Психическото развитие на човека през жизнения цикъл с акценти върху предучилищния период

  •  

    Раввитието в жизнения цикъл е унуверсален процес, осъщесвяван в индивидуална форма. То се осъществява чрез дейността. Развитието е автономен процес, който зависи от интенциите и смислите на индивида. Зависи от различни дадености – природни, социални, душевни. Всяка от тези дадености притежава ограничения, които могат да се преодолят чрез взаимодействията с другите дадености. Развитието е възпроизвеждане на всеобщото във формата на единичното. Развитието се задава от различни конфликти, които могат да бъдат вътрешни или външни, в различна степен осъзнати или неосъзнати. То е необратимо. Преминава през различни стадии. Всеки стадий има своя продължителност, съдържание и цели, които трябва да се постигнат – развитието е насочено към постигане на вътрешна завършеност. Развитието може да бъде забавено и при определени условия да придобие патологична форма. То е вътрешно противоречиво. Хайнц Вернер казва, че менталността обикновено се развива вътрешно неравномерно. Емоционалните, волевите и когнитивните процеси при даден индивид могат да бъдат с различна вътрешна разчлененост. Всяка форма на менталност се разгръща автономно в границите на цялото. Генетичните равнища на менталност могат да се представят чрез различни опозиции: синкретичност – дискретност; дифузност-недифузност; неопределено-определено; ригидно – флексибилно; стабилно – нестабилно. Виготски и Вернер описват развитието чрез процесите на йераризация и диференциация на менталните функции. Висшите функции придават форма и насоченост на низшите функции на душевния свят. Културните форми на преживяване и действие доминират йерархично над нисшите, природните. Културните форми на менталността се различават от природните по това, че съдържат в себе си средства за собственото си преобразуване. Развитието продължава през целия живот. Ериксън казва, че развитието е освободено от предопределеност. Индивидът може да преосмисля собствените си преживявания и да насочи себе си по жизнен път, който е избрал. В жизнения цикъл индивидът все по-силно осъзнава себе си като автор на собственото си развитие. Развитието на рефлексията освобождава индивида от себепогълнатостта и открива на съзнанието собственото авторство, отговорност и свободата да се замоизгради. Индивидът е това, което прави от себе си.

    Стадии на развитието – преминава през различни стадии – идея, споделяна от Фройд, Пиаже, Ериксън и Виготски. Стадиите разкриват живота като ставане, но и като цялост и тази цялост присъства във всеки стадий. Всеки стадий има свой център, около който са обединени различни ценности и цели на развитието. Всеки стадий има своя граница, свой базови личностни изменения, които задават хоризонта и смисъла на развитието в пределите на стадия. Всеки стадий се разгръща в собствено време-пространство. Времето, като отражение на измененията в даден стадий, е различно от времето на другите стадии. Пространството, в което е вписан индивидът и в което разгръща своите дейности, също е различно за отделните стадии. Всеки стадий има своя структура, която интегрира в себе си постиженията на предходния стадий. Стадиите се разгръщат в инвариантна последователност. Всеки стадий поставя определени задачи за изграждащата се идентичност, за отношенията с другите, за самоосъществяването, както и за изграждането на нови форми на духовност. Всеки стадий разширява жизненото пространство и въвлича индивида в различни кризи. В отделните стадии мащабът на развитието е различен. Развитието може да се представи чрез няколко термина: Жизнен цикъл – разкрива ритъма на изразходване на жизнените сили – душевни и физически – в пределите на човешкия живот. Жизненият цикъл изразява душевната активност и траекторията на жизнените сили – възход, стабилност, упадък. Жизнения цикъл е природната основа на развитието и е предопределен. Жизненият цикъл разкрива общата траектория на жизнените сили – продължителността на отделните стадии. Жизненият цикъл е ограничен във времето и може да бъде представен с преживяното време, отчитано с години.

