Публицистиката на Христо Ботев

  • Публицистика на Христо Ботев

    Публицистичните текстове са пряко свързани с периодичните издания и по-специално с вестниците, които се налагат като форма на публично общуване. Именно вестниците стават място и отразяват големия обществен дебат за съдбата на народа, за славното минало, срама и честта на българина.

    Ботевата публицистика е изключително важна част от неговото цялостно творческо дело. В по-голямата си част тя е свързана точно с този дебат. Словото на публициста най-често се характеризира с нравствена безкомпромисност и емоционална приповдигнатост. Това се дължи на факта, че най-често се дебатира някаква ценност, която има противници и трябва да бъде защитена от тях. В публицистичните творби на Христо Ботев присъстват различни опоненти, антагонисти -  не само тирани, но и всякакви сродници на онези „неразбрани” лъжепатриоти, които поетът горчиво призовава в стихотворението „В механата”. Но тонът на публициста Ботев не е само емоционално приповдигнат, като цяло текстовете са аналитично точни в оценката си за робската ситуация. Търпението и примирението не са довели до изход, не са облекчили положението на народа. Думите “работа” и “робувам”, казва Ботев, са се превърнали в синоними, те не могат да бъдат оразличени в контекста на робството. Всеки, който подтиква към такава “работа” своите сънародници, продължава да си затваря очите за същностните разлики между робството и свободата.

    С подобна мяра се следят не само българските, но и европейските събития. И в тяхната оценка Ботев изявява своята безкомпромисност и революционност като обществен мислител.

    Статии на Христо Ботев :

    > “Наместо програма” - Статията е печатана в брой 1 на вестник "Дума на българските емигранти". Има за задача да очертае идейното направление и политическите позиции на вестника.

    > “Примери от турско правосъдие”
    (ИЗ "Пътни записки") - Очеркът е отпечатан в бр. 1-5 на вестник "Дума на българските емигранти"; след спирането на вестника продължението му остава неизвестно.

    > “Смешен плач” - Памфлетът "Смешен плач" е публикуван в бр. 2 от 25 юни 1871 г. на вестник "Дума на българските емигранти".

    > “Народът. Вчера, днес и утре” – Статията е поместена в брой 2 от 25 юни 1871 г. във вестник „Дума на българските емигранти”

    > “Петрушан” - Статията е излязла във в. "Дума", г. I, бр. 3 от 8 юли 1871 г.

    > “Решен ли е черковният въпрос” - в. "Дума на българските емигранти", г. I, брой 4 от 17 юни 1871 г.

    Писани в Букурещ :

    > “Задачата на в. “Знаме”” - в. "Знаме", г. I, брой 1 от 8 декември 1874 г.

    > “Източният въпрос лежи на плещите на българския народ” - в. "Знаме", брой 2 от 15 декември 1874 г

    > “Единственото спасение на нашия народ е в революцията” - в. "Знаме", г. I, брой 4 от 5 януари 1875 г.

    > “Раздорите между балканските народи” - в. "Знаме", г. I, брой 12 от 28 март 1875 г

    >Сърбия и нашето освободително движение” - в. "Знаме", г.I, брой 13 от 4 април 1875 г.

    >Рволючия народна, незабавна, отчаяна” - в. "Знаме", г. I, брой 23 от 27 юли 1875 г

    > Писано в Цариград - Сръбската пропаганда между българското население и опасността от нея” - в. "Знаме", г. I, брой 7 от 26 януари 1875 г

    Фейлетони от Христо Ботев:

    > “O, tempora! O,mores!” - Латинска сентенция със значение: "О, времена! О, нрави!" - Фейлетонът е печатан в бр. 1 на в. "Будилник" (1 май 1873 г.) и представлява всъщност програмната статия на Ботевия сатиричен вестник.

    > “Долапът” - Фейлетонът е публикуван за първи път във Ботевия вестник "Будилник" - г. I, бр. 1 от 1 май 1873 г.
    Долапът представлява обикновена въртележка, на която се въртят, издигат и падат Фуад, Али, Махмуд, султани и везири, както и техните чираци.

    > “Хайде на изложбата !” - в. "Будилник", г. I, брой 1 от 1 май 1873 г

    > “В затворената печатница…” - в. "Будилник", г. I, брой 1 от май 1873 г

    > “Калъп за учители” - в. Будилник, г. I, брой 2 от 10 май 1873 г.

    > “Знаеш ли ти кои сме ?(“Аз би желал…”)” - в.Свобода, г. II, брой 37 от 26 февруари 1872г

    > “Знаеш ли ти кои сме ? (Огледах се и видях…”)” - в. Независимост, г. III, брой 24 от 3 март 1873 г.

    > “Знаеш ли ти кои сме ? (“Преди малко време…”)” - Независимост, г. III, брой 29 от 7 април 1873 г

    > “Знаеш ли ти кои сме ? (“Почти сичките народи…”)” - в. "Независимост", г. III, брой 29 от 7 април 1873 г.

    > “Длъжностите на писателите и журналистите” - Фейлетонът е излязъл във в. "Незвисимост", г. IV, бр.52 от 12 октомври 1874 г.

    > “Политическа зима” - в. "Знаме", г. I, брой 10 от 2 март 1875 год.

    Две от ключовите публицистични статии на Христо Ботев са “Смешен плач” и “Политическа зима”.

    1. „Смешен плач”

    Политически памфлет, поместен е в год. І, брой 2 от 25 юни 1871 г. във вестник „Дума на българските емигранти” заедно със статията „Народът. Вчера, днес, утре” и стихотворението „На прощаване”

    а) конкретен повод за написването му е историческо събитие - съдбата на Парижката комуна и отзивите в пресата за него.

    б) символика на заглавието и жанрова характеристика на творбата:

    памфлет – вид фейлетон с остра публицистична насоченост, който изобличава остро злободневно политическо събитие или политическо лице. Памфлети, освен Ботев в българската литература, са писали Каравелов, Стоян Михайлвски. Известен памфлет в европейската литература е „Самопохвала на глупостта” от Еразъм Ротердамски

    - „Смешен плач” е творба, изградена върху един устойчив културен образ на френската столица Париж през ХІХ в. Това е така защото:
     + Париж е столица на цивилизованата Еворапа, а в дадения исторически момент – център и на революционния сблъсък между два свята
     + този сблъсък е интерпретиран в тогавашната преса като „разрушение”, като посегатество върху столицата на цивилизацията
     + това е причината за „плача” на продажните български журналисти по изгубените ценности, за поругания ред, за разрушенията, окачествени от богатите като „варварство”