Психология на сексуалността

  •  

     

    Р Е Ф Е Р А Т

    Тема:Психология на сексуалността

     

    Съдържание

    Сексът и психоанализата

    Развитие на сексуалността през детството

    Сексуалност и юношество

    Сексуални отклонения

    Отклонения по отношение на сексуалния обект

    (А) Инверсия

    (Б) Полово незрели и животни като сексуални обекти

    Отклонения по отношение на сексуалната цел

    (А) Прекрачване на анатомичните граници

    (Б) Фиксации на предварителни сексуални цели

    Заключение

    Използвана литература

    Сексът и психоанализата

    Сексът е една от основните съставки на психоанализата. Но нека уточним веднага: не трябва да смесваме секса със способността за продължение на човешкия род. Половият инстинкт не бива да бъде отъждествяван с желанието за полов контакт. Половият инстинкт е като всеки друг инстинкт: появява се на бял свят заедно с човека.

                  Тази смела идея, изказана от Фройд, му струва някои допълнителни остри сарказми. До преди Зигмунд е изглеждало смешно и шокиращо едногодишно дете да има полов инстинкт. На никой не му е минавало през ума, че още по-смешно и шокиращо е да се вярва, че този инстинкт се проявява внезапно в пубертета.

                  В наши дни вече знаем, че половият инстинкт се проявява в безброй постъпки, при които действието му изобщо не е било подозирано. Някои действия на детето спрямо собственото му тяло са сексуални прояви. Някои жестове на син по отношение на майка му (на дъщеря по отношение на бащата) са израз на същия инстинкт. Това, разбира се, е логично: сексуалността е налице от момента, в който присъстват и двата пола. Това е природен закон, от който няма защо да се опасяваме при условие че разглеждаме сексуалността като нещо здравословно, инстинктивно и освободено от моралните табута, които се сипят върху нея.

                  Половият инстикт е като всеки друг инстинкт. Той се появява още с раждането. Няма нищо чудно, че едногодишното дете има полов инстинкт, също както има инстинкт за съхранение. Половият инстинкт, който е дифузен при детето не трябва да се бърка с детеродните способности. Последните се появяват през пубертета и се превръщат в т.нар. „съзнателно” полово желание.

                  Дифузният и несъзнателен полов инстинкт се проявява автоматично, когато двата пола са на лице. „То” е отвъд морала, понятието „кръвосмешение” не значи нищо за него. Сексуалното „то” познава само инстинктивните пориви, които са толкова естествени, колкото желанието за ядене и пиене. Следователно логично е дифузният полов инстинкт да се прояви в противопоставянето на половете в едно семейство.

                  У човекът има различни влечения – към игра, спорт, общителност и пр., но основни и определящи според Фройд са сексуалното влечение под общото понятие „либидо” и неговата противоположност – влечението към разрушение и смърт.

                  Най-широко място и най-голямо значение в своята концепция той отделя на сексуалното влечение. Според него, то е основният източник на енергия за човешката активност и играе най-важна роля в живота на човека. „Либидото” при Фройд има твърде широко разбиране – и като жизнен нагон, и като жизнена тенденция, жизнен порив и като обикновено сексуално влечение, като количество полова енергия, полов глад и като любов в най-широк смисъл на тази дума.

                  Развитие на сексуалността през детството

    Сексуалното влечение, според Фройд, е присъщо на детето още от раждането. То възниква заедно с тялото и макар да търпи известни изменения не изчезва през целия живот на организма. Що се отнася до половия живот в обикновения житейски смисъл, то е само един етап от проявите на либидото. Фройд разграничава два основни етапа в сексуалното развитие на човека – предгенитален и следгенитален или същински полов живот. В предгениталният етап, поради недоразвитост на половите органи, последните още не са център на сексуалното влечение. „Либидото” на детето е разсеяно по цялото му тяло и всеки участък от него може да стане изразител на сексуална възбуда. Това са т.нар. „ерогенни зони” – устата, ануса, кожата, палеца или показалеца на ръката и пр. Детето през този етап е автоерогенно – то задоволява сексуалното си влечение, когато бозае, смуче пръстите си, когато го къпят и милват, когато се изхожда.

                  През първата година и половина от живота на детето, устните и езикът са основният сексуален орган. Това означава, че неговите сексуални желания и удоволствия са предимно орални. Възможно е също така непосредствено да се наблюдава как действия като сукане, близане и хапане доставят удоволствие на децата в тази възраст.

                  През следващата фаза, траеща също така година и половина, другият край на храносмилателната система, анусът, става източник на сексуално напрежение и удоволствие. Задържането и отделянето на изпражненията са свързани с приятни и неприятни усещания, които заедно с изпражненията и тяхната миризма са от изключителен интерес за детето.

                  Към края на третата година водещата сексуална роля започва да се поема от гениталиите и нормално се продължава от тях и след това. Тази фаза се нарича фалична по две причини: първо защото интересът на децата и от двата пола се насочва към пениса. Приемаме, че клиторът, който ембрионално е аналог на пенис при жените, е органът за сексуално задоволяване на малкото момиченце. При някои случаи тази тенденция може да продължи до края на живота, макар че нормално клиторът по-късно трябва да отстъпи тази роля на влагалището.

    И така, трите фази на психосексуалното развитие на детето са следните: орална, анална и фалична, като последната се влива в пубертета и се вгражда устойчиво в зрялата сексуалност. Фазата на половозрелият човек се нарича генитална и ако се съобразяваме с правилната терминология, трябва да я наричаме генитална фаза. Разликата между фаличната и гениталната фаза не е само въпрос на терминология, а и на съдържание, тъй като способността за оргазъм се достига едва през пубертата. Психоаналитичната литература не винаги се съобразява с точната терминология и често неправилно използва термина „генитален” вместо „фаличен”. Така например оралната и аналната фаза се наричат често предгенитални вместо предфалични.

    Освен тези три основни модалности в детството, които дават имената на основните фази на развитие, съществуват и други прояви на сексуалния нагон. Една от тях е удоволството да се наблюдава (воайорство). Тя е характерна за фаличния период, а нейната обратна страна е желанието да се показва голота (ексхибиционизъм). Малкото дете желае да види гениталните части на другите хора, както и да им покаже своите. Но неговото любопитство и ексихибиционизъм се отнасят и до други части на тялото и неговите функции.

                  Друга основна черта на детската сексуалност е интересът към урината и уринирането. Това се нарича уретрален еротизъм. Част от детската сексуалност са също осезателните, слуховите и обонятелните възприятия, които създават възможности за голямо индивидуално разнообразие в тази насока.

                  Важен период от развитието на детето е този от три до пет годишна възраст. Макар повечето от събитията от този период да не се помнят, много от тях се оказват съдбоносни за целият живот на човека. Такава съдбоносна роля играят онези желания, които са били подтисната и не  са могли да бъдат свободно изживени поради редица забрани, установени от човешкия морал. Най-голям брой забрани и ограничения приети в обществото, се отнасят до сексуалните желания. През този период сексуалното влечение у детето се насочва към противоположния родител – у момчето към майката, а у момичето – към бащата. Водено от принципа за удоволствие, детето се стреми към възможно по-пълното му удовлетворяване. То иска да спи, да се милва, целува, играе със съответния родител и изпитва враждебност към всеки – брат, сестра, баща или майка, които го конкурират и ограничават или му отнемат това удоволствие. Цялата тази съвкупност от противоположни желания и чувства към членовете на семейството, Фройд обединява в понятието „Едипов комплекс”, заемащ важно място в неговата система.