Психология

  •  

    Лекции по психология – 2 курс

     

    Бизнес администрация на Десислава Дакова

     

     

     

    Началото на психологията е свързано със създаването на първата лаборатория по психология през 1879г. в Лайпцикския университет от Вилхелм Вунд. Той решава да изучава съдържанието и структурата на съзнанието и то на научна основа. Поставя се началото на структуралистичния подход за изучаване на съзнанието. Съзнанието се разбива на психологически елементи, като основен материал за съзнанието са усещанията, образите и чувствата. Ролята на психологията е да даде колкото се може по-детайлно описание на тези елементи. За постигането на тази цел структуралистите прилагат метода експериментална интроспекция, т.е изследваният разказва, описва какво чувства когато се намира в една или друга ситуация. По-късно се обособява през 1831г. от Уилям Джеймс и сътрудниците му идеята, че проблемът е не от какво е построено съзнанието, а да се разбере неговата функция, както и ролята му за съществуването на индивидите. Според тях ролята на съзнанието се състои в това да се даде възможност на индивида да се приспособи към различни ситуации, които възникват в живота на индивидите или да повтаря вече изработени форми на поведение. Така се заражда функционалистичния подход, който най-общо се представя от Уилям Джеймс. Той изтъква, че „съзнателния живот представлява един непрекъснат поток”.

     

    Направления в психологията

    Предмет на    изследването

    Психология на съзнанието

    Съзнание

    Бихевиоризъм

    Поведението на човека

    Фройдизъм

    Несъзнателното

    Когнитивна психология

    Познавателни и информационни процеси

    Хуманистична психология

    Индивидуалност

     

    Бихевиористичния подход – основната тема на бихевиоризма е, че поведението е непосредствено следствие от влиянието на средата. Както твърдят Милър и Долард „в своята най – проста форма тя (поведенческата психология) проучва условията, при които се свързват ответната реакция и съответния стимул. След като е завършено учението, реакцията и стимулът се свързват по такъв начин, че появата на стимул да предизвиква съответната реакция...”. Резултатите от научаването се свеждат единствено до измененията във външното поведение и се изследват ефектите на външните събития за индивида.

    При тази теористична ориентация усилията са насочени към разкриване особеностите и закономерностите на:

    *класическото кондициониране – Уотсън;

    *оператното кондициониране – Ебинхауз („Награда и наказание”);

    *социалното научаване – основните линии на изследване са по посока:

    - соц. научаване в процеса на възпитание на децата и подрастващите;

    - социокултурен анализ – изследване на развитието на личността в различни култури;