    Време на човешкия живот и жизнена перспектива – менталното време е различно от физическото време. Менталното време е свързано със събитията, които се случват. Когато определен отрязък от потока на живота е изпълнен с повече събития, в съзнанието на индивида този отрязък се открива като по-бързо преминаващ. Но в спомените тази закономерност се преобръща: празното, незапълненото време не оставя спомени и се оценява като бързо протекло, като отлетяло, докато запълненото със събития време се преживява като продължително. Съществува един обединяващ ритъм във времето на жизнения цикъл – субвктивно най-бавно протичащи са годините в детството; в зрелостта времето се “забързва” – индивидър е погълнат от непрекъснтата си заетост и не разбира как годините са преминали трагично бързо. В старостта времето отново забавя своя бяг, но все пак е по-бързо, отколкото в детството. Всеки стадий от развитието има свой времеви хоризонт. Той се измерва със събитията, които индивидът очаква да се случат в неговия живот в обозримото бъдеще. Насищането на живота със събития увеличава времевата перспектива. Времевата перспектива се разширява в отделните възрасти. В детството времева перспектива е слабо, диференцирана и ограничена, в юношеството се разширява рязко, в началото на зрелостта – по-слабо, след което започва бавно да се свива. Понякога при дълбоки кризи може да се достигне и до  безперспективност, бъдещето загубва смисъл и живота се открива като абсурд.

    Жизнен път и жизнено дело - жизненият цикъл задава универсалната рамка на развитието. Жизненият път и жизненото дело са индивидуалната съдържателна напълненост на тази “рамка”. Жизнения път изразява представянето на живота като последователност от събития, разположени във времето. Жизненият път придава свързаност на миналото, настоящето и бъдещето на индивида. Жизнения път изразява жизнения цикъл в индивидуалната форма. Жизненият път добива нюансираност и смисъл чрез жизнения стил, който определя начините на преминаване на индивида през времето и пространството. Жизненият стил обединява емоционалните, когнитивните и поведенческите прояви, чрез които се постигат жизнените цели. Жизненият път се обективира в жизненото дело – направеното, което е получило признание от другите и е оставило отпечатък в тях. Непризнатото жизнено дело е трагичната участ на човека. Жизненото дело като съвкупност от постъпки, имащо независимо битие от своя автор, легитимира Аза пред другите. Жизненото дело отива отвъд делата и изразява жизненото верую на Аза. Жизненият път разкрива биографията на отделната личност – това е драмата на отделния човек, в която се събират отделните събития и обстоятелства. Жизнените събития могат да бъдат с различно съдържание, продължителност и последователност. Събитията могат да съвпадат или да не съвпадат с очакванията на общността. Събитията могат да се разтягат във времето – завършване на образованието, на социална позиция, могат да се отличават с драматичност и съдбовност, да са предвидими или непредвидими. Автобиографията не е жизнеописание, а съдба, което показва, че моят живот може да се определи от самия мен, да придобие смислова непълненост.

    Жизнен стил – той разкрива уникалността и целостта на индивида. Определя поведението, преживяванията, разбирането. Адлер твърди, че жизненият стил се изгражда в детството, след което обикновено остава неизменен. Новите форми на изразяване са само конкретизации на основния жизнен стил, чрез който индивидът осмисля отношението си към света.

    Дейност и развитие – в границите на жизнения път животът се осъществява чрез различните дейности. Дейностите са форми, чрез които индивидът изменя себе си. В жизнения път индивидът е въвлечен в различни действия, чрез които осъществява себе си. Част от дейностите притежават по-изразено значение за развитието на различните форми на менталността.

    Задачи на развитието – това са задачи, които разкриват универсалната интенция на развитието – животът не е даден, а е зададен. Във всеки стадий могат да се открият различни задачи, които са само конкретни прояви на задачите на развитието на живота на индивида. Съществуват няколко базови жизнени задачи, които индивидът следва да разреши:

    1. задачи, свързани с постигането на вътрешното единство между душевност и тяло, между Аза и това, което отива отвъд моето Аз;

    2. Задачи, свързани с отношението Аз-другите;

    3. задачи, свързани с отношението Аз-неАз, Аз като автор на изменението на собствения свят и на света извън мен.

    Ситуация на развитието – тя отразява единството на външните и вътрешни дадености, задаващи насочеността на развитието във всеки стадий. Ситуацията на развитието се разкрива чрез задачи на развитието, които стоят пред индивида.

    Новообразувачни – качества, които се формират в дадения стадий. Някои от тях възникват като следствие от измененията в телесността, някои изискват участие и на останалите дадености, социална поддръжка, собствена активност. Новообразуванията могат да бъдат от положително или отрицателно естество.

    Кризи на развитието – това са различните противоречия между съществуващите възможности и новите изисквания, които се откриват пред индивида. Кризите могат да бъдат съзидателни – да тласнат развитието напред – кризата не е заплаха, а призив да се върви напред; или разрушителни – да съдържат развитието.