Ян Коменски

  • Въпрос № 13

     

    ЯН АМОС КОМЕНСКИ – ЕМАНАЦИЯ НА ИСТОРИЧЕСКАТА, НАУЧНАТА И ЛИТЕРАТУРНАТА ЕПОХА.

    ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО

     

     

    Най-прочутият автор на следбелохорската писателска емиграция е последният епископ на Братската община, великият хуманист, философ и педагог Ян Амос Коменски (28.3.1592–1670). Коменски е вторият "световен чех" след Ян Хус и единственият, който може да се мери с него по световна значимост. За разлика от съвременните му чешки писатели той се вълнува не само от съдбините на чешкия народ, но и от световни проблеми, от интересите на цялото човечество.

     

    БИОГРАФИЯ

     

    Роден е в селцето Нивнице близо до градчето Ухерски Брод в семейството на заможен мелничар, привърженик на Градската община. Фамилията му идва от селцето Комна, откъдето е тръгнал родът му. Осиротява още тако малък. Учи в "братско" училище в Пршеров, а по-късно в университети в Германия (Хернборн и Хайделберг). След завръщането в родината си преподава и е директор на училище на Братската община и действа като проповедник. След ръкополагането му за свещеник (1616) изпълнява подобна мисия във Фулнек, Северна Моравия. Тук го застигат бурите от първите години на Трийсетгодишната война, трагичният край на въстанието на съсловията и вълната на яростна рекатолизация след Била Хора. Като протестант-епископ се крие от преследванията на католиците, преселва семейството си в Пршеров, а сам се укрива първо из горите, после при свои привърженици в Източна Чехия. Тогава го постига първата от цяла серия лични катастрофи: в 1622 г. умира от чума съпругата му и двете му деца. Освен това е унищожена ценната му библиотека във Фулнек.

    През 1629 г. Коменски емигрира завинаги, по принуда и с огромна мъка в сърцето, но и с вяра, че ситуацията в страната му ще се промени и той ще може да се зарвърне заедно със своите единоверци. Затова и като взе по-влиятелен представител на Братската община, и като все по-прочут учен, развива в чужбина активна антихабсбургска агитация и дипломатическа активност. Но както надеждите, така и усилията му да повлияе на домашната религиозно-политическа ситуация, остават напразни и Коменски прекарва чак до смъртта си цели 43 години в чужбина, която така става принудително негов втори, заместващ дом. Не живее за постоянно в една страна, а е бежанец-космополит. Именно заради това е принуден да премине от чешкия към универсалния европейски език – латинския.

    Първоначално се заселва в полския град Лешно, доста голям емигрантски център на Братската община. Става управител на братския сбор, после и на братската гимназия, има добри условия за литературна работа и се издига до пръв представител на братската църква: през 1632 г. е избран за неин епископ, а през 1648 г. – дори за главен епископ. Но Лешно става място и на следващите му трагедии. Тук умира и втората му съпруга, и пак тук след сключването на т. нар. Вестфалски мир преживява горчиво краха на всичките си надежди за завръщането на некатолиците в Чехия. През 1656 г. при пожар по време на шведско-полската война изгубва дома си, библиотеката си, хиляди страници недовършени съчинения и събрани материали, например неизмеримо ценните събирани 30 години материали за замисления Slovník jazyka českého.

    Научните трудове на Коменски привличат към него вниманието на европейската образована общност, както и на чуждестранни икономически и политически фактори, и той бива канен в редица страни, дори от кардинал Ришельо, от чиято покана по неизвестни причини не се възползва. Живее обаче в Англия, Швеция, Унгария. В Англия помага за събиране на западноевропейски знания от най-различни области, а в Швеция и Унгария – в реформите на тамошното образование. Бил е канен от Америка да оглави Харвардската колегия.

    Междувременно Полша се католицизира извънредно и религиозната толерантност остава в миналото. Затова Коменски приема поканата на богат холандски търговец и с новото си поред семейство се премества в Амстердам. Там, материално обезпечен и обграден с всеобща почит, се посвещава на литературна дейност, но най-вече на сборното издание на дидактично-педагогическите си трудове и на прередактирането на други специализирани съчинения. Но не забравя и за Братската община и нейните потребности. Точно в Амстердам издава епохалния Канционал и възобновява братската печатница, макар да е съзнавал, че в чужда среда Общината замира. И действително, тя е възкресена едва през втората половина на ХІХ в.