета, заедно с много близки обвиняват Лора, която се е изправила на неговия път и твърдят, че тя трябва да понесе тежката отговорност.Роднинската неприязън, дори омраза, вгорчават семейния живот на Яворов и Лора още приживе и са неотделима част от споходилата ги трагедия.

                  Чрез поредица от статии, очерци, репортажи, интервюта, печатът откликва бързо на семейната драма.Веднага след трагичната и фатална за двамата смъртоносна кавга, започва остра полемика, в която ярко се откроява объркващото и сложно предположение – убийство или самоубийство. По различен начин се търсят причините довели до гибелта на Лора, като не липсват и открити обвинения срещу нейния съпруг.Допуснати са съществени  пропуски още при следствието, особено в часовете на аутопсия. Мнителността и прибързаното злословие подхранват зловещата мълва,че тя е убита.

                  Полагат се значителни усилия , да се намери вината, да се разкрие тайната причина и мистерията около нощните изстрели. Образите на Яворов и Лора, както и тяхната тежка участ години наред изпълват страниците на различни изследователи, на техни близки и съвременници. Много от тях са с максимална точност, други за изпълнени само с обвинения се опитват да изяснят редица заплетени моменти от жестоката кървава история.

     

     

     

    Слава и "Безсъници"

     

    Едно невероятно  триумфално начало, което налага още неизвестния Яворов като водещ творец сред останалите поети е поемата "Калиопа". Много спорове има около живота му. Започват и с рождената му дата, и с потеклото му. Не друг, а самият той ще допринесе твърде много за неяснотите около произхода си и дори за това кога се е родил.

                  Пейо Яворов е бил изключително затворено и ученолюбиво дете, изпъквал е със своя ум. Тревожни предчувствия и странни халюцинации са част от природата му още в най-ранна възраст. Неговият баща е искал синът му да продължи семейния бизнес, но желанието на майка му е да продължи учението си. Бъдещият поет се насочва именно натам. Майка му е оказала голяма роля във формирането му като личност и не случайно образа ѝ е един от най-силните и в жестоките години на изпитания Гана Крачолова остава за него най-святото, което пази в сърцето си.

                  Другарите от училище го описват като сдържан, смирен, нежен и скромен. Неговата любов към книгата се проявява още преди да тръгне на училище. Истинската промяна настъпва когато Яворов се записва в IV класически клас на Пловдивската гимназия през 1891 г.,както и при назначаването му като стипендиант в чирпанската Телеграфо-пощенска станция през 1894 г. Започва период на истински житейски и творчески растеж.