Психични особености при религиозно обсебване и религиозна сегрегация

  •  

    Доклад

     

    По дисциплина: Клинична психология

     

    Тема: Психични особености при религиозно обсебване и религиозна сегрегация

     

     

    Сегрега́ция (на латински: segregatio — отделяне) — политика на принудително отделяне на определена група от населението.

    Религиозна сегрегация е разделянето на хората в зависимост от религията.

    Религиозно обсебване
    Съществува обсебване предизвикано от нетленна душа, която осъществява намеса при даден човек. В случаите, когато въздействието е изключително мощно, нечувствителният и невъзприемчив човек е неуязвим. За да се възприеме „обсебване“, човек трябва, като общо правило, да е поне малко медиум, точно по тази причина децата, келтите и цветнокожите страдат от такива намеси, а северният тип е сравнително добре защитен и в по-малка степен – жизненият, материалистичен и скептичен латински вид.Когато разглеждаме проблема за намеса от нетленна душа съществува мотивът злонамереност. Съществото което предизвиква тревогите, може да е душа, която от своя страна е в беда във Вътрешните Нива и е твърде невежа относно условията след смъртта, за да знае вредата, която причинява, като се е вкопчила толкова отчаяно във живота. По тази причина разпространението на спиритическите учения е толкова ценно, тъй като то помага за облекчаване на напрежението между нашия и отвъдният свят.

    Има случаи когато дадена душа с известни окултни умения, но много силно привързана към земята, в резултат на чувствени желания използва странна форма на отношения за задоволяването на тези желания чрез физическото тяло на друг човек.

    В места където се обитават от призраци, те могат да бъдат както видени, така и чути, защото за да бъде видима съответната форма, тя трябва да е веществена в достатъчна степен, т. е. да има наличие поне малко количество ектоплазма в своята структура, а ектоплазмата има способност поне донякъде да упражнява сила върху физическото ниво. Там където призракът се вижда и чува, можем да бъдем сигурни, че има същинско обсебване. Там където призракът се вижда, но не се чува, може би човекът е със способности на медиум и възприема образи в отразяващия етер, фотографска плака на Природата. В случай, че намесата може да се чуе, но не се вижда, тя вероятно е резултат от действието на астрални сили задвижени чрез ритуална магия, и това действие продължава известно време след затихването на първоначалния импулс. Тези сили са абсолютно безобидни, с изключение на ефекта на нарушаване на съня, подобно на разнебитен прозорец във ветровита нощ. От друга страна, ако са били извършвани мощни ритуали за евокация и очистването на мястото не е било направено както трябва, тези намеси могат да бъдат неимоверно силни и неприятни.

     

    Екзорсизъм- Лат. exorcizo - изгонване на бесове; гръц. exorizo - екстрадиране зад граница, изгонване или екзосия - клетва.
    Екзорсизъм - това е средновековен обряд за "спасение на заблудената душа" чрез "изгонване" от тялото на "нечистия дух" с помощта на молитви, специални заклинания и ритуали.Практика за изгонване на демони или други зли духове от човек или място, където те съществуват. Практиката съществува от древни времена и се изпълнява и до днес в много страни.Според християнската традиция хората, практикуващи екзорсизъм, наричани екзорсисти, са обикновено членове на църквата или смятат, че притежават свръхестествени сили и умения. Екзорсистите обикновено използват молитви и заклинания, както идруги религиозни способи, като формули, жестове, символи, икони, амулети и др. Обикновено призовават Бог, Исус Христос или някои ангели или архангели, за да извършат екзорсичния ритуал.

    Обикновено обсебените хора не знаят за злото в себе си, нито контролират издаващите го движения. Екзорсистите примат тази практика повече като лечение, отколкото като наказание. Основните ритуали включват и разказ, който предотвратява агресия от страна на обсебения по време на гоненето на демони.

    История на екзорсизмът

    Самите ритуали за изгонване на духове са съществували много преди християнството. Почти във всички култури, в които е заложено схващането, че съществуват духове, има и ритуали за тяхното гонене. Към екзорсистите разни хора се обръщат при болести, за извикване на зли духове и други, а кой се явява екзорсист, това вече си зависи от контекста на културата. Преди всичко това са свещеници, равини, лами, знахари, шамани, медиуми и други. Нехристиянските практики за гонене на духове може да включват барабани, танци, изрисуване във всякакви цветове и прочие.

    По принцип екзорсизмът е съставна на старата вяра в задгробен живот и от там - в населяващи несъществуващото отвъдно разни същества и духове.

    Концепцията за обсебването от злото и екзорсичните ритуали се корени още в праисторическитешаманистки култове.

    Според християнския Нов завет екзорсизмът е сред чудесата, извършени от Исус. Поради това, демоничното обсебване става част от християнската система на вяра и екзорсизмът и до днес е практика в католицизма, източното праволавие и някои клонове на протестантството, като например методизма и петдесятната църква. Англиканската църква също има официален екзорсист във всеки диоцез.Докато някои религии практикуват екзорсизъм много рядко, в други той е част от традиционните религиозни церемонии.

    След века на Просвещението започва рязко да спада популярността и значението на екзорсизма в повечето религии, особено в Западна Европа. През 20 век той вече можел да се види основно в Източна Европа и Африка, като някои случаи са привличали вниманието и на медиите. Екзорсизмът обикновено се е основавал до познаване на човешката психология и разума. В миналото много от случаите са се дължали на умствени преоблеми.